сряда, 21 юни 2017 г.

Щолен

Колко красиво нещо е столът, а?
Ето малко гръцки щолен /стол, горнонем./ от колекционибуса /колекция, вулгата, sermo vulgaris, c. accusativus/ ми.
 1.

2.

3. За немски туристи

 4. Скелетонът

 5. Фенерът

6. Какво толкова гледат, но шу, да е към морето

7. Не е стол, но можеш да си седнеш с бира под смокинга

8. Не е стол, но можеш да седнеш и да създадеш турбулентност с крака

крайкус

четвъртък, 15 юни 2017 г.

Инкубаторът

1. Не чета редовно мъжките списания и ето, че пропускам важни неща. Насочиха ме към интересен текст в GQ  за спецификите на оксфордското образование, ето:
"... веднага отхвърляме аспирантите - те не принадлежат към оксфордския микрокосмос. Животът на аспиранта в Оксфорд слабо се различава от живота на събратята му по света и се състои от самота, мастурбиране и сизифов труд върху болезнено специфична тема, чийто плодове ще прочетат по диагонал преподавател и половина, след пет години. Основната маса оксфордски аспиранти са чужденци, натикани в резерват и плътно друсащи се с антидепресанти. В кафетата, те се скупчват в унили, лошо облечени групички и се хранят отделно... студент, желаещ след бакалавриат да продължи да учи, се възприема като фрик. Някой би попитал защо, нали именно аспирантите, а не студентите са авангардът на научното общество? Въпреки безспорните научни заслуги, истинската мисия на оксфордското образование не е академична, а политическа и създава не учени, а кадри. Оксфорд преди всичко е инкубатор за възпроизвеждане на английския елит, окончателно адаптиран през 19 век за безотказно обезпечаване на Британската империя с администрация и претърпял от викторианските времена досега, само козметични промени..."
2. Освен това, научавам, че за последните сто години, десет от седемнайсет премиери на GB са завършили Оксфорд. Дали не съм сгрешил, че навремето не се насочих към този университет, а към Първи московски медицински, където цъфнах, вързах и дадох скромен плод? Скромен, но затова пък отровен, хаха.

* сн.: Paddy Summerfield, The Oxford pictures, 1968 - 78

четвъртък, 1 юни 2017 г.

Тарковски - полароиди

Петнайсет снимки правени от А. Тарковски на Полароид /края на 70-те/
1.

2.

3.

4.
 5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14,

15.







сряда, 31 май 2017 г.

Организации

1. Сашо /на 5/ получи в Детската "Скаутска диплома". Там имаше "скаутски закон", в който: "скаутът е полезен и помага на другите", "скаутът уважава родителите, учителите и водачите си", "скаутът е пестелив и опазва личната и обществена собственост" и т.н.
2. Това ми припомни за чавдарчетата, но там ценните указания се даваха с малоумен стих:
"Чавдарчето е весело дете – играе, пее, учи се, чете", 
"Малките чавдарчета са добри другарчета", 
"Чавдарчето учтиво поздравява, то възрастните хора уважава" и др. 
Все същият старозаветен декалог, разбит на микроправила. 
3. Въпросът е, да не трябва, както беше при чавдарите, после автоматично да ставаш пионерче и след това плавно - комсомолче, без излишни въпроси искаш-не искаш. Ако много силно не щеш - уелкъм, но аре да те видим после в кое училище отиваш, каква казарма караш и какво точно висше образование получаваш.
4. А в Италия при Мусолини, е било още по-изчистено - от шест нататък всички са били обхванати от задължителни, приятни фашистки организации, ето:
  • от 6 до 8 г. - "Деца на Вълчицата" /"Figli della Lupa"/ - нещо като вълчи чавдарчета, верни синове и дъщери на Ромул и Рем
  • от 8 до 14 г. - "Балила" /"Opera Nazionale Balilla"/ и за момичета - "Малки италианки" /"Piccole Italiane"/ - нещо като оперни национални пионерчета, респ. малки италиански пионерки
  • от 14 до 18 г. - "Младежки фашистки авангард" /"Avanguardisti e Giovani Italiane"/ - нещо като авангардни млади комсомолчета
  • от 18 до 22 г. -  "Млади фашистки борчета" /"Fasci Giovanili di Combattimento"/
  • студентите отиват в "Gioventu Universitaria Fascista", т.е., нещо като млади университетски фашистчета
  • след 21 г. е желателно да си в младежката секция /"Gioventu Italiana del Littorio"/ на Националната фашистка партия /Partito Nazionale Fascista, PNF/, т.е. ставаш нещо като млад фашист, кандидат-член на Партията

