Post-beach четиво

1. Орязано лято? Плийз: махаме полутоновете, тук-таме ще ги оставим за да крепят конструкцията, птиците пеят, жените ходят искрени и красиви в кежуъл и с тен, мъжете - мачовци или онанисти, някои с бради. Като насън - детайлите са максимално проработени, канавата е неясна

2. Камшичният удар след изолацията прави възприятията мъгливи, намеренията пък - съвсем. Грапаво произведен смисъл, отлична перспектива за параноици. И пак старата грешка - да поставяш равенство между “след” и “вследствие”, пак да нарушиш “shaken, not stirred”. След епохата на златните рибки сюжетните ходове движат действието в пошла посока. Даже не тайнствена - просто пошла. Толкова много думи, слагаш ги в чувал и ги носиш на гърба си, превит надве и няма на кого да ги дадеш (“ядеш”, ме коригира телефонът). Каквото и да кажеш, ако само има глагол и подчинено, зазвучава като афоризъм от "Мечо Пух", а книжката е тънка и Пух не може да е произнесъл толкова глупости

3. Бодрияр в “За съблазънта”: “Едно момче моли Феята да му подари изпълнение на желанията. Тя се съгласява, но с едно условие - занапред никога да не си представя рижа лисича опашка. “Ееее, само това ли било!” - без да се замисля отговаря героят и си тръгва с твърда надежда за щастие. Но какво става по-нататък? Той по никакъв начин не може да се освободи от тази лисича опашка, за която му се струваше, че даже е забравил. Тя навсякъде му се привижда - в мислите, в сънищата - пред него постоянно е рижото петно. Въпреки всичките му усилия, той не успява да се избави от нея. Този образ - абсурден и нищо неозначаващ, не напуска героя нито за миг. И ето, че той не само изпуска възможността да се възползва от обещанията на Феята, но и съвсем загубва вкус към живота. Най-вероятно той умира, така и не успявайки да се избави от образа.”

4. Уж гледаше да не се ангажираш, но рижата е все пред теб

* на сн.: лисичка (Алики)

Две странни истории

1. Един психолог бил людоед. Идва някой да разкаже за нарцисизма си (“да се изповяда”, както би казал неспециалист) и повече вкъщи не се появява. Идва млада двойка за корекция на азооспермия и изчезва завинаги. Идва цяло семейство с деца, тъща, астма и др. за кларификация и реформулиране на проблем и съседите им повече никога не ги виждат. Само по време на пости (психологът спазвал тези неща), хората, дошли на терапия си тръгвали безпроблемно, т.е. нямало никакви изчезвания. Супервайзърът на психолога знаел за проблема, но казвал, че нищо не може да направи, защото колегата бил талантлив и имал висок процент успешни случаи, особено по време на Великите пости

2. Показателна е и друга история - тази на 51-годишния Н. - кинолог (специалист по киното) от Пловдив. Като увлечения, той уви, често залитал към Weltanschaung, към Теорията на малките дела и даже към благотворителност - все хубави неща, но някак прекалено напомнящи бягство. През студеното лято на 2019, връщайки се към къщи след курс по "Холограма на чакрите", Н. се заинтересувал от Хюмън дизайн (ХД). В маршрутката той се запознал с красива жена на средна възраст и влязъл в ауричен контакт с нея. Тя се оказала жена-манифестор и гид по ХД и още същата вечер съставила на Н. първата му бодиграфия, минала през сензориума му като сън в лятна нощ. След известно време, този човек се развел с жена си, защото “и двамата живеели в "шаблони идващи от детството", а жена му не поискала да се промени в съответствие със своя дизайн

* ил.: pulpbrother ("Кажете ми така, че да мога да разбера - какъв е проблемът? Очилата ми? Чихуахуата? Кушетката може би?")

Разтревожен от влиянието им

1. Заради гадния Кант, постоянно ходя неспокоен, щото нали “всеки отговор даден на принципа на опита, поражда нов въпрос, който също иска отговор и така всички физически обяснения, стремящи се да удовлетворят разума са недостатъчни”. А това, че умовете ни били така направени, че да сдържат въпросите, които поставяме и отговорите, които си издърпваме, си е мегатролинг

2. Заради гадния Бейкън се налага да приема не Платоновото “Nec plus ultra” (“Няма нищо отвъд" - предупреждение за моряците да не плават оттатък Херкулесовите стълбове), а “Plus ultra” (“Има още отвъд"), доколкото разбирам - намеква, че ще ми искат въображение

