Пак прекрасна история

1. Април 1939 г. Задава се всенародно тържество - цяла Германия ще празнува 50-годишния юбилей на Хитлер. В ЦК на НСДАП пристигат поздравителни писма и телеграми, честитки и подаръци от всички краища на страната /клишенцата са супер, а?/. Точно в тези дни на всенароден подем, английският генерал Ноел Макфърлейн, предлага на правителството си, да убие Фюрера.

2. Сър Макфърлейн /1889 - 1953/ е ветеран от Първата световна и кадрови военен, а към знаменателния ден /20 април 1939/, вече две години е военно аташе в Берлин. Очевидно е много наш човек, защото, ето как описва нещата: 

"Докато бях в Лондон, бях обзет от силно желание да убия Хитлер /...I had energetically urged the murder of Hitler/. Апартаментът ми в Берлин беше на около сто метра от трибуните, където се провеждаха нацистките паради. Всичко, което бе необходимо, бе точен изстрел със скорострелна карабина с оптически мерник и заглушител. Бих могъл да стрелям през прозореца на банята ми, заемайки позиция на стълбите, на девет метра от прозореца. Изстрелът нямаше да се чуе, поради шума от военните оркестри и приветствията на тълпата".

3. Както знаем, този, по същество дзенски план не се е осъществил и всичко си е тръгнало, както си е тръгнало, по тежката процедура. 

4. А станало следното: когато славният Макфърлейн поискал разрешение от Форин офис и Уестминстър /правителството/ да осъществи уникалния си план, те отговорили: "Забраняваме ви, това е неспортсменско" /...he was advised such a thing would be unsportsmanlike"/. Тези англичани.

* на сн.: Генералът 

Лингвистични игри с Бог

1. Облогът на Блез Паскал /1623-1662/

Вариант А: Вярваш в Бог.

Ако Бог съществува, отиваш в Рая и печалбата ти е безкрайна. Ако Бог не съществува, загубата ти е крайна и следователно - пренебрежима в сравнение с безкрайността.

Вариант В: Не вярваш в Бог.
Ако Бог съществува, отиваш в Ада - загубата ти е безкрайна, печалбата ти е нулева. Ако Бог не съществува, печалбата ти е крайна и следователно - пренебрежима. 

Оттук следва, че да вярваш в Бог е по-изгодно, отколкото да не вярваш.

2. Чайникът на Ръсел

В статията си „Има ли Бог“, /1952 г./, Бертран Ръсел пише:

„Множество вярващи говорят така, сякаш е работа на скептиците да опровергават общоприети догми, наместо да е работа на догматиците да ги доказват. Ако предположа, че между Земята и Марс има китайски чайник, обикалящ около слънцето в елипсовидна орбита, никой няма да е способен да опровергае моето твърдение при положение, че съм бил предвидлив да уточня, че чайникът е прекалено малък, за да бъде засечен дори от най-мощните ни телескопи. Но ако отида по-далеч и кажа, че понеже твърдението ми не може да бъде оборено, би било нетолерантно да се подлага на съмнение, с право ще бъда обвинен, че говоря безсмислици. Ако, все пак, съществуването на такъв чайник бе посочено и в древни книги, преподавано като свещена истина всяка неделя и внушавано в умовете на децата в училище, колебанието в неговото съществуване би било признак на ексцентричност, а съмняващият се ще бъде насочен към психиатър в ерата на Просвещението, или към инквизитор, в по-ранни времена.

* на сн.: Бог ми се появи в градинката на св. София

Чапай, Петка и празнотата

1. Колко интересно нещо са идеологемите - от една страна са толкова сериозни, че ако ги докоснеш по неподходящ начин и в неподходящо общество /а в друго май не съм живял/ могат да те осакатят, а от друга страна - като копнеш под тях и такъв кикот и идиотия те заливат, че се опикаваш. Ето например, за Чапаев.

Дмитрий Фурманов - авторът на биографичния роман, /1923-та, по който братя Василиеви правят филма/ е бил политкомисар в отряда на Чапаев от 25 март до 30 юни 1919-та. 

2. Според автора, двамата са си били страхотни приятелчета. И как само са се намерили: Чапаев - енергичен, прост, интуитивен, нерефлексивен, безразсъден. Фурманов - интелигент, в метапозиция, постоянно структурира Чапайката, умилява му се и го взима на ташак.

3. В действителност - всички истории на Фурманов за първа дружба и скъпа мъжка сълза, са пълна измислица. Политкомисарят е написал /преди романа/ огромно количество доноси срещу Чапаев. В тях, той се ужасява от патологичната крадливост на командира си. Става ясно, че цялото свободно от борба с капитала време, лирическият герой посвещавал на грабежите. Между нас казано, другият конен революционер-легенда - Будьонний, също е прибирал всичко ценно, на което попаднел прогресивният му поглед. Ениуей, Фурманов си траел и не доносничел, докато Чапа не прекалил - почнал да пипа жена му - Анна Стешенко.

