Културни табута

1. Прочетох чудесна история в руската блогосфера и не се сдържах, веднага я допълних и тарантинизирах. И така...

Двойка чужденци се разхождали из Италия с кола и се забили в някакво малко градче да поразгледат. Не щеш ли, странно отмалели и седнали в една кръчма да се подкрепят. Имало десетина вида паста в менюто, а названията нищо не им говорели, затова жената избрала по благозвучие - "два пъти "Алеа-олеа", казала тя.

2. Оказали се спагети с някакъв чеснов сос, много вкусни и т.н. Мъжът, упражнявайки лош английски, помолил сервитьора да донесе и кетчуп. Оня за момент се вкочанил и направил ужасена гримаса, но все пак кимнал и хукнал към кухнята при готвача.

3. - Що така гледаш бе, да не би тъщата да е паднала с колата ти в урвата на Сан Микеле? - весело попитал готвачът. /Това е специфична италианска шега и илюстрира външност на човек, изживяващ смесени чувства/.

- Един ненормалник там поиска кетчуп към спагетите - обезсилено прошепнал сервитьорът.

Широката, лигурийска усмивка на готвача мигом се превърнала в мъчителна гримаса. След като се оправил от вцепенението, той казал с неестествено спокоен глас:

- Ще трябва да се обадя на собственика.

4. Собственикът полулежал на малко диванче в патиото на къщата си и замислено се взирал в чаша тъмночервено вино. В горещият италиански следобед нямало ни един знак, който поне да намекне за разиграващата се трагедия. Противно на очакванията на персонала, собственикът се отнесъл сравнително спокойно към лошата вест, успокоил уплашените си служители и казал, че ще уреди проблема, защото знае на кого да се обади.

5. Двойката почти привършвала спагетите си, когато в кръчмата влезли двама облечени в черно господа с тъмни очила. "Досущ като мафиоти", помислила си жената.

6. Приликата наистина била много голяма, ако щете и заради късоцевните автомати, които държали в ръцете си. Готвачът направил дискретен жест към мирно обядващите туристи и миг след това, двете момчета открили огън по нещастната двойка.

7. Доста кръв имало по пода. Убийците спокойно се изнизали от заведението.

- Нали искахте кетчуп, получихте го - отбелязал примирено сервитьорът.

*на снимката: спагети Алеа-олеа

Hard and heavy

1. През нощта на 31/1 се връщахме с Роси към вкъщи. Ловяхме такси. Единият таксоид поиска 15 кинта авансово /реално е 7/. Отнесох се хладно с него /подпрагово произнесох рядък вариант на известна псувня/. Вторият беше по-креативен. Той каза, че ще ни вземе толкова, колкото покаже апаратът. При това, се усмихваше мазно-изчаквателно.

2. Красив жест, красив ум. Това е все едно да се кача на 204 и шофьорът да ме предупреди, че ще кара по маршрута на 204, а не по този на трамвай 21.

3. Какво беше посланието на таксоид No.2? Посланието беше: "За съжаление, аз съм лайнар, но ми е неудобно да си го призная пряко; моля, досетете се за това по смисъла на предложението ми". Има класическа логика, има и таксическа.

4. Третият беше млад пич, който ни откара нормално. Какво слушаше в колата? Правилно - хард енд хеви.

Ефект на Шекли

1. Сложих си мъничко софтуерче, което прецизира работата на файруола на Уин7. Не защото съм параноясал, а по чисто функционални причини - една програма без да ме пита се свързва със създателите си и им съобщава, че е кракната. И те ми я инвалидизират, нищо лично.

2. Софтуерчето обаче, започна да хваща всички програми, които искат да излязат или влязат в интернет и с камбанен звън да ме пита какво смятам да правя. Получи се това, което наричам ефект на Шекли. Той имаше един разказ, в който

главния герой беше заплашен от множество опасности и някой му подари Универсален Спасител - нещо мъничко, което той глътна и то започна да го предупреждава за всички рискове.

3. Хитростта е в това, че на героя му се прибавиха доста врагове допълнително, защото Спасителят вкара и списък със свои, за които нашия човек и не подозираше.

4. Все си мисля, че това доста често се случва и в живота. Но да давам примери - не сега.

* на снимката: дебел охра-метеор разцепва изцъкления небосвод

Бог и бръснар - притча

- Бог не съществува! - обяви бръснарят, докато подстригваше поредния си клиент.

- Как разбра? - иронично попита клиентът.

- Ако го имаше, нима щеше да остави толкова много нещастни, бедни и болни хора да скитат по улиците?

- Сигурно си прав - клиентът се замисли тъжно. Интересно, че и ти, бръснарю, не съществуваш.