После вече - обикновен фашист-партиец ставаш.
Готино, а?

вторник, 30 май 2017 г.

Проби

До Атон да си пробвам новия обектив. Ето малко.
1. Усукана масленка

2. Невъзможно реже очите

3. Улоф Палме

4. Куче рибар

5. Донесох малко чам и с един приятел /той знаеше как/, си сглобихме кораб

6. Кора и ядро

7. Делфин зловещо ни преследва с измамен танец

8. Versace /2017/ meets St. Gregory monastery /1345/

кр.






сряда, 24 май 2017 г.

Фрагм. 05-17

1. Защо в сайтовете за покупко-продажба на разни дребни неща, всички говорят как ще си "закупят" нещото? Защо просто не го "купят"? По-тържествено ли им звучи? Тогава да добавят и други тържествени думи: "товарителница", "франко гарата", "спедиция", "логистичен". "Кетъринг" също не е лоша дума. 
Дразни ме всичко това
2. Преди, доста внимавах да не ставам член на никакви организации, сега ми е по-спокойно, защото вече не ми предлагат. Преимуществата на членството в която и да е организация, както знаем е едно - член си. В този смисъл, мисля че нямам нужда от организация.
3. Легендарният шахматист Капабланка през 1919 г. дал сеанс на едновременна игра в британския парламент, като разбира се, победил всички. Попитали го за мнение и той казал: "Не забелязах някакви дълбоки стратегии, но в тактически план, те имаха интересни хрумвания. Едни опитваха забранени ходове, други връщаха на дъската вече снета фигура, надявайки се, че няма да забележа, трети правеха зад гърба ми известни размествания на фигурите. Като цяло, ако бих бил на мястото на избирателите, насочили тези джентълмени към Парламента, бих ги наглеждал постоянно;

четвъртък, 18 май 2017 г.

... на един фавн

1. Разбира се, веднага след връщането си, ми се наложи да изоставя идиотския си парижки навик сутрин да отскачам до кафенето за кроасан и кафе. Оказа се, че в Лидъл имат почти същите чудесни кроасани с нещо, което те наричат "нуга", а кафе си взимам почти същото от магазина за цигари и алкохол на ъгъла и след това, почти като там, закусвам на тротоара. Тоест, продължавам да поддържам един доста висок стандарт, добавяйки и стил с пластмасовата бъркалка от кафето.
2. Гледах една много красива котка на витрината - тъмносива, с особен поглед. Като всяка котка, не ми обръщаше внимание, защото беше заета - изкара някаква вълнена мишка от един процеп и я загледа замечтано. Не съм котешки фен /кучешки съм/, но не се сдържах и влязох да попитам каква е породата. Била "синя британка" и можело да е моя за 700 кинта. Нямах толкова, пък и - скъпо! Последният ми дакел - охреста виенчанка, струваше само 60 долара - отлично съчетание на качество и цена, но срокът на действие - 16 г. Тъжно ми е.
3. Все забравям, че транспортът в Пловдив е с кондуктор. Значи, теоретично е възможно, ако се запознаеш в автобуса с красива жена, да извикаш: "Кондуктор, бутилка шампанско с две чаши!"
В София това няма как да стане.

*на сн.: теснолинейката на Пилио както би я видял Дебюси

вторник, 16 май 2017 г.

