вторник, 7 декември 2010 г.

Едно бързо текстче

1. Това, което ни подвежда постоянно, е желанието нещата да стават бързо. За съжаление, добрата практика и добрите резултати са свързани с непрекъснато отлагане и стъпаловидни постижения.
2. Каква полза да си добър хирург и да реагираш бързо, след като после губиш болния от вторична инфекция, вследствие на лошите следоперационни грижи?
3. Винаги ти трябва повече време, за да облечеш личните си открития в доброжелателни метафори. Бързото говорене или писане неминуемо води до един микс от агресия и пейоративност, което в края на краищата се оказва банална злоба. За неподготвения слушател, това прилича на откровение. Илюзията идва от това, че сякаш те подканят да влееш потока на собствената си агресия към общата лайняна река.
4. Няма значение, че телата ни, здраво заредени с химия /от храната и въздуха/, по естествен начин излъчват агресия. Ейсид стилът все някога ще залезе и на мода ще излезе бавното, очаровано, онирично писане и говорене. Но още е рано, знам ли.
5. Животните убиващи жертвите си с отрова се оказват еволюционно доста по-неефективни, в сравнение с другите зверчета, които просто скачат и те захапват за гръцмуля.
6. Мъдростта в този контекст е една прелестна забавеност, която ни дава възможност да облечем вижданията си /разбирай - желанията си/в достатъчно качествени метафори, за да пробият двете цензури - на личната реалност и на реалността на другия. Уффффф.

на снимката: мазето на изоставена болница /бившата Транспортна б-ца, кв. Военна рампа/

Няма коментари:

Публикуване на коментар