Фрагменти_2 - 08-16

1. Много бъркам Бърнард Шоу с Моъм. И двамата са ръсели афоризми от сутрин до вечер, някои от тях съм запомнил по загадъчен механизъм и ми е неприятно като бъркам кой, кое е казал. Шоу беше с архетипния сюжет "Пигмалион", а Моъм - с "Луна и грош", подарена ми на рожден ден, непрочетена, така и не можах да я преподаря на никого от приятелите ми. Е, тогава се четеше Голдмън, Фицджералд и Ъпдайк, къде ги търсиш. Ето два афоризъма:

Моъм

"Странно нещо е животът. Ако откажеш да приемеш друго, освен най-доброто, много често го получаваш."

Шоу

"Здравата нация не обръща внимание на националността си, както здравият човек на гръбнака си."

2. "Един скитник разказвал на друг за дядо си. Той се бил разорил, защото започнал да колекционира колекции. Започнал с колекциониране на колекции от пеперуди, после продължил с колекции от марки, всичко това струвало доста пари. За колекция от колекции часовници му се наложило да продаде земите си, а за колекция от колекции минерали - домът си.

- И тук дядо ми, продължил разказа си скитникът - започнал да взима кредити с огромни проценти от лихварите. На сина си, тоест на моя баща, оставил наследство само от дългове, а той пък, ги завещал на мен. С такова наследство как да не станеш скитник? [...] Малко преди да се разори, дядо ми започнал да колекционира колекции от колекции."

(Луиджи Малерба, "Моцикони")

* сн.: Chema Madoz

Фрагм.-08-16

1. Жена пресича улицата с някаква въшка на каишка, даже не и пинчер. Облечена с яке на което пише "Again on the road". Е пак ли я изпъдихте бе, че и с кучето.

2. Ернст Неизвестни /руски скулптор и художник, почина тези дни/, преди още да емигрира в САЩ през 1976, си стоял в ателието и си правел нещата, които никой не експонирал и не купувал. Майка му дала съвет: "Ернст, направи поне един Ленин с каскет та да ти потръгне, а после пак си вай своите неща." "Маман, казал Ернст - нека Люда /сестра му/ поработи една-две седмици като проститутка на гарата, та да се видим с пари, а после, ще се изкъпе и пак ще си е същата срамежлива девойка".

3. Това кататимно /основно на емоция/ мислене на хората, ще ме довърши.  Например бежанците - какво ме интересува спонтанно ли тръгнаха, САЩ ли ги накара, Русия ли? Не е ли по-интересно, че вече са тук и нещо би могло да се направи конкретно за тях, а не да седиш и да казваш през две минути: "Ах, гаден САЩ!", "Ах, гадна Русия" и т.н? А тестирането за наркотици в училище? Аз не си и мечтая всички внезапно да станат шахматисти, но все пак, не е ли възможно да се мисли повече от един ход напред - два например? И като ти излязат положителни 30% от учениците и какво ще направим с тях? Ще им се подиграваме, ще им сложим табели, ще ги бием, ще ги разстреляме? Коя е следващата стъпка? Няма следваща, важното е да изпитаме кефа от бламирането.

*на сн.: фрагм. от скулптура на Неизвестни

Пещерите и Крушунка

1. Не обичам да влизам в пещери по три причини: 

а) не обичам да се задълбочавам

б) след втората, те стават притеснително еднообразни

в) ако си с група, непременно ставаш жертва на възбудената фантазия на екскурзовода - показва ти случайни пещерни форми, наричайки ги "Птицата", "Ръката на Аспарух", "Змията", "Лили Иванова" /"Ето сега ще осветя с фенерчето си там и вие ще видите Лили Иванова в профил - нали? нали!"/ и т.н.

2. Този уикенд в любимата ми Крушуна, презрително отминах Деветашката, но налучках две други - Стълбицата и Чавдарската и не намерих още две други - Бръшлянската и Кадена дупка. Но съм спокоен, в района има над двайсет пещери, за един живот стигат.

Ето 8 снимки - пещери, птици, елтабла, ябълки,черници, Крушуна

1. "Стълбицата"

2. Пещера "Мандрата" до с. Чавдарово. Наистина е било мандра при соца - хем са прецакали пещерата, хем не съм чувал да има камамбер "Чавдарово". Така си и останаха тогава два вида: Витоша и Балкански.

3. Нотирани

4. Таен прозорец

5. Злополука

6 Ябълков грозд

7. Цитадела /на ружата/

8. Крушуна

Ловци на символи

0. Разбира се, веднага купихме карта - подробна, на областта Епир. Изглежда не попаднах на обичайния Меркатор, а на някаква старинна проекция или пък да е било авиационна карта, защото доста се измъчихме с нея. Разстоянията явно ги даваха по права линия, някои села бяха разместени, а планински пътища, маркирани като "черни" си бяха прекрасно асфалтирани пътчета, водещи към неизвестното. Но подред;

1. Туристите интересуващи се от отвъдното /некротуристи/, често допускат досадни, /а понякога и фатални/ грешки при посещенията на любимите си места. Например, решават да поплуват в Стикс /на Пелопонес/ и не си дават сметка, че това е Реката на забравата - топнат се, забравят всичко и как се връщат после и къде - жална им майка. На Харон не може да се разчита, той е еднопосочен лодкар, пък и обслужва съвсем друга река - Ахерон

