събота, 7 юни 2014 г.

SocSci-Ошобошо-суицид-дрога

1. Понеже всички науки за човека се състоят от пет-шест въпроса и пет-шестстотин отговора, всеки има правото да си съставя собствени описания за това какво му се случва и собствени хипотези защо точно на него.
2. Понякога си мечтая, всичко, което ми се случи да си има съответен афоризъм-кодификация, изречен от някой всепризнат гуру. То сигурно си има, но аз откъде да ги знам всичките? Например, нещо ме е развълнувало и ми се допикава, и някой Ошобошо да е казал: "Емоцията е любов, а уринирането - раздяла" и аз като някой Пух, да си кажа: "О!" и малко след това: "Рум-тум-тум!" и съм готов. Това е категорическият ми императив. 
3. Като си мисля за самоубийците - да не би това да са хора, получили що годе ясни доказателства за съществуването на задгробен свят, при това - по-добър от този тук? И след като са придобили една такава увереност в бъдещето си /най-после!/, с лекота и без много замисляне, да прескачат чертата.
Ако обаче имаше прекалено ясни доказателства, например "научни", нямаше ли хората да направят пътека нататък? Я по-добре да си остане тайна, нещо, което е в областта на вярата и в светлинавтунелните разкази на хистерични фрикове в клинична смърт.
4. Това беше работната ми хипотеза защо се самоубиват хората /по един на всеки седем минути, според една статистика/. За наркоманиите, си имам още по-простичко обяснение, отвъд хипотезите: започваш да друсаш, защото толкова си си неинтересен и ти е скучно със себе си, че се налага да насилваш мозъка си да разнообрази поне малко материала. 
5. Този блог практически не се чете от психиатри и няма кой да ме заклейми, затова свободно си пускам глупостите.

* на сн.: В един магазин веднага разпознах разумен живот от Алдебаран, маскиран като четка за прах

Няма коментари:

Публикуване на коментар