- Как бе, ето ме!

- Не, не съществуваш. Иначе защо толкова много хора ходят неподстригани и небръснати по улиците.

- Знаеш ли, работата е там, доверително прошепна бръснарят, че те просто не идват при мен.

- Така е и с Бога - усмихна се клиентът.

Псевдонаука - кратко ръководство

1. Преди петнайсетина години, когато все още ми беше интересно да се занимавам с наука, аз се научих да щамповам статии на пси тематика. Прочетох Кун, Ръсел и най-вече препрочетох за стотен път Илф и Петров и разбрах, че съм на прав път. След като усвоих определени кодове, видях, че статиите ми вървят доста добре по разни конгреси и малко по-трудно в печатните издания.

2. Опитът ми показа, че да се играе на наука може също така добре, както и на бикове/крави, кръстчета/нулички, етц., стига да спазваш определена структура и да ползваш определен речник. Извадих си и думите, които поставени в някакъв, по същество налуден текст, веднага му придават силно наукообразен вид. Не съм скръндза, ето ги думите:

парадигма

кредитирам /реалност/

верифицирам

модалност

аутопоезис

наратив

конструкт

атрибутирам

инвариантен

3. Веднъж, един колега невролог, ме помоли да му натракам едно съобщение за постерна сесия на някакъв конгрес. Как се развихрих само! Сформирах чудесни групи /контролна-здрави и втора - с болни/, приложих лека статистика, направих прекрасни изводи. Всичко беше абсолютно измислено, разбира се, нито един пациент не пострада.

4. Не ми стигна това, ами и сканирах две много красиви графики от една книга за прихиатричните класификации, някакъв клъстърен анализ беше, не помня, с Фотошопа ги "актуализирах", да са по темата. Колегата, каза, че всичко е минало прекрасно, но особено са ги заинтригували графиките и той малко се е поизпотил, докато им ги обясни.

5. Чак през 1996 излиза аферата Сокъл, където той прави подобен красив жест, ето тук така че, аз съм първи.

6. В ада това ще ми го признаят, хаха.

*на снимката: фотографирах секретен експеримент на изоставено летище до Драгоман. Успешно приземяване на кашон от детско камионче "dede". Мъглата е правена с Фотошоп.

Хармс и часовниците

1. Д. Хармс, "Синята тетрадка", текст N.10

Живял един червенокос човек, който нямал очи и уши. Нямал и коса, така че, червенокос го наричали условно.

Не можел да говори, тъй като нямал уста. Нос също нямал. Нямал даже ръце и крака. И корем нямал, и гръб нямал, и гръбнак нямал, и никакви вътрешни органи нямал. Нищо нямал! Така че, не е ясно за кого става дума.

Всъщност, по-добре да не говорим повече за него.

2. Не мога да обясня защо, но ми се струва, че този часовник, по някакъв начин е свързан с текста на Хармс.

В първият момент е трудно, защото имаме замяна на символ с текст. Всъщност, символът-знак е заменен с език-знак, /който трябва да се разшифрова, т.е. прочете и предполагам, че това ни обърква и забавя първоначално/.

Часовникът съм взел оттук

Хармс сам съм си го превел.

Mедицинските метафори

1. Четох преди малко поредните глупости, свързани с открития в мозъка. Хората постоянно искат да им откриват някакви центрове. Очевидно търговските не са им достатъчни и те адски живват като им споменат за Център на плача, Център на яденето на сух шпек и други подобни. Поредният американски учен, /съдейки по името му - чист WASP/, казва се Wei-chun Wang от Калифорния /UC Davis/ е открил място в мозъка, което отговаря за "абстрактните несъзнавани спомени". Глупостта е твърде голяма и някой път ще ме закара в гроба.

Ето тук.

2. Също така, хората много обичат нещо да им се оросява, особено в мозъка. Очевидно, те си представят капилярите като малки тръбички, които висят някъде в нищото и пръскат кървава роса, която е хубаво да е повечко и тогава паметта ти е отлична и вършиш по-малко глупости. Понякога се опитвам да им намекна, че подобно състояние се нарича хеморагичен инсулт и води директно към по-добрия свят. Ама не, много съм бил мрачен.

3. Друго, което обичат, е да чуват, че невроните не се регенерират и всеки път, когато се ядосваме умират n брой нервни клетки. И как го изчислихме това? Много просто - някой американски Чинг-Ачх-Ук е бръкнал с микроскоп в мозъка на случаен минувач, нервирал го е и трескаво е започнал да брои, преди оня да го дари с един прав десен. И с право.

* на снимката: кула в чакълотрошачна фабрика отвътре. Прилича на нещо, а е друго