2. Съставих обаче, приятен план, помагащ на некротуриста да минимизира подобни рискове. Започва се със самата Ахерон. Тя /Реката на скръбта/, е една от седемте реки в царството на Хадес, която съществува наистина. Намира се лесно - от Парга завиваме надясно, после край Некромантионa /за него друг път/ и после в долината до Глики и там пак надясно. Ахеронката е явно набедена - абсолютно добронамерена, бяло-жълто-синьо-сивозелена хубавица, по която хората ходят нагоре-надолу по каньона докато им издържат краката на студа и никой не умира. Може и с лодка, може и на кон, може и рафтинг.

Реалният цвят на реката

Проникване в каньона

Стол за кратък размисъл

Представих си, че в едно съседно измерение, Харон продължава да вози душите на умрелите от единия бряг на другия, но няма как да го видим. Предполагам, че има начин да се усети /например, като съновидение/, но трябва да си опънеш палатката и да постоиш поне няколко дни. Имаше хора с палатки, имаше.

Една доста подозрителна гора

Ахерон, не Ахерон, но боб с пъпеш трябва да има за вечеря

3. Доста по-сложно беше с Вратите на ада. Цял ден се връткахме по тесни планински пътчета, саботирани от безумната си карта. Всички селца са населени, но няма кого да питаш за пътя, защото никой не смее да се покаже от къщи след 11 на обяд, за да не бъде убит от слънцето. На кръчмите, пълни с услужливи старци - монолингви допреди малко, им бяха направили магия и те внезапно опустяха, пак поради соларния култ.

Тия пътчета отсреща - доста близки си станахме

Клисура си е клисура навсякъде

Някак си стигнахме до Серизиана, селото, край което, според античен пътепис трябваше да са Хадесови порти. По средата на кръчмата, на малко диванче спеше жена над средна възраст. Не исках да я закачам /с недостатъчната си езикова компетентност - даже не знам как се буди човек на гръцки - мисля че е "еля-еля-ендакси-паракало-логариазмо?", но не мога да се закълна/ и я почакахме малко, но тя не помръдна, затова - сам-самички.

Кръчмата с морфичната леля 

4. Намерихме го. Пътят към ада беше постлан с добри, бели камъни /калдъръм, калос дромос, грц./ и се оказа малко ждрелце в горното течение на Ахерон, нищо особено като гледка, но като всички ходят на лов за гледки, аре пък ние да половуваме символи, а?

То к'во да го мислиш

Следва: 

Некромантионът - единствена възможност да поговориш с умрял съсед

Парга - и си в Италия, и не си

Додони - ако Делфи не ти е по джоба, отиваш на оракул тук

Одеоните в района са като за добър ден

Край златното езеро

1. В четвъртък следобед, стоях край едно езеро и наблюдавах странни водни кончета. Много приличаха на хеликоптерите Сикорски, от "Апокалипсис сега", само че без Вагнер - тумбеста двуместна кабинка и тънка, дълга, синьозелена опашчица

2. Докато ги гледах, изведнъж усетих, че светът се управлява от две неща - страх и желание. Предприех вътрешно обсъждане, потърсих слабите места на тезата си, но нищо не намерих. Значи е така, значи съм прав. После си тръгнах

*на сн.: гръцка каменарска работилница

Фотография - Грег Милър

Грег Милър /ам., р.1967/ - стрийт от този тип, който ти разказва истории. И някак много американски ли, що ли.
16 цветни и 9 ч/б.
сайт: Greg Miller.

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

Авторът

Медицинска градина

1.Съботата започна интересно. В 4 сутринта ме събудиха да прегледам мърлява червенокоса наркоманка, която се гърчеше в абстиненция точно както го описват в худ. лит. - опитвайки се да се качи на стената. Водеше я приятелят и, който твърдеше, че е чист, т.е. не е наркоман. Животът с наркоманка би трябвало да е наистина вълнуващ, не знам мотивите на пича, възможно отработва кармични грешки;

2. После, от пет нататък легнах да си доспивам, и щях да си доспя, но към девет от градинката се донесе йерихонът на "бабата с внук Митко". Той винаги прави нещо, което я вбесява и тя задейства мощния си неразпят баритон: "Миткоо!"

3. В просъница си представям този прост механизъм: орловият старчески бинокуляр забелязва нередност в поведението на Митко - мозъкът дава сигнал тип "възмутен съм от поведението на Митко" - огромният бабешки дроб стремително поема четири литра въздух - после гръдните мускули рязко се свиват -  въздушният стълб, стеснявайки се в трахеята, достига скорост достатъчна да победи гравитацията /засега земната/ - разтрептява яко закрепените /за ларинкса с дюбели/ гласни връзки - бабата отваря паст - оттам излита мощният, 150-децибелов индиански възглас. Не е сложно.

4. Очевидно е, че деца е забранено да се убиват, но бабички, мисля че можеше, някъде в закона се разрешаваше, трябва да видя къде го гледах.

5. Любовта е навсякъде

*сн.: Дейв Мозер