3. Така е, въображението ми напоследък остана без ласка. Махнах си сандалите, седнах и си провесих краката от скалата. От тази височина гората долу беше като пищна зелена пяна, не, като невъобразима глобална медуза-желе, покрита с мъх. Стъпалата ми се навлажниха; странно, едва ли съм могъл да я докосна. Изглежда е от мъглата. Извадих от джоба предварително приготвените камъчета и беззлобно ги занапусках долу в пропастта - занапус-занапус-занапус. “Беззлобно”

4. И внезапно разбрах целия Бейкън заедно с плус-ултрата му. При това, без да съм му чел нито ред (на Кант още по-малко). Това е нещото, което кара потресеният Форест Гъмп да бяга до края на града, а след това и още по-нататък, и да бяга докато не стигне океана. И тогава да се обърне и да хукне към другия океан

* на сн.: Херкулесов стълб изхвърлен на полуостров Пелион

За Рая

1. Дали не може да се направи една личностова типология според това, колко пъти си изгонван от Рая? 

(Дефиниция на "Изгонване от рая" в небиблейски смисъл - всяка принуда да напуснеш място, в което чувстваш максимален комфорт)

Примерно, ще има един континуум между хора редовно изгонвани от Рая и на другия край - такива, които се задържат там по-дълго. Веднага изниква необходимост от следващото разграничение - колко си стоял там преди да те изгонят - едни много, други - само надзърнали и “айде моля, ако обичате, довиждане, приятен ден, ние ще ви позвъним” и т.н.
2. После ще трябва да се установи средна продължителност на престоя в Рая преди изгонването, а би било интересно да се изследва и среден престой извън рая между две изгонвания. Близко до акъла е и необходимостта от корелационен анализ - брой изгонвания при средна продължителност на престоя, както и доста интригуващият коефицент “Поредност на изгонванията” към “Продължителност на престоя”, например, най-дългият престой в Рая би могъл да е след шестото изгонване - т. нар. “Страстна секста" - SS, поразително съвпадаща с константата на Планк (h=6.626 068 96(33) х 10{-34} J.s )
3. После може да се окаже, че с увеличаване броя на изгонванията расте и продължителността на престоя (“адаптивен модел”) или обратното - колкото повече те гонят, толкова по-кратко прекарваш там следващият път (“асоциален модел”)
4. Очевидно ще се създаде наука “райология” и приложният и дискурс “раистика”. Ще се появят райолози, на които както на всички експерти ще се плаща да размахват с отмерен, но редундантен жест самобръсначката на Окам. Вместо да приемат простия факт, че са ни изгонили от Рая, те ще наплодяват същности, които ще обвиват в терминологични савани, високо ценени във всяка научна йерархия
5. Както във всички науки, ще има заложени и няколко сериозни методични грешки (MG), които ще нароят множество школи. “Защо например” - гневно ще питат някои учени - “дефинитивно се допуска, че всеки се стреми да попадне в рая?”. Естествено, ще има “рай-дисиденти” - т.е. хора, които поради специфични личностови особености, избягват да попадат в рая и които, като всяко малцинство, ще трябва да бъдат уважени, доколкото “Eden-dissidents lives matter” и др.
6. “Абирвалг!”, както се казваше в една книга

Уорсън Шайър - изключително добро

Английска поетеса, р. 1988 г., сомалийка по произход (https://en.wikipedia.org/wiki/Warsan_Shire)

Преводът е на Христина Керанова

Къщата

i
Майка казва, че има заключени стаи във всички жени: страстна кухня,
скръбна спалня, апатична баня.
Понякога мъжете идват с ключове,
а друг път мъжете идват с чукове.

ii
Nin soo joog laga waayo, soo jiifso aa laga helaa,
Казах Спри, казах Не,  a той не ме послуша.

iii
Тя може да има план, може би го взе обратно при себе си
само за да може той да се събуди часове по-късно във вана пълна с лед,
и с пресъхнала уста да съзерцава от висoко новата си, изпипана изява.

iv
Посочвам тялото си и казвам О, този парцал ли? Не, просто го навлякох бързешката.

v
Ще ядеш ли това? Питам майка си и соча баща си, който лежи на
масата в трапезарията, с червена ябълка натъпкана
в устата му.

