Еверест. Цени за изкачване

1. За всеки случай си ги записах:

• 2000 - 6000$ - полетът до Непал и до началото на пътеката /зависи откъде летиш и в какъв хотел отсядаш в Катманду/.
• 2000$ - изкачване до Базовия лагер с доставка на багажа и екипировката
• 25 000$ - разрешение за индивидуално изкачване
• 70 000$ - разрешение за група от седем човека
• 12 000$ - за събиране на боклука от склоновете. Част от парите ти връщат, ако накрая покажеш същия брой кислородни бутилки, като на тръгване.
• 3000$ - за услугите на придружаващия офицер за връзка, представител на правителството на Непал или КНР, следящ спазването на законите
• 2500 - 3000$ - за услугите на екип шерпи, който проправя пътя по ледопада Кхумбу
• 2000$ - храна и гориво за шест седмици /толкова време е нужно за подготовката и самото изкачване/
• 5000 - 7000$ - за услуги на готвач
• 500$ струва бутилка кислород. Необходими са минимум пет
• 1000$ - маска и редуктор
• 5000$ плюс задължителни бонуси /7 - 20%/ - за услугите на личен носач-шерп
• 5000$ - за разполагане на лагера и екипировката

2. Всичко: 70 000$ за сам човек. 

Въпреки че, на място се оказва повече - тук си купиш дюнер, там кафенце, почерпиш някого малка водка - на тази височина /8848м/ парите много вървят.
3. Снимката обаче, не е на Джомулунгма, а на връх Побит камик по пътя към Трън /и при моста - надясно/. Изкачването му е доста по-евтино.

Занимателна Полинезия

1. Скоро бях по работа в едно градче от софийския архипелаг, нищо изключително - по улиците фасове и боклук, замислени цигани се разхождат, etc. Това, което биеше на очи - доста хора държаха едни картончета и триеха със стотинка по тях. Ясно, някаква лотария, кой шоколад, кой автомобил, кой "опитай пак". Е, всеки има право на посилен труд за достигане на мечтата си.

2. И знам ли как, но се сетих за прекрасния феномен "карго-култ". Накратко. Втората световна американците десантират на няколко острова от Полинезийския архипелаг. Туземците, невиждали бял човек от Кук насам, наблюдават внимателно какво правят ония. А те какво правят: главно маршируват, после се строяват в редици и нещо си крещят, после строят едни дълги, равни пътеки /самолетни писти/. А след известно време, долита самолет и понякога каца, а друг път само пуска с парашут разни сандъци /карго/, а в тях - куп интересни неща - запалки, фенерчета, консерви, красиви картинки с бели жени, пиене, от които туземците също намазват.

3. Постепенно у милите аборигени се циментира убеждението, че няма нужда да ореш, копаеш, сееш и т.н., ето - американците не бачкат, а само с няколко несложни ритуала си получават каргото от небето. След като те си тръгват, туземците веднага започват опитите. 

4. Пристигналите след няколко години антрополози, заварват мощна картина. Навсякъде имало забити стълбове, съединени с въжета от лико, част от туземците прокарвали в джунглата пътеки, строели диспечерски кули с антени, махали с шарени флагчета, други ходели със слушалки от половинки кокоси и крещяли в бамбукови микрофони, трети строяли сламени самолети, четвърти марширували боядисани с нещо като военна униформа с надписи US Army и с пръчки на рамо, цирк.

5. Тъй като ефектът бил нулев, туземците смятали, че не са достатъчно усърдни или, че нещо вършат грешно. Междувременно се били появили и карго-жреци, които най-добре знаели как е правилно да се марширува и наказвали тези, които се отклоняват от канона.

6. Тази сакрална заетост, съвършено изключвала профанни занимания с класическо изкарване на прехраната и затова, след като запасите привършили, сред племето настанал банален глад.

7. Малко след това, изследователите се обърнали към хуманитарни организации за помощ и при туземците най-после започнали да кацат самолети с храна и благини. "О! - казали те - знаехме си, че ще стане, успяхме!" 

Това е само предположение, отде да знам какво са си казали.

