Пирамидата

Малко от Ювал Харари, "Sapiens. Кратка история на човечеството" и спирам

Най-заветните желания на съвременния западен човек са сформирани от митовете, преобладаващи през последните векове: романтически, националистически, капиталистически и хуманистичен. В минути на съмнение, хората често чуват: "Вслушай се в сърцето си". Но сърцето е предател, то получава инструкции от господстващите митове. Даже самата препоръка "Вслушай се в повелята на сърцето си" е мантра, влязла в съзнанието ни от съчетанието на романтическите митове на 19 в. и потребителските митове на 20 в. Да вземем за пример модата да прекарваме отпуските си в чужбина. Кое тук е естественото? Алфа-самецът на шимпанзето не би се сетил да използва властта си за да релаксира на територията на съседното стадо. Аристокрацията на Древен Египет пръскала огромни богатства за строеж на пирамиди и балсамиране на собствените си трупове, но никому не хрумвало да се занесе на сезонна разпродажба във Вавилон или да се попързаля на ски във Финикия. 

Днес хората харчат куп пари за пътувания в чужбина, защото искрено са приели мита за романтичното потребителство. Романтизмът учи, че човек трябва да разкрие потенциала си, чрез получаване на разнообразен опит. Отвори се за емоции, изпробвай различни роли, вкуси от бъркочите на всички народи, харесай всякаква музика. И най-доброто - скъсай с ежедневната рутина, избягай от привичното обкръжение и отиди в далечни страни за да "усетиш" културата, мирисите, вкусовете и нормите на другите.

Идеологията на потребителството внушава, че за постигане на щастие, трябва да употребим максимум продукти и услуги. Ако нещо не ни харесва или чувстваме липса, трябва спешно да купим някаква вещ (кола, дреха, екологични продукти) или услуга (домашна помощница, семеен терапевт, йога-курс). Днес, всяка реклама е малък мит за това, как поредният продукт или услуга ще подобри живота ви.

Романтизмът, с неговата любов към разнообразието, идеално се съчетава с постулатите на консумеризма. Бракът им е породил безкраен пазар на "впечатления", на които се крепи съвременната туристическа индустрия. Туроператорът не продава самолетни билети и хотелски стаи - той предлага "незабравими впечатления". Париж не е град, а е "незабравимо впечатление". Индия не е страна, а впечатление, карането на ски в Алпите не е почивка или спорт, а още един вид впечатления. Съответно, когато милионер иска да се сдобри с жена си, той я води на разкошен уикенд в Париж и това пътешествие отразява не някакви лични желания, а пламенната вяра в романтично-потребителския мит.

На богатия древен египтянин никога не би му хрумнало да решава криза в отношенията си  водейки жена си във Вавилон, примерно. Той би и построил разкошна гробница, такава, за каквато съпругата му винаги е мечтала.

Но не само египетската аристокрация е строила пирамиди - на това са посвещавали живота си повечето хора в повечето култури. Променяли са се само названието, формата и размерът. Например, това може да е вила с басейн и морава, а може да е пентхаус с прекрасен изглед. Но почти никой не поставя под съмнение самия мит, заставящ ни да мечтаем за пирамидата.

Лъвът на разсъмване

1. Интересна книга: Арнхилд Лаувенг (р. 1972) "На разсъмване винаги бях лъв", 2006 г. Авторката е норвежка психоложка, описваща историята си - на 15 години заболява от шизофрения, десет години по-късно е здрава и завършва психология, в момента е практикуващ клиничен психолог. Според мен, изключително добро, инсайдърско описание от дебюта на заболяването до последвалото ходене по мъките (индивидуални и системни), които оказва се, в Норвегия не са много по-малко отколкото у нас. Две впечатления.