vi
Колкото по-едро е тялото ми, колкото повече заключени стаи има, толкова повече мъже идват с ключове. Ануар не го пъхна докрай, все още мисля за това, което можеше да отвори вътре в мен. Базил  дойде и се колеба на вратата три години. Джони със сините очи пристигна с торба инструменти, които беше използвал върху други жени: една фибичка, бутилка с белина, сгъваем нож и буркан с вазелин. Юсуф извика Божието име в ключалката и никой не отговори. Някои молеха, други изкачваха тялото ми отстрани и търсеха прозорец, трети казаха, че са на път и не идваха.

vii
Покажи тук на куклатa къде те пипаха, казаха.
Аз казах Не приличам на кукла, приличам на къща.
Те казаха, Покажи на къщата.
Ей така: два пръста в буркана със сладко
Ей така: лакът в пълната вана
Ей така: ръка в чекмеджето.

viii
Трябва да ти разкажа за първия си любим, който откри капан под лявата ми гръд преди
девет години, падна вътре и от тогава никой не го видя.  Отвреме
навреме усещам нещо да пълзи по бедрото ми.  Той трябва да се покаже, аз вероятно ще го пусна да излезе.  Надявам се ,че не е
нахлул при другите изчезнали момчета от малки градове, с любезни майки, които вършеха лоши неща и се изгубиха в лабиринта на
косата ми. Достатъчно добре се отнасям с тях , резен хляб, а ако имат късмет парче плод. С изключение на Джони със сините очи, който повдигна къдрите ми и пропълзя вътре. Глупаво момче, окованo в подземието на страховете ми, пускам музика, за да го удавя.

ix
Чук чук.
Кой е там?
Никой няма.

x
На партита посочвам тялото си и казвам, тук любовта идва, за да умре. Добре дошли, влезте, чувствайте се като у дома си. Всички се смеят, мислят, че се шегувам.

От “Дервишът и смъртта” (М. Селимович)

“Младите момичета не познават живота и вярват на въображението си и на думите. Стариците се страхуват от смъртта и умилени въздишат, слушайки разкази за рая. Само зрелите жени познават истинската ценност на това, което получават и което губят; те винаги и за всичко си имат свои причини, които могат да изглеждат странни, но които рядко можеш да наречеш наивни. Те гледат свободно и смелият им взор неприятно пронизва даже тогава, когато свеждат очи или премрежват поглед. И сякаш най-неприятното е да осъзнаваш, че те знаят повече, отколкото показват и че ви оценяват с необичайните си мерки, които са почти недостъпни за вас. Искреното любопитство, което излъчват, въпреки всичките им старания да го скрият, пази тяхната неприкосновеност, ако това влиза в плановете им. Пред тях ние не сме защитени от нищо. Те са сигурни в силата си, която не използват, държейки я подобно на сабя в ножница, но ръката им през цялото време почива на дръжката и; за тях, ние сме могъщи роби или презрени създания, гордеещи се напразно с безполезната си мощ. Тази безумна самоувереност е толкова убедителна, че прави впечатление даже тогава, когато я презираме. Човек го обзема страх, колкото и да не вярва в някакви мистични способности, в някакво омагьосване, в някакви сатанински тайни.”

* сн.: Marjorie Salvaterra

Цикличности

1. Когато отдавна не съм ходил на изложба и се погледна в огледалото, веднага разбирам, че отдавна не съм ходил на изложба. Гледа ме намусен, сбръчкан, кисел, болезнен старец, който явно не съм аз - кристалът на венецианското ми огледало в коридора никога не лъже, той само предупреждава
2. След като се уверих, че реалността е красива тъмнокоса жена, която ти маха отдалеч, винаги гледам я картини, я фотографии веднъж на месец-два, на специално отредените за това места, за да си въобразявам после разни неща. Но не по-често - ако зачестя, онази спира да ми маха
3. Смешно е, като заподозреш, че единственият брейк на автоматизма ти е, когато ти спрат интернета. Не, че тогава особено се замисляш, просто си изнервен, че са ти спрели интернета и нагло ти пречат да си автомат (слава на Исус, това се случва крайно рядко). Или както пишат Илф и Петров през 1928-ма - "Ето, радио има вече във всеки дом, а щастие така и не се появи"
4. Вероятно всички вече са се досетили, че отношението ни към другия зависи не от това, какво той е направил за теб, а от това, какво ти си направил за него. Ако си му направил зло - не ти е точен, ако си му направил добро - го харесваш. Ако не си му направил нищо - сигурно ще го забравиш
5. Ако пък искаш да го запомниш по някаква причина, тогава най-добре е да работиш по Левин (Курт) - да има нещо недовършено между вас - недовършеното действие се запомняло по-добре от всяко друго, според него

* сн.: Ken Van Sickle