Зловещата долина

1. Разбираемо е, че момичетата няма-няма и периодично си плесват по едно-две /а понякога и 42/ селфита във ФБ. Обяснимо е - при толкова много бликащи красота, грация и финес как се издържа? То мъжете не винаги издържат и се снимат, че момичетата ли?
2. Обаче, има едни много гадни филтри антибръчкови ли са, що ли, не знам в коя система телефони, но правят лицата на девойките като пластмасови андроиди, което ми реже удоволствието и всъщност, доста ме плаши.
3. А те чували ли са нещо за ефекта на "зловещата долина" /"uncanny valley"/? Описан е от един японец през 1978 г. Става дума, че роботите, наподобяващи външно хора, са ни симпатични до един предел, в който заприличват прекалено много на хора, но все пак не са, което предизвиква отвращение и уплаха у наблюдателя. Прочее, кинаджиите са абсолютно наясно с този ефект и яко го използват, особено в компютърната анимация.
4. Ако всичко това се покаже графично, получаваме кривата на картинката. Зловещата долина е в черния квадрат. Интересна е дистинкцията за движещи се /червената крива/ и неподвижни обекти /синята/
5. Така че, много молим - нека триста хиляди красиви селфита разцъфнат във ФБ, /че даже и мъжки/, пределът е небето, но без разкрасяващи филтри, плийз.

p.s. Някои слагат долу до зомбито и Майкъл Джексън, но това предполагам, е обидно.

петък, 5 май 2017 г.

Проблемът с шестокласника

1. Всъщност, нищо лошо няма в либерализацията на знанието, крахът на експертизата и не знам какво си. Всичко е чудесно и почти няма проблем с постистината /всички знаем, че "истината е конструкт, тя не е последна, тя е плод на консенсус", etc./. Докато някой шестокласник, който го е мързяло да си научи по биология или мрази учителката, не се провикне в социалните мрежи, примерно, че Дарвин не е прав. За да си в тренда, трябва да го изслушаш и да вземеш мнението му под внимание, нищо че въпросът отдавна е приключен и споровете по темата се водят на друго ниво.
2. Малкото умно човече в шести клас е направило своето откритие в стил "разобличих ги!" и иска съответното внимание и уважение. Може да не е чело Кун или Попър, или поне някой abridged-Дарвин от Амазон, но пък има пълен достъп до строго научните глупотевини на Уикипедията или токшоутата /"Сега ще ви покажа, как да управлявате Вселената, без да ставате от компютъра"/ на Тедекс.
3. За да се спасиш от постоянната нужда да отчиташ мнението на шестокласника, са измислени професионалните групи, затворени за шестокласници. Животът на експерта е кратък. И то, не защото е кратък, а защото много време отива за замисляне и осмисляне. Животът на шестокласника е безкраен. И то, не защото е безкраен, а защото събитията му протичат светкавично, в клип - от "уникално" до "хейтвам го" /срв. "Осанна" - "Разпни го"/ - пет секунди и епизодът се сменя.
4. Има и един много приятен психологически ефект тука. Сензационното отричане на нещо, което довчера е било общоприето за голяма група хора /дали да не ги наречем "четящи на хартия?"/ те освобождава от усещането за собственото ти невежество и за секунди те праща над тези, които доста са мислили преди да се произнесат. 
5. Ето ви един механизъм на фейк-новини, фейк-хипотези, фейк живот, etc. Защо да са фейк? Просто алтернативни мнения. Уникални, деба.

* на сн.: Hemline index - корелация между дължината на дамските поли и икономическата ситуация /20-ти век/

неделя, 30 април 2017 г.

Гърция - две морски и три селски

Пет снимки от Гърция. С Роси пак се фейнахме на любимия си полуостров /Пилио/. Ето двете морски
1. Цветът, както се вижда, вече сме го докарали

2. Температурата на водата - все още не /16-17/. И все пак, освен умрялото животно на предния план, виждаме и сърфист на хоризонта

Ето трите селски:
3. Платията в Пинакатес
 4. Стена в Милиес
 5. Платията в Цагарада
кр.

четвъртък, 27 април 2017 г.

