История-истерия

1. Срещам се рядко с моя приятел историк И. Винаги научавам крайно интересни неща за Османска България и то по онзи начин - все едно хората са ти вкъщи и ги наблюдаваш какво казват, какво и как ядат, къде смятат да отидат вторник сутринта, като излязат от дома си и т.н. Известен проблем ми е, че докато си говорим, отпиваме помалко от седем до единайсет различни питиета и накрая всичко ми е като един голям розов облак в главата. Предполагам, че 7 и 11 са сакрални числа, иначе какъв е смисълът?

2. Може би пък това е истинското знание - конкретиката потъва, но усещането, че заптието ти е почукало на вратата да те пита имаш ли нужда от нещо, си остава. По същия начин, по който Р. ме попита помня ли за какво се разказваше в "Бог да ви поживи, мистър Роузуотър" и аз естествено нищо не помня, но знам, че беше страхотна книга и съм честит, че съм я чел. И толкова

3. Все пак, помня някои важни неща, например рецептата за лечение на хистерия от 1800-та година, ето съставките:

- есенция от Асафетида

- боброво масло (секрет от перианалните жлези на особен вид бобър)

- Английска мента

- Опиева тинктура

И показанията, приблизително: "Приемай в случай на хистерични припадъци или хипохондрия, когато си в униние или замисленост без всякакви предшестващи важни причини"

4. Малко като при Майн Рид: “Конят — прекрасно животно — не беше голям, но много добре сложен. За ездача не можеше да се каже същото - липсваше главата му. Всъщност имаше глава, но тя не беше на мястото си, а стоеше подпряна на седлото, като че ездачът я държеше в ръка. Наистина ужасна гледка!”

* Felix Vallotton "Три жени играят с раци", 1910 г.