2. Цитирано е интересно изследване (Janoff-Bulman, 1979) на чувството за самоконтрол при жени преживяли сексуално насилие. Авторът отбелязва, че веднага след инцидента, повечето жени отказвали да се приемат за невинни жертви, предпочитайки да поемат отговорност, като обвинят себе си за случилото се. Те изтъквали, че са били твърде предизвикателно облечени, че са постъпили глупаво, излизайки на улицата сами и т.н. В същото време близките им отхвърляли тези твърдения, приемайки ги за израз на преувеличено чувство за вина; за близките на пострадалите било важно да подчертаят, че жертвата е съвършено невинна и цялата вина е на насилника. Жените преживели насилие се стремели да приемат част от отговорността, удовлетворявайки по този начин потребността си от контрол над ситуацията и от предсказуемост на ставащото. Ако страшното събитие се е случило вследствие на допусната от самите тях грешка, (т.е. във висока степен осъзнато) и е имало алтернатива, жертвите запазват усещането си за контрол над живота си. Ако обаче приемат, че действително не са можели да направят нищо за да избегнат насилието, тогава те са безпомощни жертви на случайността и светът се превръща в едно страховито и непредсказуемо място. (Естествено, този феномен работи и в много други случаи, несвързани с насилие)

3. И пак на тема външен/вътрешен контрол, е цитирана новелата на Селма Лагерльоф "Съкровището на императрицата".

В едно селце се случва ужасна поредица от неблагополучия - лоша реколта, природни катастрофи и т.н. Жителите са толкова потиснати и уплашени от това, че не смеят да предприемат нищо за да подобрят ситуацията. Не щеш ли, в селото пристига Императрицата, която решава да помогне. Тя им подарява заключен с няколко ключа сандък, в който има съкровище, но забранява да го отварят - то ще е за черни дни. Ако всичко се влоши тотално, тогава ще могат да използват съкровището, ключовете са у първенците на селото. Сандъкът ще бъде отворен, само ако всички единодушно решат, че крахът е настъпил. Селяните, се успокояват - каквото и да се случи, вече имат сигурно спасение. Те решават отново да пробват силите си и успяват. След няколко поколения, отварят сандъка, не защото имат нужда, а защото вече не им трябва съкровище. Вътре виждат доста скромно имане, което не би им помогнало в онази критична ситуация.

Aмериканското издание: "A Road Back from Schizophrenia: A Memoir"

"Казвах му аз тогава на закуска, Вие професоре..."

1. Според Харари в "Sapiens. Кратка история на човечеството", интелектуалците се появяват след като човек съумява да се запаси с храна по-задълго и не трябва всеки ден да излиза да къса насъщния от дърветата ("аграрната революция"). Сега пък, на фона на якия консумеризъм, който ни троши (че лошо ли ми е?), нуждата от този вид специалисти отново става съмнителна. По този повод, интересен текст в амер. философски блог "The Electric Agora"

2. Робърт Гресис, професор по философия в Калифорнийския университет, в есето си "Is Philosophy OK?" се пита, кому са нужни неговите занимания и ако отговорът е "Никому", струва ли си да заема тази длъжност? Гресис счита, че философът евентуално може да бъде полезен с:

- преподаване/обучение

- административна дейност

- изследванията си

3. При цялото си желание, пише Гресис, не вярвам, че мога особено да повлияя духовността на студентите си; за административните услуги няма какво да говоря, а за изследванията си: "Наистина, статиите ми се четат от други философи, но явно приносът ми е в това, малко да помогна на някои изследователи на Кант, които прекарват дните си в изучаване на "какво именно е искал да каже Кант". Ако това е всичко, не е учудващо, че не се считам за човек с принос към философията"

4. Логично е, разсъждавам си аз, ако отпаднат философите да насочим средствата към хонорарите на Роналдо, а там е истинският адреналин, ендорфин, допамин, серотонин, гиберелин, екстазин, амфетамин и др. А философът какво - само те ръчка да не си мислиш, че си велик и даже по-лошо - да не си мислиш, че си.

*На сн.: Воланд, Берлиоз и поетът Бездомни беседват за Кант ("Майсторът и Маргарита", версия Бортко)

Майер/Куделка

Много добра фотографска изложба в СГГ. На първия етаж е Вивиън Майер, на втория - Куделка. Сцените на Майер са нещо като триумф на "решаващия момент" /Бресон/, срещу доста по-концептуалните и някак прекалено обмислени фотографии на Куделка.
Вътре прожектират и филма за Майер, но той е доста тъжен, не ви съветвам.

