Американски градски легенди - 2

Продължение. Първа част е тук.

7. "Домашен любимец (или бебе) на фурна"

Синове подаряват майце си печка (осъвременено: майкроуейв). Жената изкъпва кучето (вариант: бебето) и "без да иска" го слага да се суши в печката. Когато я отваря след малко, то се е опекло.

8. "Детегледачка-хипи"

Двойка излиза на вечеря. Вкъщи остават тинейджър и бебе. Синът вика приятелката си хипарка-детегледачка, да купонясват и да му помага за бебето. По някое време, майката звъни да пита как е хавата, момичето казва, че всичко е наред и току що са сложили пуйката във фурната. Мадам не си спомня да е имало пуйка там и разтревожените родители се връщат. Заварват сина и детегледачката дрогирани, а бебето се пече във фурната.

От глава “Ужасни гадории. Темата за зловещите находки”

9. Паразити в прическата 

Момиче си прави чудна прическа и за да я пази, не си мие косата, а само я пръска с лакове и дезодоранти. Там се завъждат паразити. Шест месеца по-късно те проникват в мозъка и, тя умира.

10. Пържен плъх в Кентъки

Най-чест вариант: жена съди верига за фастфуд, защото са и сервирали пържен плъх, вместо пърженото пиле, което си е поръчала.

11. Алигатори в канализацията

Традиционният сюжет е: в канализацията на Ню Йорк живеят алигатори. Как е станало? Много просто, хората отдавна знаят как - преди години, туристи от Калифорния, донесли бейби-алигаторчета за домашни любимци и като им омръзнало да се забавляват с тях, ги хвърлили в тоалетната, където те се размножили и разпространили.

От глава “Откраднати трупове. Страхът от смъртта”

12. Котка в пакет

Отърваването от умрял любимец е емоционално значима тема и естествено, поражда множество сюжети. Най-честият: жена слага бездиханната си котка в кутия за обувки и тръгва да я погребва. По пътя влиза в магазин да пазарува и някой открадва кутията. Малко по-късно, охраната на магазина намира в задната стая мъртва жена, която държи в скута си кутия с котка.

13, "Бабата-беглец"

Друга важна тема: в семейството някой умира и малко преди погребението, трупът изчезва. Чест вариант: смърт по време на пътуване, следва серия от премеждия, често оцветени от черен хумор. Европейски вариант: не съвсем "road movie", с два подтипа: а) военен: някой умира в групата хора, бягащи от нацистите, или от соц. страна на Запад; б) смърт по време на ваканция в чужбина.

Ima oshte, има още.

Чи Ен Джи (ЧНГ)

1. Но пък колко красиво се облякох за празника, все едно ще ходя на собственото си погребение. Най си харесах старата бащина вратовръзка на едро червено райе (защо я пазя? За такива ли случаи?) и псевдоантикварната игла към нея, с малко унисекс-ангелче (златно, нисък карат). Сложих си и копчетата за ръкавели с пресован авантюрин - меланхолична реплика към Еркюл Поаро в нискобюджетно крими по Агата К. 

Що се отнася до обувката - обух си двуцветните броги, с тях за последно дрямах в Барселонската "Лисеу опера" на една доста симпатична постановка на "Айнщайн на плажа" с Нетребко и Ливингстън, имам снимка!)

2. Празникът "Новагодина" сам по себе си е доста странен като си помислиш - небезопасен опит за дискретизация на времевия поток, астрономическа заигравка с календара, очовечена от тайната надежда, че от утре почваш нов живот и то какъв! По зова на сърцето, естествено. Как пък не.

3. И като всеки празник, минава в натрапливи опити да забавиш времето - десетте секунди преди полунощ и десетте след - минималният интервал, който що годе можеш да осъзнаеш, се разтягат до 5-6 часа хедонизъм и Хедонин, забава и забрава, радост и ад-ост и пр.

4. Така облечен - нелепо, чудесно, карнавално, с надежда всички да полудеят от удоволствие, постепенно или внезапно, като ме зърнат - елегантно разстроен роял в храстите на незаконнородения (ми) нарцисизъм. Може пък да е за последно. Или пък: следващо погалване - догодина по същ. вр.

* на сн.: новогодишно парти, Щатите, 1940

Американски градски легенди

Отново интересна книга: „Изчезналият стопаджия. Американски градски легенди”, Jan Brunvand, 2003

От глава „Класически автомобилни легенди”

1. "Изчезналият стопаджия"

Баща и дъщеря карат по селски път, момиче ги спира на стоп. Казва им, че живее в къща на пет мили встрани от пътя, след което се обръща към прозореца и повече не разговаря. Когато стигат до къщата и, се обръщат да я видят, а тя е изчезнала.

2. "Колата на смъртта"

Кола, която продават адски евтино, защото в нея се е случило нещо ужасно. Елементи: скъпа кола, ниска цена, дълго пролежал в нея мъртвец, убийство/самоубийство, мирис на труп, който не изчезва

3. "Поршето на флиртаджията"

Еротичен вариант на предишното: съпругът е избягал със секретарката си, съпругата си отмъщава, продавайки любимото му Порше на безценица

От глава „Куката” и други тинейджърски ужаси”

4. "Куката"

Две гаджета в колата, слушат радио и се целуват. Музиката спира за да съобщят, че в района има избягал затворник, осъден за грабеж и изнасилване, който вместо дясна ръка има кука. Момчето закарва приятелката си у тях и като излиза да и отвори, вижда куката хванала дръжката на вратата.

