Темпорално

1. Като се замисля, човек не прави нищо друго освен да отмерва времето. Ту му минава твърде бързо, ту му се точи мъчително, обсаден отвсякъде от големи и малки часовници, цъкат, някои мигат, други се разтичат като джелато плеснато на римски зид; някой бърза, друг закъснява, един пита гледачката, колко му остава, друг недоволства, че му е толкова много и решава да го редуцира, трети иска повече, отколкото се досеща, че му се полага и пълни уста с киноа, тежки метали или храндоби*, та дано го елонгира.

2. Всъщност, един добре поставен, лонгитудинален въпрос за времето би бил: "ще ме надживее ли кристалната ваза на перваза зад пердето и ако да, с колко?" Невърмайнд.

3. Не стига тия лимити, ами и заради странните хрумвания на вавилонските жреци преди 40 века, с тяхната 60-тична система, се налага всичко да ми е кратно на 6, вместо много по-близкото до западния ми разум - на десет. Защо часът да не е сто минути, минутата - сто секунди, денонощието да е примерно, 20 часа и т.н. Добре поне, че векът не е 60 години, или не дай си боже 72 години. Е, англичаните поне са останали доволни.А на Рим не му пука.

*храндоби - неологизъм за "хранителни добавки"

* сн.: Charles Traub. Рим, 1982

Living Next Door to Alice

1. Винаги ми е било по-интересно кой и как стига до нещото, отколкото самото нещо. Например, какъв човек трябва да си, за да напишеш чудесното чудо “Алиса”. Ето.

2. Из писмо на Ч. Доджсън (Луис Карол) до сестричките Лидел: "Тук е такава страшна горещина, че аз съвсем отмалях и едва държа перото в ръка, но даже и да можех, все едно нямам мастило - то се изпари, образувайки черно облаче, което плуваше из стаята и така омаза стените и тавана, че не се виждаха; днес обаче, захладня и малко мастило във вид на черен скреж се оказа отново в мастилницата".

(от есето на Одън за стогодишнината на “Алиса”, 1962)

3. В “История с възли” (”A tangled tale”) Карол обяснява защо спрелият часовник е по-точен от изоставащия ("Алиса", разговорът за спрялото време в главата с чайното парти). Ето:

“Допускаме, че имам два часовника - единият е спрял, другият изостава с минута на денонощие. Кой ще предпочетете? "Естествено, изоставащият". Прекрасно! А сега, обърнете внимание: часовникът, изоставащ с минута, трябва да изостане с 12 часа или 720 минути, преди отново да покаже точното време, докато спрелият показва точно време всеки път, когато настъпи часът, на който са се заковали стрелките му, т.е. два пъти в денонощието.

Но каква полза, като не знаеш кога се случва това? Защо да не знаеш? Представете си, че часовникът е спрял точно в осем (сутрин или вечер - няма значение). Нима не е очевидно, че в осем сутринта и в осем вечерта той ще показва точното време? И така ще е всеки път, когато стане осем. Вие бихте могли да попитате: "А как ще разбера, че е станало осем сутринта (или вечерта)?" Търпение, читателю! Известно ви е, че когато стане осем, часовникът ви ще покаже точното време. Затова, не откъсвайте поглед от него и в момента, когато покаже точното време, вие ще можете уверено да кажете, че е станало осем часа (сутрин или вечер няма да уточняваме, защото предполагам, можете да различите утрото от вечерта)”

4. Още от “История с възли:

“Веднъж, нашата уважаема възпитателка каза на момичетата от младшите класове (те винаги са така ужасно шумни на масата!): “Колкото повече шумите, толкова по-малко конфитюр ще получите, vice versa”. Помислих си, че те не знаят какво е “vice versa” и реших да им обясня. Казах им: “Ако вие шумите безкрайно силно, няма да получите никакъв конфитюр. Ако пък съвсем не шумите, тогава ще получите безкрайно много конфитюр”, а нашата уважаема възпитателка сметна, че примерът ми е несполучлив. Много бих искала да разбера, защо - добави Клара, натъжено”

* Красивата шарена птица на снимката се нарича папуняк

С кафето

1. Мери Холи се поразбуди от ясното златисто априлско утро, извърна се и видя, че съпругът й я наблюдава, направил жабешка уста с помощта на двете си кутрета.

