Балсамиране - Пирогов, Ленин и др.

1. Когато Пирогов умира, /23.11.1881/, става ясно, че е поискал да бъде балсамиран и положен в семейната гробница. За който не знае - известен руски хирург, един от първите въвел обезболяването в хирургията, дотогава - оперират ли те - болка! За балсамирането използват техники и химикали създадени от самия него. То става толкова сполучливо, че и досега, тялото му е в чудесен вид. И това, като се има предвид, че през Втората световна война /60 години по-късно/, немците пристигат в имението на Пирогов /с. Вишня, Украина/, безчинстват колкото могат, вадят трупа му и го меткат на бунището, където той престоява неопределено дълго.

2. След балсамирането на Ленин през 1923 и полагането му в мавзолей, сред народа се появяват различни митове. В един от тях, работниците от няколко завода споделяли, че нощем са виждали Ленин да се появява из цеховете и да завинтва някакви гайки и детайли. Това ставало, когато заводът е закъсал с плана. При друг мит, се казва, че ако някой се почувствал зле, гузен или виновен за нещо, трябвало да постои пред мавзолея 10-15 минути и ще е като нов, поради лечебното лениново въздействие.

3. Създателят на саркофага на Ленин е архитектът К. Мелников. Един от предложените варианти е представлявал кристал, а вътре се мъдри Ленин. Мелников, който е бил як авангардист, обяснил пред комисията, че иска да създаде алюзия със Спящата красавица. На снимката /фото: Арсениев/, може да се види каква симпатична къща-ателиенце си е построил в центъра на Москва. Сега мисля, че е музей.

4. Като става дума за музеи, изобщо не желая да параноясвам, /стигат ми и символните закачки в ежедневието/, обаче как да се отнеса към факта, че винаги като реша да посетя някакъв музей, той се оказва затворен. Ботаническата градина - попаднах там на четвъртия опит. След това опитвах отново и не стана. "Земята и хората" - никакъв шанс. Имаше табела, да не го посещавам преди 5 март. Предполагам, че още три пъти трябва да опитам и ще стане. Сега не смея да припаря и в Зоо-то. И там нещо ще измислят, знам. Примерно, че животните са се обадили в управата, че не искат да ме виждат. 

5. Омагьосани места са софийските музеи. Не стига, че няма пукната забележителност в този град, но и музеите те отперват.

Февруари - фрагменти 3

1. Търся в Ютуб "Следобедът на един фавн" на Дебюси. Не мога да слушам класика, но някои неща все пак мога. Пиша го на български, отде да знам как е "следобед" на френски. Излиза ми "Следобедът на един Годжи" в хиляди варианти. Това е някакъв тежък простак, който явно се представя за фавн или за Дебюси. Считам за неприемливо светът да е организиран така, че да ми излиза говно, вместо Дебюси. А той е точно така организиран, но уей. Ето затова се самоубиват хората - изведнъж, внезапно, ги докосва непоносимо, надчовешко и незаслужено несъответствие между очаквано и действителност и те не издържат. 

Но нека изсъхнат сълзите ми.

2. Преход ниско - високо. Лосев отново цепи мрака. От разговорите със секретаря му:

"Светът е наследник на три култури: европейската - това е личността, римската - империализма, гръцката - движението от материя към идея. Само в Европа съществува личност. Един немец обиколил света и едва когато се върнал в Европа и седнал да свири Бах, се почувствал у дома и разбрал, че само тук и никъде другаде не съществува личността. Европеецът, това е Бах: ясно начало, развитие, край. Историзмът идва от Израел. Там за пръв път са сформулирали, че всичко е създадено от Бог - единен, всемогъщ. Там е било положено началото на личността...

Младата японка, решила да стане проститутка, за да събере пари и после да създаде порядъчно семейство, сякаш не е имала предишен живот. Тук виждаме същото отсъствие на личност. Затова и японците толкова лесно са умирали на война.

Второто начало е Рим - империализма. Ние повече не можем да живеем без империализъм, все едно дали е социализъм или капитализъм. Цялата европейска държавност се крепи върху римското начало.

Третото начало е Гърция, това са идеите. Маркс казва: "идея, овладяла масите става материална сила". Тук виждаме чист идеализъм. Комунизмът се счита за материализъм, но настоява да дадем всичко за идеята.

/А. Ф. Лосев. Записи бесед. В. В. Бибихин, превод - левашки - мой/

http://lib.rus.ec/b/264119/read#r168

3. Изключително качествена мисъл на Бердяев, не знам от къде:

"Адът е необходим не за това лошите да бъдат наказани, а за това, човек да не бъде изнасилен от доброто".

4. Преход високо - ниско.

Кастинг за порно-актьори. Идва красив левент. Казват му:

- Вие сте подходящ за ролята, взимаме ви. Разкажете ни нещо за себе си.

- Знаете ли, аз не го вдигам. Ама хич.

- Е, защо дойдохте тогава?

- Помислих си, че може би ви трябва и отрицателен герой.