Майер

Куделка

Изборни резултати

0. Ето една от този тип "непредаваеми" истории, които са смешни само в момента на случването им

1. След като гласувах, седнах на една пейка да почета много смешна книга, да поразсъждавам за парадокса на Ароу и др. В съседство седяха двама старци, (добре де, двама възрастни, двама от петата възраст) и спореха, естествено за политика. Някак еуфорични от разходката до 34-то училище, от благото отношение на комисарите към тях и от чистия въздух (концентрацията на кобалт и уран 238 в изборния ден беше само два пъти над витално допустимата)

2. Правеше впечатление, че и двамата демонстрираха еднакви политически платформи (ясно какви), но въпреки това поддържаха доста висок градус на спора и очаквах сбиване в близките седем минути. Едновременно с това, трескаво търсех да усетя онзи недоловим дискрепанс, който подобно лъскав торен бръмбар, оформяше зрънцето на спора им, промъкваше се между доминиращата им парадигма и подобно малко дяволче Деридаче, се опитваше да им я деконструира

3. Вече започнах да подозирам най-лошото - че полудявам, защото пенсионерите бяха на едно мнение за Тодор Живков (хубаво е било), за Луканов (фифти-фифти), за Царя (давал надежда, но после спрял, особено ги огорчаваше, че на този фон, ловко си прибрал имотите), за Костов (лошо, лошо) и въпреки това безмилостно се нападаха

4. Отдалечих се преди да разбера при Костов ли е било най-лошо или при Костов

* на сн.: LSD за долар. Ridge Rock Festival, 1970

Ч24М!

1. Мислех си, че по случай 24 май, Празник на славянския лингвист, ще могат най-после да разчетат, т.е. преведат ръкописа на Войнич. И наистина, някъде в средата на май, учен от Бристълския университет със съмнителната фамилия Чешир, публикува статия, че е разгадал текста. Бил написан на мъртъв, проторомански диалект и както се очакваше, бил популярна алхимическа енциклопедия за любознателния читател от Късното средновековие

2. На когото не му се рови: ръкописът на Войнич е трактат, написан през 15 в. на неизвестен език и неизвестна писменост. Открит е от американския библиофил Уилфрид Войнич през 1912 г. в един италиански замък

3. Но не, веднага излязоха критики на превода и даже медиевистката Jennifer Ouelette направо си го казва: "No, someone hasn’t cracked the code of the mysterious Voynich manuscript. Sorry, folks, 'proto-Romance language' is not a thing."

4. Очевидно ще мина отново на кирилица и на старославянски, както съм си свикнал. И както казваше Къмито, легендарна личност от варненската бохема на 70-те: "Може ако искаш да седнем да почерпиш една супа и един джин".

* На сн.: из трактата. Вляво ясно се вижда думата "Почва" на кирилица

Антрополог, в известен смисъл

1. Някъде като ще ходя, нали гледам какво са писали другите за мястото - къде да отида, какво да видя. Естествено, чета препоръките на туристите с единствената цел да избегна местата, които трябвало да посетя и да направя точно обратното на raccomandazioni-те (ако става дума за Рим)

2. Не е ли смешно - едни туристи пишат препоръки за други туристи. Просто е - слизам от самолета, взимам совалката (сувлаки, на грц) до центъра и внимателно се вглеждам през прозореца. Слизам и вече съм готов да екскурзоводя - какво толкова, първо съм чел, второ - вече видях по-важните неща, трето - език не знам, но това само добавя красив, интимен щрих към уменията ми

3. Но, ако няма да водя група и да пътеписвам в графомански сайт, ми остава единствено да се правя на антрополог. Това е по-сложно. За успешна идентификация с Леви-Строс (при мъжете) и Мийд (при жените) ще трябва “автентичен опит на терен”. Логиката е проста - ако си в тълпата сред туристите - ти самият си турист - неавтентичен, нетеренен. Ако си сам - о, да, ти си Фробениус в делтата на Конго.

4. Забелязах, че хората в нормалните страни живеят приблизително еднакво и ако твърде се отдалечиш от хотела в антропологичен рауш, попадаш в някакъв вариант на Люлин 5, може по-луксозен, а може по-макабричен. Я по-добре се върни ("не выходи из комнаты, не совершай ошибку", Бродски) и обобщи данните в нежна апология на читавекиите и медините или стани мазен гастрофил, опиши гурме-откритията си, вкарай ни в евдемоничния свят на небце/разум транзакциите

5. И пак, банално - не е важно къде, важно е дотам. Пътят, с други думи.

* на сн.: родопската теснолинейка или някаква друга, но пак теснолинейка