- Голям смешник си - рече му. - Итън, ти си гениален комик.

- О, госпожице Мишчице, ще се омъжиш ли за мен?

- Наспа ли се, смешко?

- Годината е в деня, а денят е в утрото.

- Наспал си се, май. Нали помниш, че днес е Разпети петък?

- Гнусните римляни се строяват отсега за Голгота - отвърна той безизразно.

Стайнбек, "Зимата на нашето..."

2. През 90-те, нали държавата известно време изчезна и всичко стана безстопанствено, и баща ми довлече отнякъде голяма ламарина, с която да "подсили" външната ни врата (жилищните кражби показваха екстремум). Не знам откъде я беше намерил, но някакви хипари се бяха забавлявали преди това и бяха написали отгоре "House of pain" с черен спрей. Плеснах и една бяла боя, но явно съм пестил, защото скоро надписът отново изплува. Тъй като не исках да живея в къща от болка, нито пък бях фен на хип-хопа, се наложи да турна отгоре още една ръка (second hand, англ.), но надписът отново изплува. При третата намеса сложих яркосиня боя, намерена в мазето. Слава на Джизъс, (gives you power like hell), надписът повече не се показа.

3. Един приятел си говорел с местен байо в някакво затънтено гръцко село и последният се възмущавал, как може на виното ("краси́" на гръцки) италианците да му викали "вино", след като е ясно, че думата е "краси́". "Как е на български "краси́"? -  попитал. "Вино", казал приятелят ми, а оня само поклатил тъжно глава. Ако научеше, че на старогръцки е "ойнос", съвсем щеше да му се стъжни.

* сн.: фотоувеличение по Драгалевската пътека

Филминг

Бушеми - Хрушчов в "Смъртта на Сталин" (с разр. на Columbia Broadcasting System, Metro Goldwin Meyer)

1. "Нелюбов" на Звягинцев е мрачен по един неприятен за мен начин. В този смисъл, по-светло мрачнея със "Завръщане" от 2003-та

2. "Билбордите" са ми твърде фентъзи, прекалено гратифициращ полусъзнаваните ми желания за локална справедливост (като не може глобална) и накрая - да си дойдем на думата - талион форевър

3. "Смъртта на Сталин" - когато да те убият става толкова достъпно, че чак ти e весело. Бушеми - върховит

4. "Макмафия" - криминалнообразователен сериал за особеностите на бизнеса с руснаци в Англия, не че не се досещаме, но дали не е вредно за здравето да се говори за това?

5. Край, за март ми се изчерпа стратегическият запас от пуканки

Вселените

1. От три дена преследвам мистичен зелен кълвач из Южния парк и няма и няма. Какво го преследвам - търся го - казаха ми, че там живее, без уточнения. После се стъмни и взех някакъв екзотичен автобус да ме приближи малко до вкъщи, щото отмалях, баси. Полупразен, вътре красива жена чете книга, някакви тинейджъри тичат по дължина, както разбирам, да видели дали няма задръствания. На спирката - две адски тънкокраки момичета стават отнякъде и се насочват да слизат. Красивата затваря книгата си и аз виждам малко от заглавието: "Последната любов на..." Страхотно, а?

2. Посъветваха ме за една книга, в която трима астрономи разискват възможност/невъзможност за пътуване във времето и др. (Welcome to the Universe: An Astrophysical Tour на Tyson, Strauss & Gott). Изтеглих я в някакъв идиотски формат "epub", конвертирах я в крив PDF, да я прегледам. Много хубаво обясняват парадокса на дядото, там го наричат "Парадокс на бабата". Става дума, че ако попадна в миналото и случайно превиша пределите на неизбежна отбрана и убия баба си, преди да е родила майка ми, тя няма да я роди, съответно и аз няма да се родя и няма да мога да извърша тази простотия (да превиша онези неща). Но аз съм жив, следователно баба ми е жива, родила е майка ми, а тя - мен, т.е. при това положение не мога да убия бабата (да превиша ония) и да искам.

