Първият му райфъл

1. Понеже Сашата /Саша Дистел/ попорастна вече /2,5г./ и живее в Америка, си помислих, че е време да се погрижа за безопасността му. От старите руски филми знам, че там много се стреля - основно по негри, но и по wasp-ове /Дистел е wasp/. В този контекст, потърсих подходящo оръжие, което да му е подарък за Коледа.

2. Има, разбира се. Още през 90-те на миналия век, баща и син Макнийл разработват еднозарядна детска винтовка 22 калибър /5.6мм/. Тя е миниатюрна реплика на много популярната в селските щати Уинчестър-1900 /обикновено Клинт Истуд се показва на вратата с такава, когато го раздразнят/ и се нарича Крикет.

3. Крикет е подходяща за деца от 5 до 12 години - лека, еднозарядна, не е скорострелна и струва само около 130 долара. Прикладът е изработен от технологични материали, има и розова - за момиченца. Слоганът е "My first rifle"", като "райфъл" в случая не са дънки, както си го знаехме, ами си е райфъл - карабина. Сайт на производителя

4. Белгийската фотографка Ан-Софи Кестелейн се разходила из Охайо и Тексас и поснимала деца, позиращи с любимите си крикети. Освен това, тя помолила всяко дете да напише от какво най-много се страхува /текстът вдясно/.

Обаче, далеч не всичко е толкова розово.

Да играем на филми

Десет известни филма, представени с хартия

1. Пришълецът

2. Странният случай с Бенджамин Бътън

3. Бони и Клайд

4. Челюсти

5. Дракула

6. Едуард Ножиците

7. Фаренхайт 451

8. Франкенщайн

9. Броненосецът Потьомкин

10. Дим

Всъщност, това е една страхотна реклама на хартия.

SocSci-Ошобошо-суицид-дрога

1. Понеже всички науки за човека се състоят от пет-шест въпроса и пет-шестстотин отговора, всеки има правото да си съставя собствени описания за това какво му се случва и собствени хипотези защо точно на него.

2. Понякога си мечтая, всичко, което ми се случи да си има съответен афоризъм-кодификация, изречен от някой всепризнат гуру. То сигурно си има, но аз откъде да ги знам всичките? Например, нещо ме е развълнувало и ми се допикава, и някой Ошобошо да е казал: "Емоцията е любов, а уринирането - раздяла" и аз като някой Пух, да си кажа: "О!" и малко след това: "Рум-тум-тум!" и съм готов. Това е категорическият ми императив. 

3. Като си мисля за самоубийците - да не би това да са хора, получили що годе ясни доказателства за съществуването на задгробен свят, при това - по-добър от този тук? И след като са придобили една такава увереност в бъдещето си /най-после!/, с лекота и без много замисляне, да прескачат чертата.

Ако обаче имаше прекалено ясни доказателства, например "научни", нямаше ли хората да направят пътека нататък? Я по-добре да си остане тайна, нещо, което е в областта на вярата и в светлинавтунелните разкази на хистерични фрикове в клинична смърт.

4. Това беше работната ми хипотеза защо се самоубиват хората /по един на всеки седем минути, според една статистика/. За наркоманиите, си имам още по-простичко обяснение, отвъд хипотезите: започваш да друсаш, защото толкова си си неинтересен и ти е скучно със себе си, че се налага да насилваш мозъка си да разнообрази поне малко материала. 

5. Този блог практически не се чете от психиатри и няма кой да ме заклейми, затова свободно си пускам глупостите.

* на сн.: В един магазин веднага разпознах разумен живот от Алдебаран, маскиран като четка за прах

Фокуси на комфорт

1. Като всеки по-затворен човек и аз живея в малък социален архипелаг, съставен от оазисчета на смисъл, в които прескачам - от едно на друго - скок-подскок, най-добре с кола, може и с градския, в краен случай - бързо пеша. Къде са ми кораловите баунтита? Където съм успял да си ги създам, там са.

Размерите са следните: малък - на работа, голям - вкъщи, малък - някоя изложба /не на откриването - опасно е!/, среден - концерт, малък - кинце, голям - театър, голям - грижливо подбрано гости и май съм готов.

2. Между атолите е Огромният океан от липсващ смисъл, който преодолявам със слушалки в ушите, за по-добра изолация от външния свят. Вчера батерията ми падна, докато бях в автобуса и веднага ми нахлу ледено арктическо течение - старец говореше на висок глас, с цел да включи и останалите. Три пъти изрече думата "трагедия", един път с прилагателно "социална". Неговата трагедия, в неговия архипелаг. Слушалките, дори да мълчат, все пак изолират, та не я чух. Достатъчно народни трибуни се опитват да ми перфорират мозъка /като отворя ФБ, хахахааааа, шегувам се!/, та и в рейса. Жаме. Сеншанжман, както казват в Марсель, Жонепаманжсисжур, както казва В-ов.

3. Е така се живее, то иначе край няма.

