Най-различни теми

1. Гледах някакъв TedEx за Че Гевара, в който се опитваха "балансирано" да представят живота му - вярно, убил е доста хора като са взели властта с Кастро, но е строил домове за бедните. Също така, им е четял стихове (на бедните), предполагам вогонски. Възникват интересни въпроси:

- ако убиеш десет човека и после построиш една къща за бедни - опрощават ли ти се тези десетимата?

- колко човека ти се полагат (да убиеш) за една къща?

- как точно е строял къщи Че - висял ли е на скелето, викал ли е: "тухли дааай", "дай разтвооооор!", бил ли е плоча? Няма достоверни данни за такова нещо. Но пък за това, как е разстрелвал, има доста мемоар. Убива се бързо, строи се бавно.  Огорчават ме тия TedEx-ове.

2. В една гора се разхождах и чух кукувица. Имах стотинки в джоба, така че, един проблем отпадна, остана само този с продължителността на живота. Заслушах се - изкука три пъти. Баси, ще спра цигарите, ще отида на плуване, ще спра локума. Не, не съм я чул птицата. След това обаче, изкука отново, този път седем пъти. Е, това е по-обнадеждаващо - ще си пуша и ще си ям локуми, но затова пък, няма да отида на плуване.

3. Един учител - литератор, по друг повод, разказва: веднъж му дали ужасен клас и той знаел, че ако не ги овладее първите десет минути - с него (с учителя) е свършено. Хрумнала му следната идея: започнал да им говори по темата на много висок стил и с много терминология, като през няколко минути вмятал: "Както много добре разбирате..." Твърди, че го слушали с отворени усти през цялото време. Особено се впечатлили, когато няколко пъти използвал "хронотоп". Предполагам, че ефектът е смес от каузална атрибуция и онемяване от ужас. И аз бих се вкаменил, ако някой от познатите ми (може и да не е учител) внезапно и отчетливо произнесе "хронотоп", особено вечер.

*сн.: Eudes de Santana

За отвращението

1. Проблеми с егото? Очертава ти се безинтересно битие, а си пълен с енергия? Сублимирай с проф. Kristeva. Срамежливо не забелязвай постиженията и мястото и в световната култура. Ученичка на Барт? Кой барт, да не е "Издателска къща "Бард" - тези с кримките? Не чети Kristeva, чети за нея, Сокал чети, други тролове също. Не се плаши от дребнавостта си, хиперкомпенсирай с морализъм. Използвай  argumentum ad hominem, наример - чантата и на тази снимка е демоде. В края на краищата, като истински филистер, дърпай я при себе си - в бордея.

2. Et maintenant, малко оригинал (от: "Силата на ужаса, есе за отвращението"):

"Нищо друго, освен отвращението към себе си, не може да покаже по-добре, че всяко отвращение е признаване на липсата като основополагаща за самото съществуване на смисъла, езика, желанието. Благодарение на отвращението към себе си, пред субекта се разкрива, че всички обекти на опита се основават на първоначалната загуба, конституираща собственото им съществуване".

"... Представям си дете, твърде рано загубило родителите си. То се страхува да остане "съвсем само" и за да се спаси, отхвърля и оплюва всичко, което му дават, всички дарове, всички обекти.

До момента, в който нещата започнат да съществуват за него, т.е. до момента, в който те започнат нещо да означават, то ги отблъсква с едно движение, ограничавайки по този начин своята територия на отвратителното. Замесена със страх, стената, деляща го от този друг свят - оплют, изблъскан, отхвърлен, става все по-здрава. То непрекъснато се опитва да се очисти от това, което е погълналo вместо майчината любов - празнотата, по-точно това, което идва от безсловесната майчина ненавист към думата на бащата".

Темпорално

1. Като се замисля, човек не прави нищо друго освен да отмерва времето. Ту му минава твърде бързо, ту му се точи мъчително, обсаден отвсякъде от големи и малки часовници, цъкат, някои мигат, други се разтичат като джелато плеснато на римски зид; някой бърза, друг закъснява, един пита гледачката, колко му остава, друг недоволства, че му е толкова много и решава да го редуцира, трети иска повече, отколкото се досеща, че му се полага и пълни уста с киноа, тежки метали или храндоби*, та дано го елонгира.

2. Всъщност, един добре поставен, лонгитудинален въпрос за времето би бил: "ще ме надживее ли кристалната ваза на перваза зад пердето и ако да, с колко?" Невърмайнд.

3. Не стига тия лимити, ами и заради странните хрумвания на вавилонските жреци преди 40 века, с тяхната 60-тична система, се налага всичко да ми е кратно на 6, вместо много по-близкото до западния ми разум - на десет. Защо часът да не е сто минути, минутата - сто секунди, денонощието да е примерно, 20 часа и т.н. Добре поне, че векът не е 60 години, или не дай си боже 72 години. Е, англичаните поне са останали доволни.А на Рим не му пука.

