Емблематично

1. Кореспондирам си вяло с една семиотичка от Тартуския университет. Преди година тя ми изпрати файла на книгата си "Емблема" /на руски/, която е много четивна и интересна за мен. Отварям си я понякога за десерт, след някой особено тежък текст, бил той на книга или в живота.

2. Неотдавна получих от нея мейл на английски, който доста ме озадачи. Пишеше, че е в Стокхолм и вътре имаше някаква безумна история как си загубила портмонето, задържали я в полицията и сега да съм и изпрател малко пари, колкото мога.

3. Писмото беше учтиво, но някак си прекалено простодушно написано. Помислих си, че човек, който е написал това:

"Аксиологичният проблем в процеса на прекодирането, показан в примера с портретния паметник, очевидно е съществен работен елемент в процеса на конструкция-деконструкция на емблемната двойка", не може да напише: "Моля изпратете ми малко пари, тъй като съм изпаднала в трудна ситуация".

4. Тя щеше да го каже така: "Йерархически-постъпателният принцип, по който е изградена собствената ми картина на света, при срещата си с вътрешните конструктивни противоречия на споделената реалност, ме накара да вляза в транзакция с неопределено количество знаци в техният паричен еквивалент".

5. Този прост стилистичен анализ, ми показа, че това е един от онези вируси, които ти влизат в пощата и разпращат писма на всички адресати със стандартно съдържание.

6. Жалко, че фантазията на хакерите в повечето случаи не отива по-далече от това, да си поискат мангизи. Ако владеех метода, какви приятни писма щях да напиша! Например:

"Уважаеми X Y,

Една отиваща си любов представлява толкова богато философско изпитание, че може да позволи на всеки бръснар да стане опонент на Сократ".

7. Когато всички от адресната ми книга получат подобен текст, те възбудено ще възкликнат:

"Ейй, тоя си е .... майката!

8. Това за Сократ беше от Чоран.

*на снимката: летяща гърда в стил Магрит

Агата и гинекологът

1. Агата отишла на гинеколог. Приготвила се, седнала както е прието. Прегледът течал бавно и досадно, лекарят пухтял и искал от сестрата все нови и нови инструменти с все по-удивителна форма и фактура. Сестрата се изнервяла прогресивно.

2. Агата решила да oсвежи ситуацията.

- Веднъж гледах, започнала тя, как ветеринар преглежда гърлото на кон. Потрес! Инструментите - огромни, ръкавиците като на багерист и си пъхаше ръката чак до лакътя. Направо го съжалих.

3. Напрежението не спаднало. Лекарят подчертано твърдо казал на сестрата "да му подаде седми номер, да застане ето тук и да държи ето това". Агата опитала отново.

- Веднъж гледах, бодро споделила тя - ветеринар, който оперираше копитото на бик. Бая сложно си беше. Използваше нещо като пневматичен чук и някакви кошмарни стоманени куки, а през това време бикът се опитваше да го близне по лицето. Ужас!

4. Лекарят глухо измучал. Нещо издрънчало на мозайката. Сестрата тежко въздъхнала и отишла за чист инструмент. Агата усетила, че сега, повече отвсякога им е необходима нейната подкрепа.

- Веднъж един ветеринар - започнала тя уверено, но лекарят внезапно я прекъснал:

- Веднъж видях, мечтателно казал той - как един ветеринар лекуваше мастита на крава. Като начало, той и завърза муцуната с въже, така че тя не можеше изобщо да гъкне...

/от Рунет, модиф./

* на снимката: дакелът Агата пред магазин на Картие

Безпл. обяд

1. Нали имаше едни много евтини екскурзии за пенсионери /сега май ги финализираха/, при които за 10 кинта ги водят с автобус по разни красиви местенца из България. Ето какво пишеше в проспектите:

"Цената включва: безпл. обяд, подаръци /за господата - водоустойчиво фенерче, за дамите - дом. ръкавица или пласт. салфетка за сервиране/. Крас. природа".

2. Една баба станала голяма фенка на тези екскурзии. Като се връщала, размахвала я "дом. ръкавица", я "пласт. салфетка за сервиране" - все полезни за домакинството неща. Също така, изглеждала доста освежена от "безпл. обяд" и от "крас. природа". Отворила се душата на старата жена, а сърцето и няма-няма и възкликвало: "Ехееей! Здравейте бездънни небеса, сълзите ми от петък са пресъхнали!" /Събитието се провеждаше в събота/.

