събота, 4 юни 2011 г.

Японският Уиндоус

Съвсем случайно научих, че съобщенията в японската версия на Уиндоус, не приличат на нашите, защото всичките са в стил хайку. Преписах си някои от тях, тъй като ми се сториха интересни:
- Тоз файл запиши. Или отлагаш, докато жълтите листа заплуват в езерото?
- Велик бе файлът ти, полезен също. Уви, луната кръгла е отново на небето, а файлът вече ти го няма.
- Ти търсиш файл и не го намираш. Но другите безчет са.
- Не ще ти стигне RAM-ът. Небето необятно е.
- Затваряй новите прозорци. Поиска твърде много.
- Загуби данни. Но себе си намери ли, ще питам?
Интересно, че и самият Уиндоус на японски се нарича "Прозорецът е огледало, ще видиш облаците само". Странна, силно контекстуализирана култура, а?

* на снимката: постепенно ръждясващи дървета

петък, 3 юни 2011 г.

Димитровград-психеделия

Намерих едни стари /1972 г./ картички с изгледи от Димитровград и ми стана интересно, да снимам същите психеделични места сега /2011/. Ето част от опитите ми.

Площад Г. Димитров /1972/
В дъното - общежитие на ударниците по метода на Стаханов и посрещачите на Насрещния план на II петилетка

пл. Независимост /2011/
В дъното - хотел Гремлински - Манафски /от световната верига Хилтън-Хайат/

Градинката на Химкомбината "Пеньо Пенев" /1972 г./
Преден план: двата бора засадени от др. Сталин /десен бор/ и др. Вълко Червенков /ляв бор/
Заден план - общежитие на работниците от циментово - етернитовите заводи.


Градинката на Пеньо Пенев /2011 г./
Преден план - приятен екстериор от три зелени бора.
Заден план - сградата на банка Димбанк - креди-бюлгар
Парк "Винаги верни на Партията и СССР, напред и нагоре!"/1972/
Около фонтана - младежи и девойки, пролетарски потомци, в минути на отдих и култура.
Парк "Малък градски парк цар Борис III" /2011/
Около фонтана - къпещи се момичета.

Хотел "Москва" /1972/
Вляво - един от първите автомобили в България - Жигули 2101















Хотел "Москва" /2011/
Вляво - автомобил Алфа Ромео, нов внос.















Бонус трек: "Планета Пайнер" /2011/
/Една от републиканските ковачници на хитове за хората/.

сряда, 1 юни 2011 г.

Село Бяла река

Този път дромоманният ми пристъп ни доведе до поредното странно местенце - село Първомай, до Димитровград. Първо го помислих за Бяла река, но не, онова е друго. Да видим.

Това са останали от Априлското възстание барикади, поглед откъм позициите на възстаналия народ.


Това е един много добре снабден магазин, на който пишеше "Антики - outlet". Твърде интересен подход - явно става дума за антични предмети, излезли от мода. Собственикът е юзър-френдли, можеш да се пазариш. Отделно има мощен сектор-кичарийница, с кучета-касички, коркодилчета-химикалки и по-едри артикули.











Това е една усреднена къща в селото. Не всички са толкова красиви, но тази е. Очевидно е влиянието на гореспоменатия магазин, който впрочем, е съвсем наблизо.














Има хубави портрети в аутлета. Онзи на младото семейство интелектуалци на жълт фон е на Анри Русо - Митничаря. Вляво - "Девственицата от Дерпт". Художникът ми е непознат, но със сигурност е малък холандец. Вермеер?


Има и добра колекция уреди за изтезания. Харесах си едно шило, но беше много скъпо, защото с него бяха измъчвали някакъв нац. герой.


Интересно ми се стори и съчетанието на портрета на Ленин /масло/ с бъклиците. Случайно е, но понякога случайността дава страшно много храна за размисъл.


Сталин и Богородица, мисля е добра комбинация, напомняща ни, че Висарионович е учил в Семинарско училище, откъдето е бил изхвърлен за "революционна дейност", както тогава се е наричалo АDHD-то /Attention deficit hyperactivity disorder/. Цугтромбонът на горния етаж символизира по-нататъшното му революционно развитие.











Опасни игри. Кукла убита с карабина. Продават се заедно, не ми се коментира, защото ми става тъжно. Какви жестоки истории се разиграват понякога в малките, забравени от Бога селца, а ние нищо и не знаем за това.

Сбогом, селце мое, централно.

вторник, 31 май 2011 г.