4. Тази Анна /която някои считат за прототип на Анка-картечарката, а други отричат/, е била градска цуца, влачела се с чапаевската дивизия и била организирала "Окопен театър" - показвали на войниците възбуждащи революционни пиеси, в които основно играела тя. Чапаев, който бил пълен неудачник с жените, много я харесал, а и тя му пускала някои сигнали, болезнено отекващи в черепа на Фурманов.

5. И тогава Фурманов прописал. Освен доносите в ЧК, той пишел и тъжни послания в Пушкински стил до Чапа: "От такова нищожество не може да се ревнува и аз разбира се, не ревнувам. А тя наистина е възмутена от  наглостта Ви и струва ми се, достатъчно ярко Ви е изразила презрението си..." Василий Иванич не разбирал такъв поетичен изказ и за всеки случай отговарял: "Тъп коняр!"
После дошла Комисия отгоре и разпоредила Фурманов и жена му да се разкарат в друг район на Русия, далече от сваляча Чапаев.
6. Василий Иванич много се разочаровал и се заканил да си върне мацката, но вече нямало за кога - бил убит на 5 септември 1919 при загадъчни обстоятелства. Ето такива са свидните жертви на революцията.

Фурманов и жена му Анна.                               

Чапаев /с превръзката/, вляво - Фурманов,

долу вляво - Петка

Сексът при жирафите

1. Отпадна гнусната клевета, че при жирафите, 94% от съвокупленията са хомосексуални. Според Прат и Андерсън, когато младите самци се бутат с шия /некинг/, за да си определят йерархиите, понякога единият жираф се опитвал да го подпъхне на другия, което се оценява като хомосексуализъм. Изобщо не е толкова просто.

2. Всъщност, сексът при жирафите е доста по-връткав от човешкия. Самката влиза в еструс един ден на всеки две седмици. Доброто възпитание задължава мъжките периодично да я проверяват, душейки урината и. При това, те правят специални движения с устни, за да може ароматът да проникне в една чувствителна жлеза, скрита надълбоко. Изисква се и жирафката малко да съдейства - тя трябва да подпикне, точно когато хер Жирафът се приближи към нея, но може и да не го направи, от зле разбрано чувство на гордост. Когато той усети, че може, започва ухажването. В тази фаза, жироскопът ходи навсякъде с нея, побутва я в горичката с цел усамотяване, обядват заедно и т.н., като периодично се опитва да интимничи с нея. Обикновено тя отхвърля подобна фамилиарност и тогава той се прави, че няма нищо, продължавайки мълчаливо да ходи с нея. И така няколко дни, т.е. може и нищо да не се случи. Понякога обаче, самката одобрява ситуацията и позволява на мъжкото жирардо да я възкачи - имаме съвокупление. Разполагаме и с поетично описание на процеса: "At last she may stand for him; he mounts, makes three or four vigorous thrusts the last of which brings his head and neck into a position so nearly upright that he seems to be about to fall over backwards, and in a moment they have both returned to browsing". /Без превод, заради малките читатели/.

3. Прат&Андерсън за три години наблюдения отбелязват 304 уринни теста, 46 ухажвания и само едно /за 3264 часа наблюдения! - пишат те разочаровано/ съвокупление. От друга страна, наблюдаваната популация е нараснала с 22 нови жирафчета. Ей, Прат, ей Андерсън, къде гледахте бе, хора, къде се пипахте?

* На сн.: полезна книга: "9000 л. мултикултурални градински стенописа, които трябва да видите преди да умрете".

оттук: http://liartownusa.tumblr.com/post/57822969136/9000-shitty-multi-cultural-garden-murals-to-see

Две странни истории

1. Нямам никакво намерение като минавам с колата по стената на язовир Голям Беглик, тя да се срути и да падна във водата, защото е изтекла изчислената за 100 000 минавания издържливост и точно аз съм стохиляди и първият клетник. Наложи ми се да работя скоро там. Помагах да строят почивен дом на някакъв профсъюз в резервата и понеже е забранено, работехме само нощем. Та минавах по стената натоварен с Итонг нощем и то често, и като гледах тъмната бездна, се плашех за себе си. Един път попитах пазача на стената бай Бр. следи ли и някой състоянието. "Следим го", каза бай Бр. - "правим цикли с екстрасенс". Преди е било с дефектометрия от БАН, сега няма такива специалисти и използват екстрасенси. Ама и тоя бай Бр., да го е*а в професионалиста! Правели "цикли с екстрасенс". Те и магия сигурно и правят на стената, да стои, да не пада. Идиоти.

