петък, 19 ноември 2010 г.

Пак за паметта

1. Как да отделя субективното от обективното. Това е променлива. Ние наблюдаваме себе си ту отвън, ту отвътре и това става без прекъсване, с по-голяма или по-малка амплитуда. Ежедневието ми се състои от хиляди непрекъснати редувания субект-обект.
2. Аз ту живея /поглед отвътре/, ту осъзнавам, че живея /поглед отвън/. И само паметта ми помага да съм сигурен, че съм аз всеки път.
Мозъкът ми постоянно отново и отново, събира информация от тялото ми за мен във всеки конкретен момент и я сравнява с това, което вече знае за мен /обръщайки се към паметта/. Мозъкът ми автоматично пулсира с въпрос: Кой си ти? Кой си ти? Кой си ти? И сам си отговаря: "Това съм аз бе, аз съм! Бял, с очила, с брада, с лакиран нокът на крака и т.н.
3. И така си живеем двата аза.

* на снимката: не е възможно това куче да е и пред и зад стълба.

Няма коментари:

Публикуване на коментар