сряда, 18 ноември 2015 г.

Занимателна Полинезия

1. Скоро бях по работа в едно градче от софийския архипелаг, нищо изключително - по улиците фасове и боклук, замислени цигани се разхождат, etc. Това, което биеше на очи - доста хора държаха едни картончета и триеха със стотинка по тях. Ясно, някаква лотария, кой шоколад, кой автомобил, кой "опитай пак". Е, всеки има право на посилен труд за достигане на мечтата си.
2. И знам ли как, но се сетих за прекрасния феномен "карго-култ". Накратко. Втората световна американците десантират на няколко острова от Полинезийския архипелаг. Туземците, невиждали бял човек от Кук насам, наблюдават внимателно какво правят ония. А те какво правят: главно маршируват, после се строяват в редици и нещо си крещят, после строят едни дълги, равни пътеки /самолетни писти/. А след известно време, долита самолет и понякога каца, а друг път само пуска с парашут разни сандъци /карго/, а в тях - куп интересни неща - запалки, фенерчета, консерви, красиви картинки с бели жени, пиене, от които туземците също намазват.
3. Постепенно у милите аборигени се циментира убеждението, че няма нужда да ореш, копаеш, сееш и т.н., ето - американците не бачкат, а само с няколко несложни ритуала си получават каргото от небето. След като те си тръгват, туземците веднага започват опитите. 
4. Пристигналите след няколко години антрополози, заварват мощна картина. Навсякъде имало забити стълбове, съединени с въжета от лико, част от туземците прокарвали в джунглата пътеки, строели диспечерски кули с антени, махали с шарени флагчета, други ходели със слушалки от половинки кокоси и крещяли в бамбукови микрофони, трети строяли сламени самолети, четвърти марширували боядисани с нещо като военна униформа с надписи US Army и с пръчки на рамо, цирк.
5. Тъй като ефектът бил нулев, туземците смятали, че не са достатъчно усърдни или, че нещо вършат грешно. Междувременно се били появили и карго-жреци, които най-добре знаели как е правилно да се марширува и наказвали тези, които се отклоняват от канона.
6. Тази сакрална заетост, съвършено изключвала профанни занимания с класическо изкарване на прехраната и затова, след като запасите привършили, сред племето настанал банален глад.
7. Малко след това, изследователите се обърнали към хуманитарни организации за помощ и при туземците най-после започнали да кацат самолети с храна и благини. "О! - казали те - знаехме си, че ще стане, успяхме!" 
Това е само предположение, отде да знам какво са си казали.
 * Снимките са автентични /о-в Вануату/

Няма коментари:

Публикуване на коментар