3. За да намалят ентропията, децата съхранявали бабината пенсия, като и давали по 15 кинта за всяка екскурзия. Десет за таксата и пет за непредвидени разходи или оргия със сладолед. Всичко вървяло прекрасно, но след третият път, бабата-туристка започнала да си иска допълнително пари. Като я питали защо са и, давала доста мъгливи обяснения, и те и добавяли още десет кинта отгоре.

4. След още няколко екскурзии, пътешественицата нагло поискала 50 кинта и децата се разтревожили, но все пак и дали без мрънкане. На следващата екскурзия, туристката поискала пак петдесетарка отгоре. Тогава децата настояли да им каже какво прави с тези пари?

5. Разбрало се, че на тези воаяжи, старците биват омайвани да купуват разни интересни неща, на стойност малко над десетачката и по точно - между триста и хиляда лева.

6. Бабата - възпитана и добра душа, не можела да откаже и влязла в сложна лизингова схема, като капарирала много полезно еко-одеяло за триста кинта, което постепенно смятала да изплати.

7. Разбира се, семейството придобило полезното одеяло, а бабата разбрала, че "безпл. обяд" отдавна вече няма.

8. И никога не е имало, баби. Остана малко "крас. природа", но за цената: ask!"

* на снимката: изоставена кухня-майка за безпл. обеди

Последният на Линч

1. Слушах новия албум на Дейвид Линч. Пичът пишел и музика, аз откъде да знам. Обаче, много електронно ми е някак си, не ги разбирам тези стилове. Нещо повече, като срещна някъде думата "ремикс", веднага тръгвам из квартала да търся обяви за по-евтина евтаназия.

2. Това ме подсети за следната история.

Семейство с малко момченце отишло на ресторант. Сервитьорката взела поръчката на възрастните и се обърнала към детето:

- Вие какво ще желаете?

- Желая един хотдог! - важно казало то.

- Никакви хотдогове! - креснала майката - ти ще си поръчаш шницел с картофено пюре и моркови.

Сервитьорката обаче, игнорирала заповедта и попитала детето:

- Хотдогът Ви с горчица или с кетчуп да бъде?

- С кетчуп.

- Веднага се връщам, казала сервитьорката.

На масата се възцарила тишина. След минута, момчето отбелязало:

- Тя изглежда ме помисли за истински.

3. Та така и този албум на Линч - почти като истински е, зависи кой приема поръчката.

4. Обаче, клипът към титулното парче "Good Day Today" си е абсолютно истински, няма начин:

Таблетка Филантропин

1. Напоследък, когато имам време за мислене, постоянно класифицирам хора. Да увеличаваш наличните класификации е безмислено, изнервящо и ентропично занимание. Единствено ме успокоява фактът, че моите са максимално опростени. Ето сега пак: току що дефинирах два типа хора - тези, които са открили нещо смислено и веднага са се заели да го вършат и тези, които са открили нещо смислено, но като начало започват с нещо безмислено, за да могат после на спокойствие да започнат да правят смисленото. Пример за първи тип.

2. Един български анархист - Георги Константинов, на 3 март 1953 г. /бидейки 19 годишен/, се опитва да взриви паметника на Сталин в Борисовата градина и успява - краката на 4 метровият колос се счупват и той пада на земята. Това става вечерта в 19.30, по време на митинг по случай 3 март. После следва предателство, съд /народен, естествено/ и разминаване на косъм със смъртта - с 20 години затвор и лагери. Оцелява.

3. Винаги, посред хаоса на някоя масова психоза има хора, аз ги наричам "атрактори на нормалност", които по някакъв начин се опитват да възстановят здравия смисъл, най-често с цената на живота си /физическия или психологическия/.

4. Втори тип. Помня едно интервю на Слави Трифонов, тъкмо бяха изчерпани проектите "Ку-ку" и "Каналето", които започнаха като аналог на Монти Пайтън и бяха доста качествени. Оказа се, че постепенно Слави запя едни песни, за които са необходими доста сложни вътрешни движения за да си повярваш, че не са чалга. Обаче въпросите бяха в полето на здравия смисъл, т.е., интервюиращият направо го попита защо пее тези чалгии? Пичът каза, че да, малко се е отклонил, но се налага, за да може в един прекрасен ден да пропее или да направи /не помня точно/ правилните неща. Някак си, още е рано за тях, необходимо е първоначално натрупване.

5. Е, това е позната теза. Това е то, блатото на отложените добри намерения, в което бавно и неспирно затъваш. Но е приятно, някак си.