 * Снимките са автентични /о-в Вануату/

Ротко във фудстилистиката

Две фотографки - Бет Галтън /сайт/ и Шарлот Омнес /сайт/, са се вдъхновили от любимия Ротко и го пресъздават със средствата на яденето, серията се нарича "Текстури". Щом могат.
1.

 2.

 3.

 4.

 5.

6. Бонус - познайте от кого е вдъхновена снимката /не е Ротко/

7. Втори бонус - самият Марк Ротко /1903-70/, с автопортрета му

8.

9. Жена гледа Ротко в МОМА

Фрагм. от ноември

1. Понякога ми се струва, че всичко е до такава степен казано и описано, че просто се чудя как все още има писатели. С поезията е различно.

2. С годините все по-добре ми се получава модела "никви тикви". Дистанцирам ги доста добре. И ето - останах без познати. И връзки нямам, баси. Това да не е банален бърнаут? Не знам бе, но поне не е стокхолмски синдром.

3. И какъв е този номер - постоянно да се гордееш с нещата, които ти пречат да живееш добре? Спри.

4. "Лаконичен" - от областта Лакония /Пелопонес/, където е била древна Спарта. Спартанците били воини, а на война се общува кратко и ясно. Веднъж при тях дошли пратеници от остров Самос да молят за помощ. Те произнесли дълга и красива реч, на която спартанците отвърнали: "Дослушвайки до края, забравихме началото, а забравяйки началото, не разбрахме края". На следващия ден самосци дошли с празен чувал и казали само четири думи: "Имаме чувал, нямаме брашно". Спартанците пак ги упрекнали: "Достатъчни бяха само две думи: "нямаме брашно", но обещали да помогнат./от М. Л. Гаспаров/

* на сн.: френски водолазен костюм от началото на XX в.

Малта ъгейн

1. Малка е Малта – 27 на 15 е, някои я наричат „държава-играчка”. Играчка или не, но e адски атмосферна, стърчат 400 катедрали, колите се движат вляво /бивша англ. колония/ и ако не те ликвидират първите два дена при пресичане, по-нататък ти става идилия. Малтуцата си има и бодли - понеже всеки минаващ наблизо, се е чувствал длъжен да ги нападне, рицарите са се опасали с яки крепостни стени

2. Kъм туриста /мен/ подхождат с добронамерена неутралност, няма натрапване или селска чест /Маскани/. С други думи, не си свещена крава /т.е. не си в ситуация, в която те обгрижват трепетно, за да могат да те доят редовно/. Ей ги туристите - наели си каляска.

3. Тук пък си говорят нещо по улиците на Мдина

4. Тук си разглеждат /сн. на Мони Узунов/

5. За рицарството, няма смисъл да споменавам, който иска ще си прочете.

6. За катедралите вече казах – първоначално са били 365, да има за цялата година, но понеже са навитарки – построили и още - докъм 400. Повечето имат по два часовника – левият показва невярно, десният вярно. Това е за да се обърка дяволът – да не знае кога започва сутрешната меса, когато хората са с най-отворени сърца и да не може да отиде да ги ебава. Ето тук – единият показва времето на снимката /три без пет/, а другият – каквото си ще.

7. Ето още една – тази им е с най-големият купол /примерно втори по големина в Европа/. Като всички малки страни, нещо трябва да им е най-голямо. Нищо лошо няма.

8. Плажовете – не са им силната страна – островът е скалист, със стръмни брегове. Има няколко пясъчни, но както всеки знае, наративът „безкраен плаж с фин пясък” опасно включва и „олинклузив” - пошлост, която всеки смислен турист избягва. Шегувам се.

