понеделник, 27 декември 2010 г.

Псевдонаука - кратко ръководство

1. Преди петнайсетина години, когато все още ми беше интересно да се занимавам с наука, аз се научих да щамповам статии на пси тематика. Прочетох Кун, Ръсел и най-вече препрочетох за стотен път Илф и Петров и разбрах, че съм на прав път. След като усвоих определени кодове, видях, че статиите ми вървят доста добре по разни конгреси и малко по-трудно в печатните издания.
2. Опитът ми показа, че да се играе на наука може също така добре, както и на бикове/крави, кръстчета/нулички, етц., стига да спазваш определена структура и да ползваш определен речник. Извадих си и думите, които поставени в някакъв, по същество налуден текст, веднага му придават силно наукообразен вид. Не съм скръндза, ето ги думите:
парадигма
кредитирам /реалност/
верифицирам
модалност
аутопоезис
наратив
конструкт
атрибутирам
инвариантен
3. Веднъж, един колега невролог, ме помоли да му натракам едно съобщение за постерна сесия на някакъв конгрес. Как се развихрих само! Сформирах чудесни групи /контролна-здрави и втора - с болни/, приложих лека статистика, направих прекрасни изводи. Всичко беше абсолютно измислено, разбира се, нито един пациент не пострада.
4. Не ми стигна това, ами и сканирах две много красиви графики от една книга за прихиатричните класификации, някакъв клъстърен анализ беше, не помня, с Фотошопа ги "актуализирах", да са по темата. Колегата, каза, че всичко е минало прекрасно, но особено са ги заинтригували графиките и той малко се е поизпотил, докато им ги обясни.
5. Чак през 1996 излиза аферата Сокъл, където той прави подобен красив жест, ето тук така че, аз съм първи.
6. В ада това ще ми го признаят, хаха.

*на снимката: фотографирах секретен експеримент на изоставено летище до Драгоман. Успешно приземяване на кашон от детско камионче "dede". Мъглата е правена с Фотошоп.

Няма коментари:

Публикуване на коментар