6. Вчера, неочаквано попаднах на възхитително изпълнение във Vbox7 - нарича се "По ръба", изп. Слави и Люси.

Предполагам, че с текст като този:

"Искам нещо по ръба,

пускай нещо по ръба

хайде поиграй си с моя огън,

със първичността".

гарниран с достатъчно пубиси в едър план, се изкарват доста добри пари.

Още стотина такива песньовки и можеш да направиш нещо по текст на Верлен.

7. "Киса, я хочу вас спросить, как художник — художника: вы рисовать умеете?", пита Остап Бендер, докато преследват поредния стол от колекцията. Това пък откъде ми дойде?

8. Разбира се, думичката "първичност" ме привлича неудържимо, но не ми накланя везните, не. Не се гордея с тази песничка. Обаче, се гордея с анархиста Георги Константинов. Той разбира се, ще остане неизвестен. Няма шанс да стане национален герой, защото не е убил никого за каузата си. Нито физически, нито психологически.

* на снимката: цитруси и други екзотични плодове

Комична история с магнити

1.През 80-те, когато се заговори за конверсия и руските военни заводи започнаха вместо балистични ракети да произвеждат сенокосачки, на един московски институт му потрябвали силни магнити. Уговорили се те с някакъв секретен завод /доскоро правещ атомни подводници/ и командировали двамина научни сътрудници, да донесат 30 кг феромагнитни парчета.

2. Пристигнали те в градчето и веднага кацнали в завода. Работягите, като разбрали, че са дошли само двама, без товарачи, без камион, ги изгледали странно, но нищо не казали. Директорът също изглеждал малко обезверен като ги видял така. Само попитал, наясно ли са, че заводът произвежда най-силните магнити в света. "Аре сега, казали иронично интелектуалците, на нас всичко ни е най- най, аре стига с тези имперски архетипи". Директорът не разбрал нито дума, но станал още по-мрачен.

3. Магнитите били сложени в дървено сандъче, овързано с лента, на която имало и дръжка, така че, било доста удобно за носене. Пичовете тръгнали към гарата. Досега, никой от тях не си бил давал сметка, колко много желязо използва човек в бита си. Като начало, към съндъчето полепнали кабъри и още някакви дребни метални боклуци от улицата. После се появил метален електрически стълб и човекът, носещ сандъчето моментално бил дръпнат и залепнал за стълба. Приятелят му го отлепил, но сега пък някаква тьотка се появила отнякъде и залепнала за тях със закопчалката на чантата си. Тя не била стълб, затова им вдигнала страшен скандал. Някак си успели да я отлепят и сложили сандъчето на земята, да си починат. През това време, единият учен разузнал пътя към гарата и съобщил на другаря си, че по маршрута няма опасни метални обекти.

4. Искали да продължат, но - баси късмета, били сложили сандъчето върху канализационен люк. Сандъчето било 30 кг, а капакът - около 60 кг и те изпитали известни затруднения да вдигнат конструкцията и да я разделят.

5. Междувременно, минаващ наблизо милиционер, бил привлечен от извратения /според него/ начин да крадеш канализационни люкове и се приближил да ги арестува. Това било лош ход, защото се оказало, че по един милиционер има страшно много метал. След като му обяснили какъв е проблема и му върнали пистолета, кокардата на шапката, колана, значката и други, по-маловажни предмети, той ги пуснал да си ходят, но тръгнал с тях на дистанция, за да се убеди, че ще се качат на влака.

6. По пътя към гарата имали само още един дребен инцидент - някакъв мъж им се залепил с часовника си, но бил много пиян и не забелязал нищо странно.

Във влака - също е смешно, но стана много дълго.

Деформация 1

1. Непрекъснато се опитвам да избягвам патосните хора. Разпознавам ги от 5 морски мили. Горе-долу се научих да им парирам емото и да се хиля съпричастно на радостите им. Как изглеждат: неспокойно пулсиращи аутодидакти, ръсещи непрекъснати серии от дребни лични открития. Без намек за личност, но отстрани стърчат множество псевдоподи. Не ме възбуждат изобщо.

2. Поставени под заплаха са незаменими. Това е хранителната им среда - страхът. Колкото повече ги е шубе, толкова по-патетични стават и толкова по-услужливи са.

3. Как да им всеем страх? Сутрин, веднага след ставане ги обсипваме с парадоксални изказвания. Парадоксът блокира естествеността им и те започват да се държат по безопасния си начин, т.е. патосно.

*на снимката: От всички търсещи, предпочитам вече намерилите

/безтегловна стена в Мед. академия/