Brain-drain

1. Промиване на мозъка - brain-drain - дрейн-дрейн /последното е "дрън-дрън" на английски, за тези, които са с френски/. Още една идиотски-механистична метафора. Стои си мозъкът в някаква градинка и си чете книжка. Изведнъж, до него се приближават двама лошо облечени господа с дебел гутаперчев маркуч в ръце и започват да го поливат - промиват. Отмиват всичко - спомени, емоции, мисли всякакви. След това не помни дори каква книжка е чел /стихосбирка на Пеньо Пенев/. Не помни и къде живее, няма да може да се прибере. Ехаа, това си е GHB бе, брато!
2. Примерно ти казват: "Пич, внимавай, телевизията ти промива мозъка!". А потокът на живота, flow-то не ти ли го промива? Чиксентмихали казва, че го промива. Разговор в магазина, фрагмент чалга от преминаваща кола, нежелано вторачване в заглавие от вестник в трамвая, етц. И това - ежедневно, -ежечасно, -минутно, -секундно? И нещо лошо да има в това? С мръсен мозък по-безопасно ли е? Нека го промият, нека го дезинфекцират. Иначе - инфекция. Енцефалит ли ви се прииска?
3. Но мозъкът все пак е херметично затворен. Не само за водата, но и за ежедневните тъпотии. Ако не можеш да се изключиш мисловно, ставаш и напускаш. Простаците - с мълчание. Това е.

* на снимката: Димитровград. Странно място, честно.

петък, 27 май 2011 г.

ДабълKAT

1. Хахаха! Катаджиите вече ще са по двама, за да се контролират взаимно да не взимат рушвети от шофьорите. Предполагам, че ще разиграват сценката добър/лош полицай.
2. Единият ще се приближава до шофьора и ще казва с гъгнив глас:
- Дай милион, дай милион!
А другият ще казва на другаря си:
- Абе ти що за грешник си? Не прави това никога повече!
3. Шофьорът ще гледа тъпо, защото ще му се струва, че тия двамата си говорят на санскрит. Или пък, изтрещял от изненада, ще изпада в транс, оттам в някой минал живот, когато е бил луд баварски крал и внезапно ще им заговаря на горнонемски диалект. Така ще се избягват илегални транзакции на пътя.
4. Спомням си, как веднъж в Непървил, едно странно предградие на Чикаго, ме спря полицай за превишена скорост. Беше сам и затова реших да подходя чисто по нашенски. Бях си приготвил и подходящи според мен фрази, дословен превод от български. Очаквах той да ме попита:
- ОК manly, what do we do now?
/E, мъжки, какво правим сега?/
А аз щях да му отговоря възпитано:
- Boss, I guess, we can negotiate.
/Шефе, мисля, че може да се разберем/.
5. В колата, слава Б-гу бях с един приятел, който ме светна, че ако съм американец и реализирам такъв диалог с полицая, няма да изляза от затвора поне до 2015 година. А бяхме едва двехилядната. Аз не повярвах, че американското законодателство е толкова некооперативно, но за всеки случай се въздържах.

* на снимката: горе дупките - КАТ, скелето отдолу - пътна полиция Чикаго

четвъртък, 26 май 2011 г.

Фрагменти май-2

Гъсеница
1. Тия дни настъпих лекичко една гъсеница. Има едни, златист металик са, ходят равномерно на малки, невидими крачета. Настъпих я гадно - само наполовина. Стана ми отвратително. Промених и плановете. Движеше се в определена посока, след това, ранена, я смени на 90 градуса. Това дали значи, че и обърках плановете? Боли ли я? Сега към гъсениченото гробище ли се насочи? Това дали е План "В" или Инстинкт "А"? Джайнист ли да стана?
2. В Пакистан, при бившия диктатор Зиа Ул Хак, в съда - показанията на две жени се приравнявали към показанията на един мъж.  В Афганистан, за прелюбодейство, при талибаните, жените ги бесят публично, по един много специален начин, не ми се описва. Това е то шариат, това е то мъдростта на вековете, баси.
3. Като гледам девойките, които задължително си правят поне петстотин снимки с дъкфейс, си казвам: няма ли как да им се въздейства глобално да спрат, без да ги упояват или вързват? Оказва се, че и други хора се безпокоят за това: http://antiduckface.com/ .
Снимката е от споменатия сайт.







