Елхата

1. Дали не е време да купуваме елхата? А дали да я купуваме или да отида с колата до Пирин да си отрежа сам? И без това го разпердушинват. Даже подписах поредната петиция за нещо свързано с това да не го пипат. Или да го пипат, но малко, не помня пълният текст, но месиджа беше за умерен прогрес в рамките на закона.

2. Но така от къщи да подписваш разни неща е твърде лесно - отвориш си сутрин ФБ и: о, петиция! Я да защитим някоя планина, докато си пием кафето. А съвсем друго е да се намесиш лично - палиш колата, взимаш специалната си брадва с хром-ванадиево острие и германиево-силициева дръжка, караш дотам, по пътя ти взимат 15 или колко там кинта за да подпомогнеш туризма на община Банско, спираш на Бъндерица, вадиш уреда, оглеждаш се други желаещи да няма наоколо, че да те наколадят на дървената мафия и последната да те убие, избираш дървото и почваш сечта. Внимаваш да не сечеш индивидуално защитено от закона дърво /мурата!/ без да си забелязал и така.

*фото: Bruno Barbey, Рим, 1962

Фрагм. 12-16

1. Поредната съмнително-прекрасна гавра на Гай Ричи /"Агент U.N.C.L.E."/ - шейсетте, ГДР. Трабант /с немски суперагент - ЩАЗИ/ и Вартбург /с американски суперагент - CIA и красива немкиня-автомонтьорка/, в лудешка гонка из улиците на Изт. Берлин, като от време на време колите се отъркват, но нищо им няма и продължават. Автомобилите са тунинговани, щото пердашат яко, купето на Трабанта, нали шпионско, не е от картон, както е редно, а очевидно от 4 милиметрова поцинкована ламарина - изобщо не се разпада от сериозните удари на американския шпионин.

Американецът се казва Наполеон Соло, не е ли прекрасно!

2. Набоков, "Матилда".

"... Наистина, човек за да е щастлив, трябва поне час на ден, поне десет минути, да съществува машинално. А пък аз - винаги разголен, винаги зрящ, даже насън не преставах да се наблюдавам, не разбирайки нищо от битието си, ужасен от мисълта, че не мога да се изключа и завиждам на обикновените хора - чиновници, революционери, продавачи, които уверено и съсредоточено вършат скромното си дело. Нямах даже обвивка. И в тези страшни, нежносини утрини, тракайки с токове през пустинята на града, аз си представях човек, загубил разсъдъка си, защото е започнал отчетливо да усеща движението на земното кълбо. Той би крачил балансирайки, хващайки се за мебелите или щеше да сяда до прозореца с възбудена усмивка като пътник, който във влака изведнъж ви казва: "Страхотно пердашим!"

3. В един форум: "не е важно да пишеш без грешки, а да имаш сърце". 

Тогава разбира се, важи и обратното - важно е да имаш сърце, не е важно да знаеш къде е. Защо да не мислиш, че то се разполага малко над коляното, вдясно. Нима това би променило нещо?

фото: Greg Miller

Каменна пица, стъклени въглища и др.

Музеят "Земята и хората". Какви хора, само аз и Сашо бяхме, останалите бяха кристали

1. Хиляди подробности

2. Първата снимка на планета, обикаляща около Алфа-Кентавър /Проксима/, Хъбъл, НАСА

3. Стъклени въглища /рудник "Тева", квартал "Тева", Пернишко стъкловлакнесто находище/

4. Феромагнитен кристал, облепен с топлийки

5. Естествени религиозни образувания /Ставролит/

6. Фрагмент от дреха на Шварценегер от по-старите му филми

7. Невтасал хляб /царевично 70% + бяло "Три нули" - 30%

 

8. Замръзнало море - фрагмент

9. Каменна пица

10. Амазонка, точно дето се влива в Балт. море

11. Ужасен вирус напада земята

12. Светът на Диска

13. Джомолунгма, К7 и Анапурна /осемхилядници/

14. Сашо с новия си въпрос: "Това аз виждал ли съм го?"

Тарковски, Сталкеровски и др.

