вторник, 21 май 2013 г.

Шпионски игри


1. Един парадокс, който ме впечатли - не се бях замислял. През Втората световна война англичаните на два пъти разбиват шифъра, с който немците си обменят информация /машината Енигма, етц./ без ония да се усетят и едва ли не, им научават предварително всички планове. Въпреки това - продължават да губят самолети, кораби, яко ги бомбардират /Лондон, Ковънтри/, умират хора.
2. Според нормалната логика, след като им знаеш плановете, би трябвало да започнеш непрекъснато да побеждаваш и войната бързичко ще приключи в полза на съюзниците. В киното така и става. В действителност обаче, се получава интересен парадокс. В момента, в който врагът усети, че нещо твърде добре им потръгва на англичаните, просто ще си смени шифрите и всичко ще започне отначало.
3. По същия начин работи и шпионската информация. Ако добрите реагират на всички съобщения от суперагента си и почнат да предотвратяват стопроцентно гадориите на лошите, агентът бързо ще бъде изчислен и обезвреден. Тогава става тотално лошо.
4. И какво излиза? - Информацията може да се ползва само частично, за да не ти разкрият информатора. Простият пример е следният. Шефът на разузнаването на някоя държава получава информация от внедрения си агент, че терористи ще взривят три влака, в точно определено време. Ако решат да предотвратят и трите взрива, агентът им трябва веднага да спре работа и да изчезне. Значи - край на съобщенията за бъдещи взривове. "Доброто" решение очевидно е, да се жертва единият влак и да се спасят другите два, за да може информаторът да продължи работа. Кофти, остава ти да се надяваш, да не си в лошия влак.
5. Тази игра работи навсякъде, където има ситуация на тайна и инсайдър - в хазарта, на борсата, етц. И отново Хегел - пълно щастие няма.

* на сн.: шпионска мрежа.

Няма коментари:

Публикуване на коментар