Кафка и пр.

"За притчите“ е кратък текст на Кафка, публикуван след смъртта му в едно издание на Макс Брод (1931). Ето.

Много хора забелязват, че мъдреците винаги говорят с притчи, но те са неизползваеми в ежедневния живот, а ние притежаваме само него. Когато мъдрецът казва: “Отиди там” - той няма предвид да минеш отсреща - това все още е изпълнимо, ако резултатът си струва; не, той има предвид някакво митично “там”, което ни е непознато и което самият той не може да посочи, и което тук на нас явно с нищо не би ни помогнало.

Всички тези притчи всъщност означават, че непостижимото е непостижимо, но това си го знаехме и преди. В ежедневието нас ни измъчва съвсем друго. В отговор на това, един казал: “Защо се съпротивлявате? Ако следвахте притчите, вие самите щяхте да се превърнете в притча и така щяхте да се освободите от ежедневните си усилия”

Друг казал: “Бих спорил, че и това е притча”

Първият казал: “Ти печелиш”

Вторият казал: “Но за съжаление, само в притчата”

Първият казал: “Не, в действителността. В притчата ти загуби”

***

Набоков отричал да се е срещал с Кафка, но разказвал следната история. Докато живеел в Берлин и пътувал с метрото, често виждал във вагона нисък младеж с черна коса и необикновено тъжни очи. Доста по-късно, в едно американско издание видял снимка на Кафка и разбрал, че всъщност тогава в метрото е бил той. Хронологично, това съвпада с период, в който Кафка закратко е бил в Берлин.

* ил.: Макс Ернст, "Алиса през 1941 г."