9. Бреговете са от мек варовик и някои интелектуалци си издълбават реквизитите в 3D

Градините.
10. Към всеки дворец/замък си има градина. Ето:

11. Често озеленяват с малки, пъстри чушчици

12. Градините Upper Barack

13. Понякога слагат и пауни /Ботаническата Сан Антонио/

14. Друга градина

Следват случайни открития
15. Правилна врата към служебен паркинг

16. Правилен паркинг със защита свише

17. Борзата Малта exchange

18. Разрешават някакъв спор на площада в Ла Валета

19. Майстор на балкончета в Коспикуа

20. Работилница за поправка на доспехи

21. Насоки

22. Графит

23. Последна

Разказ по картинки /Гърция пак/

1. Към Орфинио. Не защото е най-близкият до София плаж, а защото исках да разгледам устието на Струма. По пътя минах през Амфиполи – имаше антични градежи, но бяха далече в полето и ме мързеше да ходя до тях. Спрях само на неавтентичния древен лъв. Изглежда толкова налудничаво, че всички спират да проверят дали не халюцинират.

2. Орфинио – едно силно подобрено Приморско. Само че, наоколо има безкрайни пусти плажове, където се усамотяваш и никой не се появява с дни. Тук едно куче в шезлонг към кафенето. (Поръчват си нещо и цял ден лежат, като хора са).

3. Вече по здрач, си намерих място за спане, седнах на плажа и си отворих бутилчицата. «Nunc est bibendum!» («Ако ще пиеш, пий сега!), както казва Хораций на едно място. Стана много хубаво.

4. Паркирах за нощуване зад ония дръвчета вдясно, практически на плажа. Спах удивително кофти, наръбих се, комарите търсеха нежни съдчета по лицето ми, като в замяна ми свиреха цигулкови дуети, ята птици и те пищяха и нещо искаха, затова станах доста рано - на изгрев. Комарно беше изчезнало, само птичите ята присъстваха.

5. Навлякох нещо и тръгнах към устието на Струма за плячка. Ето една мъртва птица.

6. Ето лодка без качества, прегризана от Мегалохтапод.

7.Устието на Струма, един от лиманите. Хората са си направили рибарник.

8. Устието на Струма. Първоначално исках да снимам птици, но тези благороднички се бяха разположили на 200 метра от мен на едни колове в лимана и не стана.

9. Ето малко по-крупно, виждат се, но едва-едва.

10. Като повечето черноморски реки, морето натрупва пясък на устието и реката започва да тече обратно. За да избегнат това, дълбаят периодично с багера.

Дотук стана баси и познавателното. Смятам да продължа с философско-религиозни обобщения в следващата част – към Атон.

Фрагм. от 26 септ.

1. Вътрешните отделения на болниците наподобяват едни детски градини наобратно - объркани бабки и дедки ходят по памперс и ризка из коридорите и се опитват да разберат къде са и ако успеят - следващият тежък въпрос е - защо са /там/. Лекари и сестри, досущ лелички в този детски свят, ги хващат подръка и ги насочват към легълцата им. Но не мируват и там - телата са здрави и енергични /да живее съвременната фармацевтика/ и си търсят сатисфакцията, отмъщавайки ни с безумие. Това, което преди благо и разказвателно се наричаше  "атеросклеротични мозъчни промени", сега се отсича с груба команда: "деменция" и въпросът е приключен.

2. Научих за интересен статистически фокус, наречен "индекс на Робин Худ". Разделят се парите на най-богатия човек в страната, на броя на населението и виждаме каква сума би получил всеки гражданин. Не знам какво показва това и какво ми дава. Едва ли някой милионер би го направил за мен и познатите ми. Може би, ако съм марксист и реша да правя революция, с изтребване на богатите и експроприация на парите им, ще ми послужи като насочваща информация. Иначе ми е безполезно. Ето една малка таблица /оригиналът/. За България не намерих, пък и то, кой ли ще си каже.

(Изчисленията са на базата на Bloomberg Billionaire Index и CIA World Factbook). Индексът е в графа 5.

3. Фейсбук - целият текстов поток се състои от копия, копия на копията и копия на копия на копията, съпроводени с неискрено одобрение. И защо само текстов, визуален също. Като китайците. Но най ми харесват измислените цитати на велики хора. Примерно Фройд да е казал: "Невронните мрежи не правят от глупака гений". А Юнг, пък: "Живеенето в жилищен комплекс не те прави комплексар, но неминуемо те кара да хиперкомпенсираш".

* на сн.: кофти подход на пристанище Йерисос.