3. Едното от решенията било Евъретовият модел за множествените вселени - в една от тях не е имало WW2, в друга никой не е стъпвал на луната, в трета съм аз, но без камера, в четвърта има зелен кълвач, но му се кефи Роси, а аз липсвам и т.н. Тъжно. И кой ще ми даде да избирам и да си ги нагласявам (никонът, кълвачът, Роси и някои други неща да са заедно)? Не, нека си остане тази, с криптокълвач, полупразен рейс, хубавица четяща за последната любов и др.

* на сн.: Зелен кълвач от интернет (by Jan Sevcik, Naturefoto cz)

ТЦ (Трaдиционни ценности)

1. Пак нещо ми попадна за ТЦ - да сме живеели с тях, да сме ги възраждали, спазвали и проч. Наистина, има маргинални общности /амиши, хасиди, някои племена в горното течение на Амазонка/, недокоснати или съпротивляващи се на цивилизацията, дето се опитват да го правят. Но живеейки в съвременното общество и да намеквам на някакви хора, че трябва да "спазват и възраждат традиционните ценности", какво всъщност правя? Е как какво - предлагам им да спазват моите представи за тях. 

2. И интересно, как пък всички се слагат в ролята на краля Слънце, с финес пресичащ златните покои на спазените ТЦ, а никой не си се представя в ролята на депресивния селяк от "Градушка" /същият, но вече пресуициден, виждаме и в "На нивата"/ или примерно в ролята на баба Илийца с тежките избори, които е принудена да прави, а те несъмнено са пазители, че и демиурзи на традицията, бих казал.

3. Мисля,че няма как да стане, /освен, ако не се случи нещо ужасно с мильото или с мозъците на хората/ да се живее по правилата на миналото.

4. Днес пренесох малко дърва от едно място на друго и джигерът ми искаше да напусне крехката си обвивка, затова възпитано моля: нека не натрупваме още еволюционни грешки, нека използваме нормалността, която ни е дадена, в реалността, която заслужаваме.

*на сн.: Христос отново разпнат. Този път пред вратата на изоставена гръцка гара

Фрагм. 02-18

1. - Преди да мина на порно-списания много четях научни издания, отбеляза един приятел наскоро. - И трябва да ти кажа - качеството е несравнимо.

2. Наскоро погледнах към детската площадка и ми се стори неестествено чиста. Къде са хилядите фасове на млади майки, къде са празните кенове от eнерджайзър-бълвочи на тийновете, а пластмасовите бири на истинските мъже, къде са, къде? Нима хиляди граждани мърморейки странно заклинание: "Джендърът е важен, деба, но ми омръзна да живея в боклуци!" са наизлезли от свърталищата си на открито и са почистили наоколо си? Не. Нощя имаше силен вятър, той и почисти. Това стана за сметка на близката градинка вляво. (Откъсът е от: Бодрийар. Социология на боклука и трансвестизъм, Шарантон 1979)

3. Научавам, че разходите за Лунната програма на Щатите едно време са били 4% от федералния бюджет. Последната /"тежката"/ ракета на Мъск струва 0.0125% от бюджета. Пишат, че ако сега някой отдели 4% за космическа програма, Мъск би могъл да пуска по няколко ракети на ден.

4. Псевдолимерик

Дойде Йоан със кисел израз,

поиска мъничко основа.

Изпи я, тръгна равнодушен

и неутрален, като сова.

* на сн.: Майерхолд репетира техники на "биомеханика" с трупата си. /circa 1923 г./

P.S. Мастерство — это когда «что» и «как» приходят одновременно. (Всеволод Мейерхольд)