Бос. Хуго Бос

1. Едно време, като ни пълнеха главите с руски филми за Войната /WWII/, винаги показваха немците в красиви сиво-сини стегнати униформи с всякакви ширитчета, акселбанти и други циркови атрибути, без които военните по света по принцип не могат и не искат. Съществуваше особена естетика - "добрите" /руските войници/, ходеха в торбести одежди в кален цвят /летен вариант - детско ако/ и побеждаваха "лошите" /хитлеристите/, които гъзарееха в красивите си униформи и избиваха мирното население. Най-привлекателното зло бяха висшите немски офицери - тях ги даваха облечени в елегантни черни мундири, а есесовците пък, къртеха тотално - имаха дори черепче на ръкава.
2. Късно, но по-добре от никога, разбрах, че униформите на Вермахта са създадени от Хуго Бос /1885 - 1948/, който открива малка шивашка фирма още през 1923 г. През 1930-та, фирмата е почти в банкрут, докато през 1932-ра целият екип не стават членове на Националсоциалистическата германска работническа партия, след което рязко им потръгва - получават огромна поръчка за създаване на армейски униформи. Е как няма да са красиви, при това положение. 
3. Някой ми подари такъв парфюм като на снимката горе. Добре, че не съм го използвал!


сряда, 19 април 2017 г.

Излагация

1. Скоро четох някакви текстове за поведението на хора осъдени на смърт, докато чакат да им се реши проблемът и нали чувствителен /хаха/ - почти веднага сънувах, че съм осъден на смърт и чакам да ме убият. При това, бяха минали всякакви апелации-касации-обжалванки и нямаше никакъв шанс за отмяна на присъдата.
2. Баси и кафкианското - бяха ме пуснали за три дена да се поразходя из някакъв средиземноморски град, защото поради незнаен закон /в съня/, като те осъдели на смърт имал си право три дена да се разхождаш из средиземноморски град. Някак си не ми се разхождаше и седях на една улица със стъпала, и разсъждавах, няма ли все пак, още един начин да избегна разстрела, за който да не съм се сетил до момента.
3. Някакви полупознати седяха до мен и ме убеждаваха, че няма такъв, и се усмихваха тъпо. "Тези усмивки сигурно изразяват съчувствие", мислех си аз и не им се сърдех.
4. Разбра се, че колкото и тегаво и нелепо да ми е положението, вместо да си правя инсайти за колко са сходни архитектурно средиземноморските градове, по-добре, да си избера достойно поведение /от някой филм, щото откъде другаде?/, с което да посрещна подробностите около екзекуцията ми. И другите сякаш това очакваха от мен. 
5. Все този проблем, да му се невиди - да не се изложиш.

* на сн.: Джими Хендрикс /ваше ляво/ музицира в казармата /1961 г./

събота, 15 април 2017 г.

X-Men

Като всяко ново откритие, в началото му се възлагат големи надежди /а!-у!-уау!-бау! - открихме нов начин - само плюсове, никакви минуси! - излекуваме, спасяваме, съживяваме!/ и след време се оказва, че отново са открили един голям, възможно силно засенчваш трезвата мисъл, полов член. Така и с радиацията. Тук съм подбрал малко полезни за бита радиоактивни продукти използвани по различно време през 20 век.

1. Радиоактивен шоколад. Произвеждал се е в Германия от Burk & Braun от 1931 до 1936 г. Рекламирали са го като шоколад, който подмладява.

2. Също за младост - хранителна добавка "Радитор" /тройнодистилирана вода, с добавени два изотопа на радий - 226 и 228. Произвеждано от 1918 до 1928, викали му "Вечно щастие". Лекувало е рак, психични заболявания и е усилвало сексуалната енергия при мъжете.


3. Паста за зъби с радий.
Произвежда се в Германия в годините 1945 - 1951 г. Рекламират я така: "радиоактивното излъчване усилва защитата на венците и зъбите, зарежда клетките с нова жизнена енергия, нежно полира емайла, придава на зъбите блясък и белота".


