вторник, 28 май 2013 г.

Любов и щастие

1. Има две тези, които използвам, когато искам да си дам универсално, метаобяснение на човешкото поведение /"последното възможно обяснение", както би казал Фуко/.  Те са: 
а) всичко, което хората правят, в основата си е търсене на любов и б) същото, но вместо любов, слагам щастие.
Може би едното е отгоре и от него произлиза другото и после надолу по веригата, до конкретно поведение. Или са синоними на едно и също състояние.
2. Тези конструкти нямат практическа стойност, освен за да блеснеш в компания или пък, за психологически ребуси, например: изведете любовен мотив от ситуация на убийство с цел грабеж. Не е трудно.
3. Снимах една селска къща. Човекът е започнал да я строи, за да получи любов от близките си и признание от съседите, което би го направило щастлив. Стигайки до третия етаж, той разбира, че никое от децата му не иска да живее в това забито село, иронизират го, наричайки я "гимназия", етц. Не искат да идват и с приятели за купонясване. За какво им е? Нито басейн, нито връстници наоколо, само природа. Предпочитат си оупън еъра, клубовете, евтините хотелчета или палатки по морето - там е купонът. 
4. Строежът е спрян, къщата е непокрита и се руши, както си му е редът - от покрива надолу. Реално погледнато, на човека му е достатъчна стаята на първия етаж вдясно.  Живее си там и не е станал по-щастлив. Дано поне не е по-нещастен.

събота, 25 май 2013 г.

Щайнерианецът

1. Като специализант в една московска псих. клиника /на снимката, от http://moscow-i-ya.livejournal.com/20767.html/, веднъж ни докараха младо момче, предизвикало подозрения, защото повече от час стояло неподвижно пред голям плакат на Ленин. Говоря за 1986 година и минус 15-20 градуса, т.е. нормална московска зима.
2. Момчето не беше агресивно, беше в лек ступор и чуваше гласове, сподели, че Ленин му казвал важни неща и разговорът, продължил малко повече от обикновено, та се застоял.
3. Ситуацията беше сладострастна, защото системата, базирана изцяло на лицемерие и лъжа, непрекъснато ни обсипваше с шизофренни заклинания /например, "Ленин жил, Ленин жив, Ленин будет жить"/, но хората успяваха да се абстрахират от такива глупости и запазваха нормалността си. От друга страна, човек, който се бе опитал искрено да си общува с вожда, макар и по свръхестествен начин, веднага бе заподозрян като психично болен.
4. След известно време, дойде майката и сподели, че изобщо не се очудва на станалото, след като вкъщи синът и непрекъснато четял някакъв писател-фашист. Така се изрази. Това ме заинтригува, а майката не знаеше кой е, но щяла да ми донесе снимка, да видя, че е наистина фашист. Казах и, да донесе някоя книга, защото по снимка ще ми е трудно - почти не съм виждал истински фашисти на снимка. Тя малко се поколеба, /явно ставаше дума за забранен автор и я хвана шубето/, но се нави, щом това ще помогне на лечението.
5. Писателят- фашист се оказа Рудолф Щайнер, много интересен философ, езотерик и създател на педагогическа система, функционираща и досега на Запад  /Waldorf education/. Майката ми подари ксерокопия на три негови книги. 
6. Донесе и снимка - емиии... прилича си на фашист човека, няма защо да крия.

четвъртък, 23 май 2013 г.

Адът и другите

1. Като бяха по-малки, дъщерите ми спокойно и сериозно изслушваха мъдрите ми изказвания и това несъмнено ме радваше. В един следващ период, пак ме изслушваха, но вече излъчваха известна нервност и един поглед, означаващ, че идеите ми веднага потъват някъде, а отгоре си остават собствените им, не толкова мъдри концепции. Това беше знак да съкратя сказките и да им подавам текста някак по-дяснохемисферно /тогава четях много Бейтсън/, каквото и да означава това.
2. Веднъж, не помня в кой момент, обясних на Доротея, че е по-добре да не пораства, защото в живота на възрастните няма нищо, practically speaking, привлекателно. Не ми повярва. После и се наложи да отиде до поликлиниката за някакво медицинско. 
- Тате, казва ми като се върна - видях ада!
О, мисля си, мен ли точно ще учудиш - вече трийсет и колко години участвам в строежа му. 
3. Предположих, че е чакала пред някой кабинет два до пет часа, интоксикирала се е от бабичките в коридора, после гневна сестра е споделила мисли за системата и собствената си непричастност към нея, етц. Не точно.
Видяла някакъв дядо, който излизал от поликлиниката обут в сини найлонови калцуни.
- О, забравили сте да си свалите тези неща от обувките - казала услужливо тя.
Старчокът се изкикотил демонично:
- Не, казал той - не съм забравил.
4. Е да, това е адът, съгласен съм.

* на сн.: Фея и Цезарин

вторник, 21 май 2013 г.

