Кафка и пр.

"За притчите“ е кратък текст на Кафка, публикуван след смъртта му в едно издание на Макс Брод (1931). Ето.

Много хора забелязват, че мъдреците винаги говорят с притчи, но те са неизползваеми в ежедневния живот, а ние притежаваме само него. Когато мъдрецът казва: “Отиди там” - той няма предвид да минеш отсреща - това все още е изпълнимо, ако резултатът си струва; не, той има предвид някакво митично “там”, което ни е непознато и което самият той не може да посочи, и което тук на нас явно с нищо не би ни помогнало.

Всички тези притчи всъщност означават, че непостижимото е непостижимо, но това си го знаехме и преди. В ежедневието нас ни измъчва съвсем друго. В отговор на това, един казал: “Защо се съпротивлявате? Ако следвахте притчите, вие самите щяхте да се превърнете в притча и така щяхте да се освободите от ежедневните си усилия”

Друг казал: “Бих спорил, че и това е притча”

Първият казал: “Ти печелиш”

Вторият казал: “Но за съжаление, само в притчата”

Първият казал: “Не, в действителността. В притчата ти загуби”

***

Набоков отричал да се е срещал с Кафка, но разказвал следната история. Докато живеел в Берлин и пътувал с метрото, често виждал във вагона нисък младеж с черна коса и необикновено тъжни очи. Доста по-късно, в едно американско издание видял снимка на Кафка и разбрал, че всъщност тогава в метрото е бил той. Хронологично, това съвпада с период, в който Кафка закратко е бил в Берлин.

* ил.: Макс Ернст, "Алиса през 1941 г."

История-истерия

1. Срещам се рядко с моя приятел историк И. Винаги научавам крайно интересни неща за Османска България и то по онзи начин - все едно хората са ти вкъщи и ги наблюдаваш какво казват, какво и как ядат, къде смятат да отидат вторник сутринта, като излязат от дома си и т.н. Известен проблем ми е, че докато си говорим, отпиваме помалко от седем до единайсет различни питиета и накрая всичко ми е като един голям розов облак в главата. Предполагам, че 7 и 11 са сакрални числа, иначе какъв е смисълът?

2. Може би пък това е истинското знание - конкретиката потъва, но усещането, че заптието ти е почукало на вратата да те пита имаш ли нужда от нещо, си остава. По същия начин, по който Р. ме попита помня ли за какво се разказваше в "Бог да ви поживи, мистър Роузуотър" и аз естествено нищо не помня, но знам, че беше страхотна книга и съм честит, че съм я чел. И толкова

3. Все пак, помня някои важни неща, например рецептата за лечение на хистерия от 1800-та година, ето съставките:

- есенция от Асафетида

- боброво масло (секрет от перианалните жлези на особен вид бобър)

- Английска мента

- Опиева тинктура

И показанията, приблизително: "Приемай в случай на хистерични припадъци или хипохондрия, когато си в униние или замисленост без всякакви предшестващи важни причини"

4. Малко като при Майн Рид: “Конят — прекрасно животно — не беше голям, но много добре сложен. За ездача не можеше да се каже същото - липсваше главата му. Всъщност имаше глава, но тя не беше на мястото си, а стоеше подпряна на седлото, като че ездачът я държеше в ръка. Наистина ужасна гледка!”

* Felix Vallotton "Три жени играят с раци", 1910 г.

Кристо. Цитат, мисъл и тъга

Цитат

Кристо в едно интервю: “Най-трудното в работата ми е, да убедя скептиците, питащи "за какво е нужно всичко това”. “За нищо”, търпеливо обяснявал художникът, напомняйки им за залеза, от който също няма особена полза

Мисъл

Както повечето обекти на съвременното изкуство и кристовите спят върху магията на присъствието и участието в купона. Да го гледаш на снимка е интересно, но е като да гледаш на снимка гръцки остров. Впечатлява, но ако не се изтъркаляш в пясъка и не минеш към пет под пиниите с цел освежаване с риба и вино (маламатина), нищо не си разбрал.

Тъга

Тъжно ми е, че нямах възможност да видя нито едно от нещата на Кристо на живо. Най исках онова дето ходиш по водата. Какво толкова - обикновено човешко желание да си Христо/с за час. Хората, които са походили по шафрановите пътеки, казват, че е вдъхновяващо. 

А други: било голяма тарапана, потиш се, тъпчеш се във влака до Бреша, после до Сулцано, ужас, брато и др. Освен това, Кристо отказвал да говори на български. Какво очакват да чуят?

Чудесни илюстрации

Интересно, но човек от един момент нататък започва да избягва по-грубите форми на битийна проява, стига да може да си го позволи 

(сн. Kazuo Sumida)

Защо да си потапям лодката сам, нека другите ми я потопят, стига това да им е интересно. От друга страна, дали изобщо е възможно да бъдеш себе си? 

(сн. Tom Arndt)

Да си призная, когато се разхождам из гъста гора си мечтая да срещна еднорог.  Иначе какво ми е удоволствието да се разхождам из гъста гора? 