* на сн.: замислено куче в района на бул. Ц. Борис 3

Февруари - фрагменти 2

1. Мисля, че когато не става дума за физически закони, на човек трябва да му се казва само това, което би му било приятно да чуе. Например, ако те попитат: "Извинявай, първият на Кирхоф, за затворена електрическа верига ли беше или за отворена?", ти не можеш да му отговориш "О, това е толкова готин закон, че ми е все едно за каква верига е; хиляди пъти по-симпатичен ми е от Омовия, който, разбира се, е за затворена". Трябва да кажеш: "За добро или за лошо, Първият на Кирхоф гласи: алгебричната сума на всички токове в даден възел на една верига е равна на нула".

2. Ако обаче ти кажат: "я виж, написах това стихотворение преди две минути, нали не е зле?" и ти го погледнеш, и видиш, че става само за преди разстрел и то, за да не се мъчиш, а не за украса на сетния ти миг? И решаваш да си честен, и казваш каквото си си помислил: "Това стихотворение, бих го прочел само преди разстрел и то за да ми ускори смъртта". И какво, казал си истината? Нищо подобно, като малък злобен кастрат, ти си казал какво мислиш в този момент от личната ти действителност. Винаги ще се намерят легиони хора, които ще го харесат и такива, които няма да го харесат. Така че, направил си нещо, което да развали настроението на събеседника ти, да стане той тъжен и да те намрази. Добър резултат, а?

3. Когато Дзьосу видял, как един монах почтително се поклонил на Буда, той го шамаросал.

- Нима това, което направих не е похвално? - попитал ученикът натъжен

- О, похвално е, казал учителят, но по-добре да минем без похвалности.

По Судзуки

* на снимката: в кухнята от страната на прозореца.

Чичо Томовата колиба

1. Тринадесетата поправка към Конституцията на САЩ забранява робството през декември 1865. Дотогава, ако си негър и искаш свобода, трябва да избягаш в някой северен щат, където ще те третират като човек и няма да те закачат. Е, ще трябва да внимаваш да не минаваш по тротоар за бели и други дребни грижи, но като цяло - пей сърце блус, пей /sing heart blues, sing/.
2. В периода на прехода, през август 1865, някой си полковник П. Х. Андерсън, робовладелец от Тенеси, пише на бившия си роб Джордън Андерсън, предлагайки му да се върне да си работи отново във фермата. Робът, който вече е в Охайо и се чувства отлично, диктува на журналист от «New York Daily Tribune» следният отговор.
3. «Дейтън, Охайо, 7 август 1865
До бившия ми господар, полковник П. Х. Андерсън, Биг Спринг, Тенеси

Сър,
Получих вашето писмо и се зарадвах, че не сте забравили Джордън и че искате да се върна при вас, като ми обещавате нещо повече от друг път.

Аз често се тревожех за вас. Мислех, че янките /т.е. армията на Севера, б.м./ отдавна са ви обесили, за това, че укривахте в дома си войници от армията на Южняците.
Въпреки, че дважди стреляхте по мен преди да избягам от вас, аз не бих искал да пострадате и се радвам, че сте още жив. Би било чудесно да се върна в добрата стара къща и да видя отново мис Мери и мис Марта, Алън, Естер и Грийн.

Мислех да ви посетя още като работех в болницата Нашвил, но един съсед ми каза, че Хенри смятал да ме застреля при първа удобна възможност.

Бих искал да знам по-подробно, какво предлагате. Тук живея добре, получавам 25 долара месечно, плюс храна и облекло, имам уютен дом. Манди и викат мисис Андерсън, а децата ходят на училище. Понякога за нас говорят: "Тия черните са били роби в Тенеси". Децата се обиждат, но аз им казвам, че да си собственост на полковник Андерсън, не се считаше за срамно.
Сега, ако напишете каква заплата смятате да ми плащате, ще ми бъде по-лесно да реша, има ли смисъл да се връщам. А за освобождаването, което ми обещавате, няма нужда, защото получих документите си през 1864 от началника на Нашвилската военна полиция.
Аз вярно ви служих в продължение на тридесет и две години, а Манди - двайсет и пет. Ако вземем по 25 долара месечно за мен и по два долара седмично за Манди, ще се получи заплата 11 680 долара. Добавете и процент за времето, през което не сме получавали заплата, извадете разходите за дрехи, за три лекарски прегледа за мен и за вадене на зъб на Манди и ще получите сумата, която ни се полага.
Парите можете да изпратите с "Адамс Експрес" на името на В. Уинтър, Дейтън, Охайо.
Ако не ни платите за праведния труд в миналото, ние няма да можем да повярваме на обещанията ви за в бъдеще. Тук, аз получавам заплатата си всяка събота, а в Тенеси нямаше изобщо ден за заплата и към негрите се отнасяха като към животни.

P.S. Предайте поздрави на Джордж Картър, както и благодарности за това, че ви взе пистолета, когато стреляхте по мен.

Вашият стар слуга,
Джордън Андерсън.
++++++++++++++++++++++
на сн.: Стадион Раковски. Бягащ първо към, после от.

