четвъртък, 6 април 2017 г.

Цирк

1. Имах известен ангажимент свързан с ходене на цирк, вчера. Със Сашо /5г./ бяхме. Той не издържа дълго - очакванията му за лъвове и "едни други животни" /явно пак крупни, опасни и миризливи/ не се оправдаха и въпреки пуканките и доброто ми отношение, към края на първата част, настоя да си тръгваме вече. Съгласих се, без гък. Изчакахме само да видя една жена как красиво се разчекваше в плексигласова сфера и домани /към къщи, от ит./.
2. Както и очаквах - вътре ме обзе една смес от жалост, носталгия и вехтост. Жалост към себе си, че ми се налага да гледам това, носталгия - не знам откъде - преди четирсетина години съм бил на цирк, водили са ни от училище, вехтост - някак си, всичко беше много ущърбно. Всъщност, ми стана жалко за артистите, които несъмнено са се трудили, но явно не прекалено, защото не получих отговор на тайния си въпрос - успяват ли да намерят смисъл в това, което правят по начина, по който го правят. 
3. Предполагам и Сашо /5г./ си е задал същия въпрос и като по-пъргав психически и моторно, хукна да си ходи, докато аз се двоумях от уважение към институцията и цената на билетите.

* на сн.: I' ve got the power

Няма коментари:

Публикуване на коментар