5. "Убиецът в колата отзад"

Жена кара през нощта по магистралата и изведнъж вижда, че я следва кола. Опитва да се откъсне, но не може. Пристига пред къщи, съпругът и я чака, изяснява се, че шофьорът я е преследвал за да и каже, че не и работи левият стоп (вариант – преследва я бензинджията, за да и върне ресто, което е забравила като е зареждала)

6. "Детегледачката и мъжът на горния етаж"

Детегледачка приспива децата (най-често са три) и слиза долу да гледа вечерното ТВ-шоу. Внезапно звъни телефонът и се чува хистеричен мъжки кикот. Тя пита кой се обажда, но отсреща затварят. След петнайсет минути всичко се повтаря. Силно уплашена, жената звъни на оператора. Той я моли да се успокои и ако оня пак се обади, ще се опитат да проследят откъде звъни. След малко, маниакът отново звъни, хили се и затваря, а секунди след това операторът казва на жената веднага да напусне къщата, защото този, който звъни е на горния етаж. Тя тича към вратата и вижда мъж, слизащ по стълбата с окървавен нож в ръка, с явно намерение да я убие. Избягва на улицата и се обажда в полицията. Полицаите задържат мъжа, но той е успял да убие и трите деца.

------- има още!

Хоби

Вчера се разминах с двама на плажа, облечени в черни странни костюми като извънземни. Приветливо поздравиха. Като се отдалечих малко, се обърнах и видях как внезапно влязоха в морето, стигнаха почти до гърдите във водата, извадиха въдици и замряха. След около два часа бяха още там. После се стъмни и повече не ги виждах. Предполагам че се бяха вкочанили.  Тази сутрин студът доста пощипваше  но вятърът беше отслабнал. Загрижено отидох  да видя  какво става с тези хора, обаче ги нямаше там. Дали морето ги е отнесло навътре или просто са си тръгнали към полунощ? Ето това наричам аз хоби.

P.S. Живи са, преди малко пристигнаха с малка количка и сега обличат скафандрите отново. Ще повтарят подвига.

Украси

1. Когато със Сашо украсявахме стаите с наличните гирлянди и панделини (панделки, итал.), на няколко пъти и двамата усетихме, че сме на милиметри от опасността да получим една доста семпла визия,  като цяло несъответстваща на патоса и еуфорията около светлия празник. Странните места, на които ги закачихме, донякъде подсказваха интенции за оригиналност, но в зачатък. In other words, рискът от баналитет си оставаше висок. 

2. Почти едновременно ни хрумна изходът - да украсим банята и тоалетната. Първо се сетих аз, а Сашо добави, че отдавна искал да ми предложи, но нещо го възспирало. И наистина, когато тези славни и незаслужено дискриминирани интимни стаи получиха своите сочнозелени, искрящи с благородните оттенъци на пластмасата гирляндини, те веднага се превърнаха в разкошни и приказни палати. И как скромното вертепче, което конструирахме под мивката с ясла, магаренце и агънце приятно законтрастира с витлеемска непринуденост, и как мигом се преобразиха тези, по принцип непретенциозни помещения!

Предколедни предразсъдъци

1. И аз като всички чакам да настъпи Коледата, плахо симпатизирайки на брат му на Кърт Вонегът, дето на учтивия въпрос какво чувства преди светлия празник отговорил, че винаги в такива случаи се чувства сякаш го бият по главата с гигантски, пълен пикочен мехур. /Ники, used by permission/;

2. И щях още да си бленувам в светла пренатална тъга, но попаднах на добра статия в Бритиш джърнъл ъф медисин (BJM). Предполагам са отворили раздел "Веселата наука" и виждам следното заглавие: "Употреба на парашут за предотвратяване на смърт и опасна травма при скачане от въздухоплавателни средства: рандомизирано контролирано изследване"

3. Явно и аз, като доста хора, съм бил жертва на предразсъдъка, че парашутът може да ти спаси живота когато скачаш от самолет. Авторите научно доказват, че изобщо не е така и фактически разбиват този мит на пух и прах (dust and down, англ.);

4. Експериментът е прост, но много ефектен - изследователите събират група хора, които ще скочат с истински парашут и контрола - тези ще скочат с празна раница на гърба (North Face, както уточняват). За да се избегне смъртта на контролата (а според авторовата хипотеза и двете групи няма да оживеят), а и заради липсата на достатъчно желаещи да скочат без парашут от 9 км, се наложило, експериментът да се проведе на стациониран на земята малък самолет, т.е. скача се от 60 см височина, при скорост 0 км/ч. Това не е голям проблем - просто след това, получените данни се екстраполират (статистиката предлага напълно надеждни методи) и се вижда какво би станало, ако тези клетници бяха скочили от 9146 м при скорост 800 км/ч. 

Инвестигейтърите получават вълнуващи резултати: процентът оживели в експерименталната (с парашути) и в контролната (с празни нортфейски на гърба) група, е еднакъв. Следователно - от парашутите няма никаква полза;

5. Не бих коментирал, но имам някои забележки към дизайна на експеримента. Желателно е този вид изследвания да са слепи или двойно слепи - не е коректно изследваните да знаят имат ли парашут или ще скачат с празна раница, репрезентативността на групите също куца - хубаво е да се включат и деца, както и много възрастни хора - те са по-лекички и съответно при падане отвисоко, биха дали различни резултати. Има и други методически грешки, но засега стига и това.

Ново видео

Гледах последния на братя Коен ("Балада за ....") и силно се вдъхнових. Бързо взех какъвто имах видеоматериал и спастрих клип, несъмнено силно повлиян от творчеството на братята. Техният е за каубои и се стрелят, моят е за биволи и има по-скоро възпитателен характер, като всяко изкуство, впрочем.