2. Анатолий Калашников, конструкторът на безсмъртния АК-47 бил обикновен учител по руски език и литература и нищо не бил конструирал в живота си, докато не се запознал с легендарния Хуго Шмайзер. Това станало в рамките на репарационния проект "Крадени немски заводи и технологии" от 1946 година. Хуго пристигнал в Саратов /родният град на русиста/ заедно с още 140 пленени работници /всички, които са оживели след бомбардировките/ от заводите Шмайзер-верлаг GmbH и с 500 големи сандъка - самият завод. Нямало къде и настанили хер Шмайзер на квартира при Калашников и вечер те се събирали в кухничката да си говорят. Счита се, че при тези разговори, у Калашников се събудил конструкторски талант и една сутрин, докато хер Шмайзер още спял, таваришч Калашников бил готов с чертежите на новоизобретения си автомат в местния отдел на ГПУ. Разказват, че изпитанията вървели зле, защото обиденият по неизвестни причини Шмайзер саботирал проекта. После Шмайзер някъде заминал или изчезнал, не е ясно - тогава не е било възпитано да се интересуваш прекалено за тия неща. 

Невероятното е, че само три месеца по-късно, през август, към проекта "АК-47" се присъединява друг легендарен немски оръжеен конструктор - Хайнц Аутомат /"картечен пистолет-автомат-HA-42"/. И тогава вече, двамата гении - литераторът Калашников и Машиненинженерен дас Аутомат осъществяват парадигматичния тласък довел до появата на безсмъртния АК.

*на сн.: календар за януари 2014 с котенца (от http://liartownusa.tumblr.com/post/71616260656/social-justice-kittens-2014-calendar-sample )

Човешки кръстоски в близко бъдеще

Ето как през 30-те /20 в./ художникът Daniel Rudaux си представя проблема с генното инженерство при човека. Оптимист е.

Кръстосването на хора със светулки, ще осигурява силен светлинен източник в челната област и ще развие нов вид отношения между хората. На картината: нощен пикник. Романтичната двойка няма нужда от допълнително захранване.

Кръстосването на човек, обичащ туризма с шестокрако насекомо, ще доведе до поява на много интелигентен вид планински водач и спасител-всъдеход. На картината виждаме шестокрак скален екскурзовод, успокояващ безразсъден турист, че няма проблем, ще го спаси.

Кръстосването на човек с октопод, ще направи полицията много по-ефективна в борбата с организираната престъпност. На картината - полицай едномоментно задържа управляващото ядро на мафиотска група

Човек кръстосан с електрически скат ще представлява сериозна опасност за агресивно настроени маймуни, при изследователски експедиции в джунглата. На картината: човек възпитава див макак чрез лек токов удар /380V- 55A/

Хора, кръстосани с някои видове риби, ще ни направят постоянни посетители в подводното царство, поради хрилете, които ще получим в шийната област. На картината: майка човекориба обучава децата си човекорибки на подводен лов от засада.

Да кажеш "не"

1. Възпитаните хора обикновено трудно казват "не". Даже, гледат въобще да не го казват, ако може. А не може, защото тогава едни по-малко възпитани им се качват на главата и там им шибат мозъка с малки черни камшичета от чортова кожа.

2. Веднъж, при една израелска писателка, дошъл човек, живеещ постоянно в психиатрична болница, но тъй като бил спокоен и неагресивен, го пускали в отпуск в града. Пациентът донесъл тлъст ръкопис, над който работил няколко години. Обяснил, че в болницата всички му се присмиват, но той иска да узнае мнението на известен писател и критик, т.е., нейното.

3. Жената започнала да чете, а човекът стоял до нея и внимателно проследявал да не прескочи някоя страница без да иска. По този начин, само за половин ден, книгата била прочетена.

- Е как е? - попитал болният.

- Ами никак не е зле - внимателно казала жената, въпреки че текстът бил абсолютно налуден.

- Напишете ми тогава една рецензия, моля, казал авторът.

Жената решила, че това не я ангажира, а на болния ще му стане приятно и написала възторжен текст. 

4. Пациентът благодарил, взел листа и хукнал директно към едно издателство. Там прочели отзива, взели ръкописа за прочит и веднага разбрали какво е станало. За да не обиждат човека и те се включили в играта. Разкарвайки го меко, те казали, че сега е криза, издателите са се свили и печатат само на авторски разноски. Болният попитал колко ще струва и с тази информация на уста, отново се появил при писателката: 

- На вас май доста ви хареса моята книга, нали?

- О, да - казала тя - иска ли питане.

- Работата е там, че и в издателството много я харесаха, но нямат пари да я издадат. Дали не можете да ми дадете назаем едикаква си сума?

5. Жената му дала парите. Книгата излязла с нейн предговор. Пациентът бил щастлив, още повече, че издателството му дарило целия тираж /по книжарниците такъв текст нямало как да се появи/. Сега вече, дебютантът раздавал на всички - лекари, сестри, санитари, книгата си и скромно мълвял: "Е, защото нали не ми вярвахте де, но виждате..."

6. Да не забравя: месеци наред, пациентът връщал заема на писателката на малки части от инвалидната си пенсия.

* на сн.: Полезна книга - дадени са по-важните рождени дни на различни животни.