вторник, 3 юни 2014 г.

Фокуси на комфорт

1. Като всеки по-затворен човек и аз живея в малък социален архипелаг, съставен от оазисчета на смисъл, в които прескачам - от едно на друго - скок-подскок, най-добре с кола, може и с градския, в краен случай - бързо пеша. Къде са ми кораловите баунтита? Където съм успял да си ги създам, там са.
Размерите са следните: малък - на работа, голям - вкъщи, малък - някоя изложба /не на откриването - опасно е!/, среден - концерт, малък - кинце, голям - театър, голям - грижливо подбрано гости и май съм готов.
2. Между атолите е Огромният океан от липсващ смисъл, който преодолявам със слушалки в ушите, за по-добра изолация от външния свят. Вчера батерията ми падна, докато бях в автобуса и веднага ми нахлу ледено арктическо течение - старец говореше на висок глас, с цел да включи и останалите. Три пъти изрече думата "трагедия", един път с прилагателно "социална". Неговата трагедия, в неговия архипелаг. Слушалките, дори да мълчат, все пак изолират, та не я чух. Достатъчно народни трибуни се опитват да ми перфорират мозъка /като отворя ФБ, хахахааааа, шегувам се!/, та и в рейса. Жаме. Сеншанжман, както казват в Марсель, Жонепаманжсисжур, както казва В-ов.
3. Е така се живее, то иначе край няма.

* Ето тука, на снимката - селфи - така изглеждах като ми бяха спрели слушалките!

1 коментар:

  1. Значи бял текст на черен фон просто е "извади-очи". Имай малко милост!

    Много хубаво, както (почти) винаги. Това с размерите ми е много познато от личен опит. Но аз напоследък най-често голяма се чувствам, ама то щото съм си. Буквално.

    ОтговорИзтриване