четвъртък, 9 декември 2010 г.

За захарния памук

1. Леле, леле, Капитал-Лайт се е напълнил с оня тип текстове, дето не е ясно защо са написани и съответно, защо ги четеш. За филма на Уди Алън обаче, е перфектна. Но Терзиев ми е приятел, което значи, че няма как да не пише блестящо.
2. E, след като ще си общуваме с текстове, трябва много да внимавам, кои са ми приятелите. Не искам проблеми.
3. Трябва да има поговорка: покажи ми с чии текстове дружиш и ще ти кажа какъв си.

Няма коментари:

Публикуване на коментар