Блус и риба от делтата

1. Бях си харесал една сервитьорка, някак си по мой вкус оформена. И каретата и хубави, и картофите, а ребърцата, а зелената и салата, на фона на истински делта-блус и двамата постоянни викащи посетители. Или притежатели на акции ли са, не знам, но все там киснат, пият бира, а темите им - алегро виваче - как спах, как се събудих, /уникално, как/, понякога философстващи в аз-форма: "какви ярки цветове имат телесните ми течности когато съм болен - пикнята ми ярко жълта, сополите ми ярко зелени - патологията патетично сатурира колористиката на тялото ми". 

Но един път сервитьорката проговори, нещо ми каза. Бързичко си допих шартрьоза и отичах навън. Разбира се, сподирен от недобрите погледи на пенсионираната актриса и възрастният радетел на гонзо-журналистиката, пак на бира, но в красиви бутилки. Не трябваше да проговаря, не трябваше. Така е то, като си намисляш желанието преди да е паднала звездата.

2. Срещнах един приятел, с когото имахме ярък, но еднократен риболов преди няколко години. Покани отново. Можело да отидем да ловим на топлия канал на АЕЦ-Козлодуй. Не разбирам от риболов, но от радиология - да. Чаках да подкрепи поканата си с някой интересен факт - например, колко бекерела ще получим за 8 часа удоволствие в топлия канал или ако иска да ми ги даде в рентгенчасове, ще ги рекалкулирам, знам как - умножава се по една константа на Мария Кюри. Разбира се и в миликюри да ми ги каже пак ще си ги преведа. Но той мълчи. Получи се неудобна пауза, която се опитах да запълня с тъпа шега - какви са тия риби там - двуглави, пеят, светят на разсъмване и т.н. Не се хареса шегата и аз самият на нейния фон не светнах в изгодна светлина. Разделихме се с неопределена тъга.

* на сн.: някъв мегъзин в Лишбоа.

Лисабонското метро

Една малка подборка, не мога да се спра.
1.

2.

 

 3.

4.

5.

6.

 7.

8.

9.

10.

11.

12.

Душевност и миграция

1. Човекът с изключителна душевност /ЧИД/ не си губи времето да страда, да се нервира или не дай си боже - да мъсти. Той просто отбелязва в мозъчната си карта местата където е попаднал на идиоти и след това грижливо ги избягва /местата/. С времето това му се получава автоматично, което някои наричат "интуиция", други "кабала". Нещо повече - постепенно ЧИД развива особен предварителен усет за опасността и дори без да е попадал на конкретен идиот, успява да избегне контакт. Терминологично, предпочитам да използвам "антиципиращ страх от огорчение". 

2. Най-честата форма за самоорганизация на обществото, която наблюдавам в България е бандата. На принципа, наречен "смелост без морал" са съставени например бандите, които в сговор с каналджийте пребиват и ограбват бежанците по границата ни. Схемата е пределно проста, но понеже е срамна, е табуирана. Постъпва се по-креативно - прави се патобиография на отделния бандит, като се изследват /по достоверна информация от таблоидите и откъслечните фрази, които героят е способен да произнесе/ несъзнаваните механизми, довели до желанието да отидеш в гората и да пребиеш бежанец. Често откриваме токсична майка или психологически отсъстващ баща в детството. Това е блокирало минималното нравствено усилие, което детето прави на четиригодишна възраст  и всичко нататък тръгва накриво.

3. Разбира се, едно задълбочено неврологично изследване /CAT, PET/ веднага би показало липсата на челен мозъчен дял, но героите никога не ходят на невролог. За героя, както отбелязва Цветан Тодоров /"На предела"/ се говори само с патос и възторг, и чак доста по-късно езикът се успокоява и може да се появят елементи на рефлексия.

* на сн.: експерти обсъждат проблема с мигрантите

Дърводелска работилница

  

Холандец-любов-страх-лекари-Ницше

1. Понякога завиждам на някой средновековен холандец. През деня шлифова лещи, а вечер седне и ако е в настроение, избаца един трактат за човека и отношенията му с Бога. И това - без да е специалист, без напрежение, тоест. И на латиница!

2. Човек малко като позацикли или друго подобно състояние, и почва да му се иска да опростява, да опростява. Примерно, да се откаже от хевиметъл обясненията за човека и да си признае, че всичко, което правят хората се дели на неща, правени от страх и правени от любов. Примерно, решиш да защитаваш научна степен. От любов? Към кого бе, деба е тая любов? От страх, естествено;

3. Днес е ден на лекаря или нещо подобно. Винаги съм си ни представял като едни световни санитари, които тактично и със законни средства, премахват недостатъците на естествения отбор;

4. Бях чел някаква случка за Ницше. Великият философ бил добър и весел човек, без да му личи изобщо - външно или като характер. Веднъж отишъл в кварталната фурна за хляб. Дебелата продавачка го познавала и страшно обичала да му се подиграва. Ницше не можел да я търпи и я наричал "тъпа к**ва" /"dumme Hure", нем./.

