сряда, 4 ноември 2015 г.

Фрагм. от ноември

1. Понякога ми се струва, че всичко е до такава степен казано и описано, че просто се чудя как все още има писатели. С поезията е различно.
2. С годините все по-добре ми се получава модела "никви тикви". Дистанцирам ги доста добре. И ето - останах без познати. И връзки нямам, баси. Това да не е банален бърнаут? Не знам бе, но поне не е стокхолмски синдром.
3. И какъв е този номер - постоянно да се гордееш с нещата, които ти пречат да живееш добре? Спри.
4. "Лаконичен" - от областта Лакония /Пелопонес/, където е била древна Спарта. Спартанците били воини, а на война се общува кратко и ясно. Веднъж при тях дошли пратеници от остров Самос да молят за помощ. Те произнесли дълга и красива реч, на която спартанците отвърнали: "Дослушвайки до края, забравихме началото, а забравяйки началото, не разбрахме края". На следващия ден самосци дошли с празен чувал и казали само четири думи: "Имаме чувал, нямаме брашно". Спартанците пак ги упрекнали: "Достатъчни бяха само две думи: "нямаме брашно", но обещали да помогнат./от М. Л. Гаспаров/

* на сн.: френски водолазен костюм от началото на XX в.

Няма коментари:

Публикуване на коментар