Дръжката - мобилография
4. Пътувам си в автобуса и си мисля за произхода на думата "разточителство". Нещо явно се е точело-разточвало /кори за баница?/, до степен да впечатли наблюдателя, та той да измисли думата. Или пък - точността при славяните е /излишно/ разточителство? И както си разсъждавам, ето ти и пример - дръжките в автобуса - едната жълта, а напречната, която я крепи - друг вид жълто. И всичко това на сив фон. Красиво немско разточителство. Ако бях автобус, щях да искам всичко да ми е жълто на сив фон.




Леонардо изпробва хеликоптера си
5. Интересно нещо е бил Ренесансът. Говоря за радостния италиански Ренесанс, който диктува да рисуваш картини и да ваеш мислители до посиняване, а Галилей да насочва хендмейд телескопа си към космоса и да открива ту спътници, ту дефекти в лещите. А през това време, Медичите в радостна омая си сипват отрова един на друг.
На север е по-мрачно. Активните занимания на Инквизицията, довеждат до любов към дисекциите и важни анатомични открития, а някои нежни души, бягайки от темата, слизат на микрониво - Льовенхук и приятели денем шлифоват лещи и се опитват да видят микробите, а нощем си организират хиерогамия за да получат злато от сяра и берлински лазур. На улицата също цари лек рауш - току пробяга Лутер за да забоде своите 95 тезиса на църковната врата. Абе купон е било голям.

сряда, 25 май 2011 г.

Хайтек: автомегафон

0. Когато прочетох за това изобретение в едно научпоп списание, възкликнах, подобно инж. Треухов от "Дванайсетте стола" при откриване на трамвая в Старгород: "Тези акробати на перото, тези виртуози на фарса, тези чакали на печатарските машини!" 
После обаче, проверих в сериозните научни издания и информацията се потвърди.
1. Та прочетох, че са измислили мини-мегафонче, което се монтира на лявото огледало на автомобила и при необходимост, електронен глас псува шофьорите, които се държат просташки на пътя. Нарича се автомегафон. По-евтините модели са с ръчно включване, по преценка на водача. Стилът е само един - груби псувни, но може да се избира между мъжки и женски глас, силата на звука също се регулира, но ръчно.
2. По-скъпите модели имат три стила на ругаене:
а) Висок. Пример: "Сега се замислих и смятам, че се държите твърде постмодерно, нарушавайки Правилника за движение по пътищата, този прекрасен социален консенус, педал такъв!
б) Среден. Пример: "Твоето място, приятелче, не е зад волана, а в дупката на някой селски кенеф и оттам да викаш: Помущ, помущ!"
в) Нисък - избрани псувни и вулгаризми от различни краища на България.
Изборът на глас е между мек/твърд мъжки или спокоен/заядлив женски.
3. При върховите модели, автомегафона се включва автоматично при остра ситуация и сам избира стила, според марката кола на нарушителя и степента на нарушение на Правилника. Изборът на гласове там също е много голям. 
4. Мъжки гласове:
- дезориентат - трансвестит
- природноинтелигентен мъж, израстнал в краен квартал
- параноичен философ
- безработен висшист
- учен, с публикации в западни научни списания
Женски гласове:
- жена отглеждаща прасета или други дребни домашни животни
- еблива въртокъщница
- блондина
- възпитана петдесетгодишна хайлайф-дама
- интелектуалка на неопределена възраст и пол
5. Върховите модели са комбинирани с GPS, осигуряващ автоматична смяна на диалекта /в Бг/ и езика /в чужбина/. Осигурен е и фийдбек - според реакцията на нарушителя, софтуера сам преценява стил, език, сила на звука и продължителност на серията. 
6. Тези модели са и самообучаеми /невронна мрежа/ - с всеки следващ път, автомегафонът става все по-адекватен при оценка на риска за навличане на неприятности.
Предвиден е и безопасен режим "сурдина". Включва се, когато те е нервирал мутрон с джип. В тези случаи, приглушен бабешки глас изрича тихи, непрекъснати клетви /т. нар. "нареждане"/, в продължение на 17 минути. Мутронът не чува нищо, за което да се агресира, но усеща, че нещо неприятно се случва с колективното му несъзнавано /индивидуално при него липсва/.
7. Несъмнената вишничка на сладоледа е опцията "tint"/при най-скъпите модели/ - възможност да вкарваш студенина и дистантност  или пък топлота и емпатичност, в гласа, произнасящ обвиненията /псувните/. Този ефект се регулира със специален плъзгач от лявата страна на уреда.
8. Устройството е хубаво и полезно, но все още е доста скъпо за нас. Затова - засега самички, самички.

* на снимката: басейн в краен квартал. Привидно без връзка с текста.