Формулата на страха

1. Tолкова ме кефи тази табела. Колко съм се затъжил за усещането, че някой се е загрижил за мен и моето настроение, но не човек от семейството ми, а някой непознат, случаен, недържавен, деперсонализиран и т.н. Колко ми е приятно да знам, че има страни, в които някой се е сетил да ми напомни да се усмихна преди да направя нещо, например, да му вляза в щата.

2. Примерно, карам си по шосето и виждам, как неминуемо ще вляза в Пазарджик. И там да пише: "Усмихни се, ти влизаш в Пазарджик!" Аха, ей са са го написали. Те нямат подобна конструкция в главите си. Техните родители не са я имали. Бабите им не са я имали. Прабабите им не са я имали. Приматите, от които са произлезли, не са я имали. Те са имали една друга: "Аууу, е са ни изяде реликтовия саблезъб тигър, мамицата му! Бегом в пещерата!" 

3. Някак си, преминавайки през пластовете култура и цивилизация, тази формула на страха се е видоизменила, но емоцията /страх/ и съответно смисълът е останал пак същия.

4. Това е заклинанието, което кара шофьора на софийското такси да не излезе да ти метне куфара в багажника, а само нечленоразделно да изръмжи. От друга страна, формулата "хайде сега, усмихни се, ако обичаш", кара нюйоркския /пакистански/ таксист да използва "добър ден",  "заповядайте", "дайте багажа" и т.н. 

5. Ще ми кажат: "абе ти поживей там, пък ще видиш, че не е толкова розово". Е за чий? Не съм си го и помислял. Там ще ми е ту готино, ту лошо, но винаги когато се върна домани /вкъщи, итал./, ще се изправям пред крайно стеснения избор да разказвам две, до пет стандартни истории, които, колкото и да украсявам с лични преживявания, пак си остават две до пет стандартни истории.

6. Ще се чувствам малко като изнасилен. Точно по същия начин ще се чувстват и моите слушатели.

7. Е, те малко са им проблемите, че и аз да им се хопна с моя. Жаме.

Хари Калахън - амер. фотограф

Хари Калахан(1912-1999)

Не мога да разбера защо толкова ме привлича.

Дегустирането

1. Като си пазарувахме за Нова година в една пловдивска Била, Борко каза:  "давай сега да купим и бира". 

Аз: "Ама нали знаеш, че си нося един бърбън". 

Той: "Да де, ще ти трябва значи и бира". 

Аз: "Ама аз вече не пия бърбъна с бира". 

Погледна ме с неразбиране, без задоволство. Знам обаче, че не ми мисли злото.

2. А то как стана. 

Попадам на един сайт за дегустация на уиски и чета.

Glenrothes 1969 42yo Men o'Quaich DT 44,7%, Distilled Jul 1969, bottled Dec 2011. Finished for 4 months in a fresh Sherry Octave #498841, 65 bts.

Цвят: кехлибар

Аромат на бонбон "Тофи", ментови бонбони, пълен комплект сухи плодове за компот, захаросано сладко от сливи, зелен босилек, леко влажна цепеница от смолисти борове, треви.

Тяло абсолютно гладко, копринено, пластично. Вкус на портокалово сладко върху леко загорял тост, глътка силен асам. Райска наслада. Достатъчно сух и сдържан. Дървесното влияние е силно, но не прекалено. Нотки на куантро и оранжада в задния план.

Послевкусът е с нота на презряло манго на фона на възсух въглен, малко тръпчив, чаен, плътен, постепенно отива към стафидената тема.

Потресаващо дълъг, с ярък край на сушена слива.

Това е шедьовър, великолепно доведен до съвършенство, изострен за четири месеца в свежа хересна октава, след 42 години в бърбънова бъчва. Тук липсва мегамощта на хересните чудовища, няма я взривната задименост на торфените фрикове, тук цари хармония. Великолепно! 96 бала.
3. О, какъв кеф! Нима бих могъл да почувствам нещо подобно и аз? Веднага тичам към десетлевовия си "Джим Гарет" /на снимката/, заклащам, вдъхвам и отпивам миниатюрна глътка. Да видим:
Цвят: хоросан - мазилка на стара селска съборетина.
Аромат: резенче пресен джинджифил, мазе на стара къща на ул. Криволак, дълбоко вдъхване в полупразна кутия цигари "555", парфюмена следа от отминаваща оперна певица, горещ асфалт пред "Икея", меки, гниещи водорасли на варненски плаж, бонбони "Дръвчета".
Тяло: добре загладена жетоба, твърдо, for upper midle class only.
Послевкусие: дълги, парливи докосвания по гърлото, сянка на вещер с мирис на тамян, трънлив храст презрял глог, добре темперирана печена чушка.
Къс край, умряла от студ кибритопродавачка и почти едновременно - парване от горещо кюмбе. Жълто паве пред Парламента, отиващо към нотки на домашен шнапс. Швепс тиква /на преден план/.