(сн. Genevieve Morton)

Бродски пред студенти:

"Aко искате можете да отидете да променяте света, но според мен, по-добре е да си намерите един човек и да го обичате до края на живота си." 

(сн. Sally Mann)

Моята тактика? Да вярвам във вълшебното преобразяване и в магическата възможност да подскачаш от зоната (“царството”®) на необходимостта в зоната на свободата и обратно 

(сн. Валерий Щеколдин)

Хората не разбират ли, че като споменеш и наречеш нещо и то започва да съществува като самостоятелно живо същество. И не само това, ами започва да те бие по главата, и то адресно - именно теб 

(сн. Gordon Chalmers)

Онлайн

1. Много трудно усвоявам каквото и да било в онлайн формат, било то курсове, уебинари, видеолекции, тедове и проч. Всъщност, усвоявам отлично, докато трае клипът, после разбирам, че нищо не съм усвоил. Не можах дори да си сменя лампичката в колата, въпреки че два пъти изгледах ютуб-инструкцията (наистина, нямах и лампичка, но сега говорим за друго)

2. А е такова гигантско улеснение - цялото знание на света ти е дошло в телефона и докато си седиш на тоалетната чиния (това като пример, не като задължение), и поемаш курс лекции по биология на човешкото поведение (Станфорд, Ютуб). Единствено, малко се безпокоя за Сашо (8 г.), надявайки се, че контекстът и социалното обкръжение ще му помогне да спре да пише “прятел” (онлайн-еквивалент на “приятел”) и “прущавам ти” (онлайн-еквивалент на “прощавам ти”)

3. Хрумна ми, че учителите, ако продължат да експериментират онлайн, ще трябва тотално да сменят формАта - вместо командирските похвати и интонации, ще минат на преподаване в стил “риалити шоу” - малко клюки, малко просташки диалози, малко да ги скарат, някаква групова интрига (от 8 клас нататък - еротична или криминална). Преподаването да стане по-сценично, с философски предизвикателства и метафори, по-рядко хиперболи и съвсем спорадично - литоти

4. Още по темата. Прочетох, че Кеймбриджкият университет щял да мине изцяло на онлайн обучение следващата учебна година заради вируса. Не се тревожа прекалено. Доколкото мога да преценя, точно този университет (и няколко като него) никога не е показвал признаци на хистерично суетене или обърканост. Напротив - винаги е подчертано спокоен. За последен път, тук е имало политически скандал през 17 век, по време на гражданската война в Англия. И още нещо, доста важно: чувал съм, че тук винаги ще ти налеят херес преди да започнеш обяда си, независимо от това, случва ли се аншлус с Австрия в момента или не. Положително ще продължат и онлайн - традицията задължава

* на сн.: С. промива злато

Берковица и Вършец

Берковица

Като всеки фрик и Фрик е предпочел големия град пред селото с красивото име

Опулен герой

Красотата винаги се крие зад странни драперии

Вършец

Кипеж

Депресивно дете

Реката от моста

Подивяването

1. Не помня къде, но срещнах приятен термин - "вторично подивяване" ("secondary wilderness"). Първоначално се използвал за особен (западняшки, естествено) подход към градските паркове, които с ловки градинарски трикове се правят да изглеждат като дива гора. В моя случай, с него описваха социум в криза - атомизация на населението, приоритизиране на ценностите свързани с оцеляването, параноидно отношение към забраните и дисциплиниращия дискурс и т.н. И даже една интересна разновидност на Фромовото "бягство от свободата" - да се възмущаваш не от налагащите се ограничения на правата ти, а от това, че властта го прави бездарно, с чести смени на взаимноизключващи се послания, добре познато в психиатрията под името "шизофренна комуникация"

2. Може би не всички се сещат, но древните са го изчислили - абсурд, продължил повече от няколко часа (колкото трае една театрална постановка) води до катарзис. При перманентен абсурд, следва да предположим, че всички ходим напред-назад в репетитивен катарзис и единствено маските пречат да видим просветлените лица и предоргазмения ступор у редките минувачи

3. Както вече предсказаха моите източници, страхът от вируса постепенно се политизира и как няма, като виждам как в говорещите глави (talking heads) по неописуемо прелестен начин се съчетават паника и грандиозен нарцисизъм. Ако почна да чета политология, ако отворя Верба или Лютвак - там всичко ще е описано, но това би довело до нежелателно задълбочаване, което инстинктивно избягвам

4. Очевидно няма връзка, но просто не сме я търсили достатъчно: сещам се за проекта на галериста Марат Гелман от 2008 за честване на годишнина от руско-китайските отношения. Той предложил на китайците пърформанс "Среща на две мумии". От Москва тръгва влак с тялото на Ленин, а от Пекин - с тялото на Мао. По средата на пътя, някъде в Красноярск, двете мумии се засичат и се организира тържество. Китайците за съжаление отказали този вид веселба, без да изтъкнат разумна причина

* Малко ми е неприятно, че коронакризата удари преди всичко бизнеса, който носеше на хората щастие - храна, пътуване, спорт. На сн.: Фестивал на италианската кухня Cibo Nostrum, 2019 г. в Oперата в Катания. Готвачите са над хиляда