- О, Ницше! - възкликнала тя - за хляб ли идваш, бе? Доста обичаш ти хляб май, а?

- Обожавам - иронично промълвил философът

- А ти случайно да си го пекъл, че да искаш да го ядеш? Ти въобще пекъл ли си някога хляб, бе, хер /господине, нем./ Фридрих?

- Чакай малко - мигом съобразил философът - ако аз си печах сам хляба, защо тогава бих ходил да го купувам от теб ма, "тъпа к**во"?

Ето това е Ницше - лапидарен, гениален, хладнокръвен.

* на сн.: Лисабон, вход на библиотека

Морето, морето!

1. Бях тръгнал към делтата на Места /наречена тук Нестос/. Отседнах в Керамоти. Имаше мъгла рано сутринта

2. Розовее. Отсреща трябва да е Тасос и малкото му спътниче Тасопулос. Виждате ли нещо, аз не.

3. Синее. Гората с пиниите в мъглата. Влажно, тихо, мирише на водорасли, в 7ч. се обажда петел с меланхоличното си кукуригу

4. Червенее. Но на пристанището кипи живот. Фериботите за Тасос дебнат в мъглата - камион ли си, човек ли си - няма значение, само чакат да те погълнат

5. Сивее. Гемийките вече са се върнали. Чистят мрежите и гларусите си чакат закуската 

6. Стига се чак до ветрилоподобни изпълнения във въздуха

7. Любимата ми пристанищна чешма с капаче. Предишният път го нямаше налудния червен кран

8. Увеселителен кораб тръгва към Тасос. Но е тъжен, въпреки тъпите подмятания на жълтия плик с ужасяващото му чувство за хумор

9. Мъглата се вдигна колкото да покаже минитасоса. Оригиналният Тасос остава скрит

10. Към делтата

11. Нямах особен късмет с птиците този път. Голяма сива чапла

12. Фламингуси бели

13. Там една Голяма бяла чапла се е скрила в шавара

14. На връщане - Пирин край Банско. И нашта природа е красива, предполагам.

край

Приятно четиво за сряда

1. В "Зулендър"-2 на Бен Стилър задъханият Джъстин Бийбър бяга из нощен Рим, преследван от килър. Целият надупчен от куршумите, Бийбър си прави прощално селфи. Това е шестата попзвезда убита от неизвестен извършител. По израза на лицето от селфито, детективът от отдел "Висша мода" на Интерпол - Пенелопе Крус /в миналото модел на бикини, но скъсана на кастинг за "Вог" поради твърде едър бюст/, разбира, че убитият е искал да каже нещо важно. Не е ли прекрасно начало?

2. Задача за вампири, подходяща за 7 клас. Нека си представим, че на земята живее един вампир. Докато има достъп до човешка кръв, той е безсмъртен. Но един път месечно той трябва да ухапва нова жертва, превръщайки я също във вампир. Вампирът знаем, се придвижва свободно навсякъде. За какъв срок един вампир ще превърне цялото население на земята (7 335 000 000) във вампири и вамп-популацията ще умре от глад (вампирите не могат да се хранят с нищо друго освен с човешка кръв)? Отговор на лични.
3. The Big African Five - Голямата африканска петорка. Терминът включва пет животни, които са най-трудни за ловуване в Африка - слон, носорог, бивол, лъв и леопард. Ловец успял да ги застреля и петте, получавал награда "Голям шлем". За обикновения, вменяем човек това означава, че сред нас има особени идиоти, чийто способности да изживеят нормален оргазъм са блокирани и мутират в странни и опасни за природата форми. Тези убийства не са евтини - за бивол и леопард се плаща ок. $10 000. Лъвът струва ок. $15 000, слонът - от $20 000 нагоре, а за носорог се изръсваш $100 000. Всичко - $155 000.
4. Защо в Гърция лятото е дълго-предълго, а зимата е кратка-прекратка? Има си съвсем логично обяснение. Богинята на земята Деметра имала дъщеря Кора, която подземния бог Аид похитил и се оженили. Скръбната Деметра заминала за Елевзиния, на един ден път от Атина и там се усамотила в храма. Тогава земята спряла да ражда. Виждайки резултата, боговете се смилили над Деметра и разрешили на Кора да прекарва една трета от годината с майка си, втората трета с мъжа си под земята и останалото - по свой избор. Кора избрала с мама и оттогава в Гърция лятото е дълго, а зимата е кратка.
5. Някакъв човек бил абсолютно образцов - не пиел, не пушел, жени - не, хазарт - не. Имал единствен, бих казал пренебрежим недостатък на фона на тоталната си благост - много лъжел.

*на сн.: "Сатенената кукла" на Елингтън в интерпретацията на Джо Пас