1. Попречиха ни да гледаме "Сталкер", гадовете. Решаваме да отидем с един приятел, звънкаме а те: "Залата откупена, таваришч!" Не можеш даже да си отмъстиш. "Те ще видят, като започнат да излизат на 15-тата минута за да повърнат", каза приятелят ми. Освен нещо да се е променило, а аз да не знам. Общувам с всякакви възрасти, но някак си темата "Сталкер" и теорията за "time-pressure" на Тарковски, не помня да сме обсъждали скоро. Даже никога. Имам две версии: или публиката е била изцяло 40-50+ или на по-младите им е заприличало на геймърски сюжет и са придошли като буйна планинска ливада.

2. Един път, много отдавна, с един приятел си бяхме наумили, че трябва да гледаме "Сталкер" във всяко кино в страната, в което научим, че го дават, нещо като сталкери на "Сталкер". Малко трудно, интернет още не съществуваше, но все пак, по-близките общини се стараехме да обхванем. Веднъж в Перник, в залата бяхме седем човека /средният брой зрители на "Сталкер" извън София, тогава/ и след прожекцията, човекът седящ зад нас ни покани у тях да пием. Отказахме, защото беше късно - влак, родители, туй-онуй. Той каза: "Тогава се обаждайте винаги, когато сте в Перник - приятелите на Тарковски са и мои приятели." Красиво.

3. Последното изречение на Тарковски в една лекция за ролята на монтажа в киното:

"Има смисъл да се създават шедьоври, както ми се струва".

Ежедневно

1. Бързах към гарата да хвана Свогенския по работа, а главата ми - пълна с изтънчени мисли /крахът на елитите, късните есета на Ортега и Гасет и др./. И въпреки натоварването, забелязах големия надпис в подлеза: "Вън всички курви от гарата". Не знам дали се зарадвах - гара без проститутки е като грозде без семки - ядеш и е вкусно, но не те напуска едно леко безпокойство за ДНК-то ти.

Но спокойно, като всичко у нас, призивът не се спазваше - малко по-нататък, едно момиче с индоарийска външност ми предложи мобилна плътска услуга. Всичко е наред.

2. През 1997 в Либерия избират за президент Чарлз Тейлър - партизански командир от неприключилата още гражданска война, обвинен и осъден по-късно за множество престъпления, в това число и канибализъм. Избирателната му кампания минава под лозунга: "Тейлър уби баща ми, уби и майка ми, но все едно, аз ще гласувам за него". Печели със 75% от първи тур. Няма балотажи, няма глупости, всичко е честно.

3. На тия билбордове, дето доскоро имаше реклама на "Манго" /нищо обидно, фирма за дрехи такава/, сега се появиха едни пастьозни чичковци и тестостеронени хубавици - тези тъжни цветя на късия ден, да ни приканват да гласуваме за тях. Аха, ей са тичам, call Vanga. 

Идеален ден за лов на птички-бананки

Девет птички - бананки днес в трънската гора
1. Щиглец/ Кадънка (Carduelis carduelis)

2. Голям пъстър кълвач (Dendrocopos major)

3. Обикновена чинка (Fringilla coelebs), Common chaffinch

 4. Лъскавоглав синигер, Poecile palustris

  5. Син синигер (Cyanistes caeruleus)

 6. Домашно врабче (Passer domesticus)

 крайкус

Дидактично

1. Понякога имам две възможности и се чудя коя да избера. Как решавам коя да е? - хвърлям стотинка. Има обаче, една особеност - преди да е паднала стотинката, трябва бързо да избереш едното от двете. Иначе - ези-тура - тъпо е.

2. Тия хора според мен са убедени, че ако кажат "добър ден", ще им се наложи да изпитат толкова силни и разрушителни чувства, което на свой ред ще ги свърже с някаква толкова критична травма в миналото, че просто... Апокалипсиснау! Е не, ако ще е така, недейте, няма нужда да се излагате на такъв ужасен риск.,

3. Текстът е като жена - постепенно го събличаш, спускаш се и се издигаш по извивките му/и, докато се разголи същността - точно това, което си искал да кажеш/видиш, а не каквото е изглеждало в началото. А други пък - пишат наобратно - напластяват върху смисъла - обличат, хайде и една жилетчица, хайде и гащите на баба ми - съвсем го скриха. И така е готино и иначе.

4. Доста хора има, дето като направят някоя гадория, после използват целия си ресурс за да си докажат, че нищо особено не се е случило. Майсторлък е.

* на сн.: някой е допуснал сериозна грешка