* Ето тука, на снимката - селфи - така изглеждах като ми бяха спрели слушалките!

Здравей, пържоло!

1. На път към Хисаря, спряхме на един Шел за да мушна две вредни баници /тесто/ с половинка вредна кола /кока/. Кафето също много им харесвам на бензиностанциите. На първо място ми е ОМВкафе, после Лукойлкафе, накрая Шелкафе. Вкусно ми е, явно слагат много глутамат и още някакви тежки елементи. Супите на ОМВ - прелест. Дълбокозамразени, с много консервант, траят месеци - чудно вкусни са ми и те.

2. До нас седнаха двама умерени местни мутрафони, бяха дошли с един от онези джипове Мерцедес, които наричат "дойче катафалкен". Пиеха някаква енергетична бълвоч в красиви зелени бутилчици и което ме уби - освен витамини, пишеше, че съдържа и колаген. Гледах охранените им червендалести ликове и си представях, как колагена фино опъва мрачните им физиономии, докарвайки ги до една небивала одухотвореност.

3. В Хисаря надлъж и нашир кръстосваха четвъртити рускини. Кралици на нискобюджетния туризъм, те преброждаха кичерийниците и нивга не излязоха с празни ръце. Две от тях седнаха до нас в кръчмата и в противовес на нашта цаца с бирка, си поръчаха по 50 коняк Плиска и пържола. Дълго уточняваха гарнитурата - келнерът беше от поколението, което не държи да чете Достоевски в оригинал, но все пак се разбраха. Асоциирах гнусно - представих си се свит в стомаха на едната рускиня. Отгоре ми се излива коняк Плиска. Аз, като всеки възпитан французин, очаквам и шоколад. Вместо това - гръм от ясно небе - здравей, пържоло! - пляс по главата. Какъв точно е този живот, месир?

* През нощта, около развалините имах мистично преживяване. На снимката съм го показал, колкото можал.

Екзорсизъм, избори, пица

1. Научавам от Slate, за съжаление твърде късно, че на пети т.м. в Рим е минала годишната конференция на екзорсистите. На нея, преподобният Цезар Трукуй /от Швейцария/, споделя неприятни преживявания на отиване, със Swissair. "Работата е там, мълви огорчения отец, че в самолета зад мен седяха две лесбийки. Много скоро, аз почувствах присъствието на Сатаната". Негово преподобие започнал интензивно да се моли наум, опитвайки се да изгони злия дух. Тогава, едната от жените демонично изръмжала и го ударила по главата с шоколад /в швейцарски самолет сме, можеше и с крава, недай си Боже/. Попитали екзорсиста как е усетил, че жената е обладана от Дявола.

"Ако някога сте чули ръмженето на дявола, никога няма да го забравите. Това е същото като с аромата на пица Маргарита - никога не се забравя". Чудя се, какво толкова Цезар е намерил в този модел пица, по-скоро бих препоръчал на височайшия "Бианко поло", но той си знае.

2. За аржентинеца, да ходи или да не ходи на избори е тъп въпрос. От 1914 г., гласуването там е задължително за всички граждани от 18 до 70 г. А ако не искаш? Има начини. Единият е, да се разболееш и да си извадиш медицинско. Другият, по-творчески начин, е да се отдалечиш на 500+ километра от избирателния си участък и да вземеш бележка от полицията, използвайки хитро съответния закон. Обикновено на избори в Аржентина гласуват около 80%. Ако някой не е гласувал и няма уважителна причина, глобата е около 60 долара.

* на сн.: Ловецът на пеперуди /фото: Черное озеро/

Поетизъм

1. Имам един много готин приятел в Бургас, който спомням си, ако надушеше, че майка му се кани да ходи на концерт на Недялко Йорданов /там пеят с един арменец/, моментално и даваше двайсет кинта, с условието да не ходи никъде. За тогава, това си бяха пари, както и за сега. Веднъж, обаче, тя го беше издебнала и отиде на поезията. Той разбра твърде късно, скара и се, известно време и се сърди, но на майка как да се сърдиш?

2. Към Недялко Йорданов съм неутрален, т.е. избягвам срещи с него, но към Тоника - ух! - пасивно-агресивен съм, както би казала една позната психоложка, понастоящем разсърдена. Особено обичам, като карам дълго из републиката и за да не заспя на някой завой, да пея тонически песни с измислени адхок текстове. Стилът го хващам лесно: "момче, здравей, бе - на пясъка ли си, къде си - налей ми нещо, де - как е хавата? - абе зле ли ти е, то и аз ще повърна - да не емигрира бе, к'во стана? - аз те срещнах, ама ти така се пудреше - или не ме позна ли? - вследствие бургаска вечер ли? - чаймалко, че вятър ме подгони по площада" etc.

Някои мои тоник-текстове са доста добри, макар и крайно черногледи. От бърнаута е, иначе съм позитивист - знам пози.

* на сн.: Костенец, непосредствено до водопада