сряда, 1 юни 2011 г.

Село Бяла река

Този път дромоманният ми пристъп ни доведе до поредното странно местенце - село Първомай, до Димитровград. Първо го помислих за Бяла река, но не, онова е друго. Да видим.

Това са останали от Априлското възстание барикади, поглед откъм позициите на възстаналия народ.


Това е един много добре снабден магазин, на който пишеше "Антики - outlet". Твърде интересен подход - явно става дума за антични предмети, излезли от мода. Собственикът е юзър-френдли, можеш да се пазариш. Отделно има мощен сектор-кичарийница, с кучета-касички, коркодилчета-химикалки и по-едри артикули.











Това е една усреднена къща в селото. Не всички са толкова красиви, но тази е. Очевидно е влиянието на гореспоменатия магазин, който впрочем, е съвсем наблизо.














Има хубави портрети в аутлета. Онзи на младото семейство интелектуалци на жълт фон е на Анри Русо - Митничаря. Вляво - "Девственицата от Дерпт". Художникът ми е непознат, но със сигурност е малък холандец. Вермеер?


Има и добра колекция уреди за изтезания. Харесах си едно шило, но беше много скъпо, защото с него бяха измъчвали някакъв нац. герой.


Интересно ми се стори и съчетанието на портрета на Ленин /масло/ с бъклиците. Случайно е, но понякога случайността дава страшно много храна за размисъл.


Сталин и Богородица, мисля е добра комбинация, напомняща ни, че Висарионович е учил в Семинарско училище, откъдето е бил изхвърлен за "революционна дейност", както тогава се е наричалo АDHD-то /Attention deficit hyperactivity disorder/. Цугтромбонът на горния етаж символизира по-нататъшното му революционно развитие.











Опасни игри. Кукла убита с карабина. Продават се заедно, не ми се коментира, защото ми става тъжно. Какви жестоки истории се разиграват понякога в малките, забравени от Бога селца, а ние нищо и не знаем за това.

Сбогом, селце мое, централно.

Няма коментари:

Публикуване на коментар