4. Таблетки с радий 
/Щатите, 1920г./. Помагат при грип, настинка, безапетитие, "възвръщат всички телесни функции към нормата".


5. Радиоактивни супозитории за мъже
Разтвор на радий в кокосово масло. Хвалят го много, цитирам в оригинал, защото е поезия: 
"if you have begun to lose your charm, your personality, your normal manly vigor - certainly you want to stage a “comeback.” The man who has lost these precious attributes of youth knows how to appreciate their value. He realizes that happiness depends on his ability to perform the duties of a REAL MAN. Sweet, glorious pleasures of life".  
В риъл мен те превръща радия, копеле!

6. Вода за офиса.
/Щатите, произвеждана 1925 - 27 г./ Вътре има цедка в която се слага радиоактивно вещество /радон/, за обогатяване на водата с радий. "Неоценима за поддържане на здравето".

петък, 14 април 2017 г.

Книги

1. От съвременните руски писатели признавам само двама: Пелевин и Сорокин. Ако трябва да ги сравнявам, все пак Сорокин ми е фърст. 
2. Дори да не ви хареса идеята на "Норма" - в една съветска соцреалност, хората са задължени да изяждат ежедневно "нормата" си от 150 г сушени изпражнения, опаковани в красиви целофанови пакетчета и като контрапункт - разказът за дванайсетте загадъчни рояла, разположени на тайни места по земята, които поддържат световната хармония, но само ако са добре акордирани, а те непрекъснато се разстройват /поради климатични и други причини/ и тайното братство от акордьори, които постоянно тичат и едва успяват да ги настроят, за да предотвратят войни и бедствия;
3. Или пък, последният му роман "Телурия" - действието се развива в епохата след победата над "Второто ислямско нашествие". Успокоената Европа живее в мир и съгласие и както се полага в такива случаи - тихичко деградира. В тези условия се появява извратена богаташка мода - да се консумират изискани ястия, приготвени /нелегално/ на огън от редки класически първопечатни издания. Оформя се готварско-ресторантьорска мафия, която краде и продава редките книги от големите световни библиотеки и положението става твърде тревожно
4. Но, сред мафиотите се появява светла личност, предлагаща да се използва новоизобретена машина, която може да прави копия на същите тези книги на молекулярно ниво, т.е., със стопроцентно сходство с оригинала и в неограничени тиражи. Скъпите тайни вечери на богаташите рязко поевтиняват и стават достъпни за обикновените хора, които също много искат да изядат един бюджетен стейк опечен върху инкунабули от 16-ти век и прочие. 
5. И така, ендът е хепи - първопечатните издания са спасени, благодарение на научния прогрес и с помощта на мафията. Красота, реализъм.

*сн.: Stefan Gesell

четвъртък, 6 април 2017 г.

Цирк

1. Имах известен ангажимент свързан с ходене на цирк, вчера. Със Сашо /5г./ бяхме. Той не издържа дълго - очакванията му за лъвове и "едни други животни" /явно пак крупни, опасни и миризливи/ не се оправдаха и въпреки пуканките и доброто ми отношение, към края на първата част, настоя да си тръгваме вече. Съгласих се, без гък. Изчакахме само да видя една жена как красиво се разчекваше в плексигласова сфера и домани /към къщи, от ит./.
2. Както и очаквах - вътре ме обзе една смес от жалост, носталгия и вехтост. Жалост към себе си, че ми се налага да гледам това, носталгия - не знам откъде - преди четирсетина години съм бил на цирк, водили са ни от училище, вехтост - някак си, всичко беше много ущърбно. Всъщност, ми стана жалко за артистите, които несъмнено са се трудили, но явно не прекалено, защото не получих отговор на тайния си въпрос - успяват ли да намерят смисъл в това, което правят по начина, по който го правят. 
3. Предполагам и Сашо /5г./ си е задал същия въпрос и като по-пъргав психически и моторно, хукна да си ходи, докато аз се двоумях от уважение към институцията и цената на билетите.

* на сн.: I' ve got the power