Изпълнение на желанията

В бара цари пълна скука, барманът за стотен път унило излъсква чашите. Внезапно, вратата се отваря и вътре влиза изискан господин, под ръка с две суперкрасавици и с портокал вместо глава.
Той сяда и поръчва на всички по едно питие, плаща със стодоларови банкноти, оставя огромен бакшиш. Всички го гледат възхитено, нищо, че вместо глава има портокал.
Барманът, който иначе не е любопитен човек, все пак не издържа и го пита: как е станало така, че при това приказно богатство, има портокал вместо глава?

Посетителят хич не му се разказва за това, но накрая скланя:
- Много отдавна, тъжно мълви той - когато бях ужасно беден и нямах даже какво да ям, се разхождах по един плаж и там в пясъка намерих полузаровена здраво запушена делва. Когато махнах тапата /с доста усилия/, оттам излезе зеленикав полупрозрачен джин. Той ми обясни, че е бил затворен в делвата три хиляди години и сега, за да ми благодари, иска да ми изпълни три желания.

Като начало, аз поисках от него да имам много пари и те никога да не свършват.
- Слушам и изпълнявам! – каза джинът и оттогава наистина, парите ми никога не свършват.
- Второто ми желание е, да се харесвам на всички красиви жени на света.
- Слушам и изпълнявам – каза джинът и оттогава винаги съм заобиколен от най-големите красавици.
- Третото ми желание, започнах аз – и тук изглежда малко се пообърках – е да имам портокал вместо глава.
- Слушам и изпълнявам – каза джинът.

/от Рунет/

За захарния памук

1. Леле, леле, Капитал-Лайт се е напълнил с оня тип текстове, дето не е ясно защо са написани и съответно, защо ги четеш. За филма на Уди Алън обаче, е перфектна. Но Терзиев ми е приятел, което значи, че няма как да не пише блестящо.
2. E, след като ще си общуваме с текстове, трябва много да внимавам, кои са ми приятелите. Не искам проблеми.
3. Трябва да има поговорка: покажи ми с чии текстове дружиш и ще ти кажа какъв си.

Едно бързо текстче

1. Това, което ни подвежда постоянно, е желанието нещата да стават бързо. За съжаление, добрата практика и добрите резултати са свързани с непрекъснато отлагане и стъпаловидни постижения.

2. Каква полза да си добър хирург и да реагираш бързо, след като после губиш болния от вторична инфекция, вследствие на лошите следоперационни грижи?

3. Винаги ти трябва повече време, за да облечеш личните си открития в доброжелателни метафори. Бързото говорене или писане неминуемо води до един микс от агресия и пейоративност, което в края на краищата се оказва банална злоба. За неподготвения слушател, това прилича на откровение. Илюзията идва от това, че сякаш те подканят да влееш потока на собствената си агресия към общата лайняна река.

4. Няма значение, че телата ни, здраво заредени с химия /от храната и въздуха/, по естествен начин излъчват агресия. Ейсид стилът все някога ще залезе и на мода ще излезе бавното, очаровано, онирично писане и говорене. Но още е рано, знам ли.

5. Животните убиващи жертвите си с отрова се оказват еволюционно доста по-неефективни, в сравнение с другите зверчета, които просто скачат и те захапват за гръцмуля.

6. Мъдростта в този контекст е една прелестна забавеност, която ни дава възможност да облечем вижданията си /разбирай - желанията си/в достатъчно качествени метафори, за да пробият двете цензури - на личната реалност и на реалността на другия. Уффффф.

на снимката: мазето на изоставена болница /бившата Транспортна б-ца, кв. Военна рампа/

Детски истории

1. Понеже обичам да събирам детски истории от 2 до 5, ето една нова:

Момичето е на 3, умно и злоядо. Сутрин, на детска градина казвало, че е закусило вкъщи и не е необходимо да яде отново. Това обаче не било истина и скоро измамата се разкрила. Родителите - двама млади отворковци, обладани от възпитателните принципи на сем. Адамс и чужди на хуманистичната традиция, дошла ни от френските преводи, му казали на момичето откровено, че ще му отрежат ръчичките, ако не яде. Детето спешно прояло.

2. В първия момент малко ми се изкълчи ухото, но после, като се замислих - ами и аз някога използвах подобни тези при моите момичета. И какво - сега са си бързи, смели и сръчни, както всички останали. Значи може.

на снимката: Бояна и Доротея - големи позьорки

Забраните

1. Руснаците пак ме довършиха с решението си да забранят хазарта /от 1 юли 2009/. Толкова слепи петна на национално ниво и толкова дълбоки инсайти на индивидуално, просто съм възхитен. Това е все едно да забраниш автомобилните задръствания или снега през зимата. По-интересни са ми начините, по които забраната се избягва.

2. Като начало, се появиха т.нар. лотарийни клубове, с модифицирани игрални автомати, които не приемат пари, а фишове на различна стойност, купуваш ги на входа. Това беше вратичка в закона, защото лотариите са разрешени.

После - интернет кафетата задължително получиха достъп до онлайн-казина /сървърът е на офшорна територия/

После - джънкет /junket/-туризъм - туристически фирми организират 3 до 7 дневни "екскурзии" в Монте Карло или друго подобно място и туристите залагат и разглеждат забележителности. Групите се формираха от база-данните на посетителите в бившите казина.

После - нелегални казина - влизането е само след препоръка от двама члена, с парола и т.н.

3. Малко след обнародването на този закон, забраниха и спортния покер /олимпийски спорт!/, но разрешиха букмейкърството на хиподрумите. Междувременно, властта се луташе да дефинира какво е "хазартна игра", защото доминото, което играят байчовците във всеки втори московски двор, също може да се играе вързано, както и всичко на този свят. Абе големи смешки, честно.

4. Апропо, бях свидетел на Горбачовската забрана /по-скоро редукция/ на продажбата на алкохол през 1985 г. В Москва, пияниците по улиците значително се увеличиха, по няколко причини, най-симпатичната от които беше, че започнаха да пият много сурогати.

5. Винаги е много вълнуващо да наблюдаваш хората, когато някой тъпанар се опита да забрани определен сегмент от екзистенцията им.

на снимката: прилича на "Тука има - тука нема", но всъщност е композиция, наречена "Масово погребение на Барбита". Снимах я миналата година в един московски музей за авангардно изкуство /"Винзавод"/.

Джармуш

1. Снощи гледах последния на Джим Джармуш - "The Limits of control". Какво се иска: да кажа защо ми е харесал? Не знам. Или по стар соц. обичай да се запитам, какво е искал да каже авторът? Нищо не е искал да каже. Или може би е искал да каже: гледай филма, тъпанар! Асоциирай свободно, не ми се правИ. Каквото почувстваш си е за теб.

2. Затова си и мълча.

Стил лъв ю

1. Абе какво е стил? Натрапливо копиране на шаблони? Нямам идея.

2. Един клип на Никола Конте, приличащ на филм на Пазолини. Фини до хомосексуалност мъже; жени, след които забравяш какво си закусил /а не си закусвал!/.

3. Както се казваше в един чиклит /"Яж, моли се, дъра-бъра"/за италианците:

"...те толерират некомпетентни генерали, президенти, тирани, бюрократи и журналисти, но никога няма да търпят некомпетентни оперни певци, диригенти, куртизанки, актьори, режисьори, готвачи, шивачи. В свят изпълнен с нещастия и мошеничества, понякога можеш да се довериш само на красотата."