Шпионски игри


1. Един парадокс, който ме впечатли - не се бях замислял. През Втората световна война англичаните на два пъти разбиват шифъра, с който немците си обменят информация /машината Енигма, етц./ без ония да се усетят и едва ли не, им научават предварително всички планове. Въпреки това - продължават да губят самолети, кораби, яко ги бомбардират /Лондон, Ковънтри/, умират хора.
2. Според нормалната логика, след като им знаеш плановете, би трябвало да започнеш непрекъснато да побеждаваш и войната бързичко ще приключи в полза на съюзниците. В киното така и става. В действителност обаче, се получава интересен парадокс. В момента, в който врагът усети, че нещо твърде добре им потръгва на англичаните, просто ще си смени шифрите и всичко ще започне отначало.
3. По същия начин работи и шпионската информация. Ако добрите реагират на всички съобщения от суперагента си и почнат да предотвратяват стопроцентно гадориите на лошите, агентът бързо ще бъде изчислен и обезвреден. Тогава става тотално лошо.
4. И какво излиза? - Информацията може да се ползва само частично, за да не ти разкрият информатора. Простият пример е следният. Шефът на разузнаването на някоя държава получава информация от внедрения си агент, че терористи ще взривят три влака, в точно определено време. Ако решат да предотвратят и трите взрива, агентът им трябва веднага да спре работа и да изчезне. Значи - край на съобщенията за бъдещи взривове. "Доброто" решение очевидно е, да се жертва единият влак и да се спасят другите два, за да може информаторът да продължи работа. Кофти, остава ти да се надяваш, да не си в лошия влак.
5. Тази игра работи навсякъде, където има ситуация на тайна и инсайдър - в хазарта, на борсата, етц. И отново Хегел - пълно щастие няма.

* на сн.: шпионска мрежа.

неделя, 19 май 2013 г.

Малко снимки от последните седмици

Струма - впечатлява с цветовете си

Необработени скъпоценни камъни от новата колекция на Тифани

***

Маниак с червена риза в парка до дома на Еси и Ети

Паяк си играл на минимализъм

Гъба - мекица

Ерма привечер

Нощният живот на глухарчетата





петък, 17 май 2013 г.

Контролна закупка


1. На вратата звъннаха двама - момче и момиче и поискаха да ми подарят бутилка Кола от 1.25 л. Възникнаха обидни подозрения. Започнах да мисля откъде ще ми го зачукат. За всеки случай извиках и Роси - ела, промълвих - изглежда ще ни купуват гласовете. Обаче кой? Коя красива сила, обединила красиви умове? На ботъла не пише нищо политическо, комивояжерите се кълнат, че това е просто подарък. Трескаво размислям. Подарък? Дар? Дали нямаше някаква партия за умерена олигофрения в рамките на закона, наречена "Дар"? Или пък БСП? Не, не е БСП - сенилният им електорат няма да приеме Кола-символиката, те ще са петимни за Етър, Бреза или в краен случай Кооп-кола. Значи е някоя от съвременните нови формации - "Забий поглед в зеленото", "Благополучни кретени за цъфнала България" т.н. 
Онези двамата отричат, не дават обяснения и се усмихват. Хиля се и аз, стига съм се правил ,  нека приемем коловата напитка с чисто сърце.
2. Предполагам, че е рекламна кампания на нов модел Коукъ-Коулъ, бейбеее - с омега-8-ненаситномастни киселини и повишено съдържание на кокаин. С подчертано профилактично действие за хора, рискови за Алцхаймер. Да не е зле?

понеделник, 13 май 2013 г.

Емоции, мамсиджейс!


1. Почти неприкритата агресия от първите дни на изборите започва да стихва. Елементарните черно-бели визии в Ботевски стил "Свобода или смърт", загубиха емоционалния си заряд и меко преминаха в "Има изход и той е на Терминал 2". Това са все реакции "излизам без шапка в студа и като пипна менингит, ще видите тогава".
2. С намаляването на хистеричната компонента, се прокрадват и първите опити за рационализация и спокойно приемане на ситуацията. Преди всичко, хората се сещат, че са имали нереални очаквания - някак си така майсторски да гласуват, че мнозинство да получи Меркел или Обама. Или пък може би Чърчил, тихо мълвейки "Честита баня", ласкаво да ни оглави правителството? Ама те не са в списъците, други хора са там, нашенци.
3. Отново грешното убеждение, че някой е длъжен някому, ми налага да припомня израза на Клинт Истууд "Ако някой иска гаранция, да си купи тостер". 
4. Разбира се, никой лично не е виновен за нищо. Никаква идея за разкаяние, винаги другите са сгафили и сега аз ще страдам заради тях. Няма пък да им живея в страната, напускам и т.н. Елементарно, Уотсън.
5. Коан:
- Учителю, на Марс има ли живот?
- И там няма.
6. Извинявам се, ако съм обидил някого.

* на сн.: обувки-бързоходки