*храндоби - неологизъм за "хранителни добавки"

* сн.: Charles Traub. Рим, 1982

Living Next Door to Alice

1. Винаги ми е било по-интересно кой и как стига до нещото, отколкото самото нещо. Например, какъв човек трябва да си, за да напишеш чудесното чудо “Алиса”. Ето.

2. Из писмо на Ч. Доджсън (Луис Карол) до сестричките Лидел: "Тук е такава страшна горещина, че аз съвсем отмалях и едва държа перото в ръка, но даже и да можех, все едно нямам мастило - то се изпари, образувайки черно облаче, което плуваше из стаята и така омаза стените и тавана, че не се виждаха; днес обаче, захладня и малко мастило във вид на черен скреж се оказа отново в мастилницата".

(от есето на Одън за стогодишнината на “Алиса”, 1962)

3. В “История с възли” (”A tangled tale”) Карол обяснява защо спрелият часовник е по-точен от изоставащия ("Алиса", разговорът за спрялото време в главата с чайното парти). Ето:

“Допускаме, че имам два часовника - единият е спрял, другият изостава с минута на денонощие. Кой ще предпочетете? "Естествено, изоставащият". Прекрасно! А сега, обърнете внимание: часовникът, изоставащ с минута, трябва да изостане с 12 часа или 720 минути, преди отново да покаже точното време, докато спрелият показва точно време всеки път, когато настъпи часът, на който са се заковали стрелките му, т.е. два пъти в денонощието.

Но каква полза, като не знаеш кога се случва това? Защо да не знаеш? Представете си, че часовникът е спрял точно в осем (сутрин или вечер - няма значение). Нима не е очевидно, че в осем сутринта и в осем вечерта той ще показва точното време? И така ще е всеки път, когато стане осем. Вие бихте могли да попитате: "А как ще разбера, че е станало осем сутринта (или вечерта)?" Търпение, читателю! Известно ви е, че когато стане осем, часовникът ви ще покаже точното време. Затова, не откъсвайте поглед от него и в момента, когато покаже точното време, вие ще можете уверено да кажете, че е станало осем часа (сутрин или вечер няма да уточняваме, защото предполагам, можете да различите утрото от вечерта)”

4. Още от “История с възли:

“Веднъж, нашата уважаема възпитателка каза на момичетата от младшите класове (те винаги са така ужасно шумни на масата!): “Колкото повече шумите, толкова по-малко конфитюр ще получите, vice versa”. Помислих си, че те не знаят какво е “vice versa” и реших да им обясня. Казах им: “Ако вие шумите безкрайно силно, няма да получите никакъв конфитюр. Ако пък съвсем не шумите, тогава ще получите безкрайно много конфитюр”, а нашата уважаема възпитателка сметна, че примерът ми е несполучлив. Много бих искала да разбера, защо - добави Клара, натъжено”

* Красивата шарена птица на снимката се нарича папуняк

С кафето

1. Мери Холи се поразбуди от ясното златисто априлско утро, извърна се и видя, че съпругът й я наблюдава, направил жабешка уста с помощта на двете си кутрета.

- Голям смешник си - рече му. - Итън, ти си гениален комик.

- О, госпожице Мишчице, ще се омъжиш ли за мен?

- Наспа ли се, смешко?

- Годината е в деня, а денят е в утрото.

- Наспал си се, май. Нали помниш, че днес е Разпети петък?

- Гнусните римляни се строяват отсега за Голгота - отвърна той безизразно.

Стайнбек, "Зимата на нашето..."

2. През 90-те, нали държавата известно време изчезна и всичко стана безстопанствено, и баща ми довлече отнякъде голяма ламарина, с която да "подсили" външната ни врата (жилищните кражби показваха екстремум). Не знам откъде я беше намерил, но някакви хипари се бяха забавлявали преди това и бяха написали отгоре "House of pain" с черен спрей. Плеснах и една бяла боя, но явно съм пестил, защото скоро надписът отново изплува. Тъй като не исках да живея в къща от болка, нито пък бях фен на хип-хопа, се наложи да турна отгоре още една ръка (second hand, англ.), но надписът отново изплува. При третата намеса сложих яркосиня боя, намерена в мазето. Слава на Джизъс, (gives you power like hell), надписът повече не се показа.

3. Един приятел си говорел с местен байо в някакво затънтено гръцко село и последният се възмущавал, как може на виното ("краси́" на гръцки) италианците да му викали "вино", след като е ясно, че думата е "краси́". "Как е на български "краси́"? -  попитал. "Вино", казал приятелят ми, а оня само поклатил тъжно глава. Ако научеше, че на старогръцки е "ойнос", съвсем щеше да му се стъжни.

* сн.: фотоувеличение по Драгалевската пътека

Филминг

Бушеми - Хрушчов в "Смъртта на Сталин" (с разр. на Columbia Broadcasting System, Metro Goldwin Meyer)

1. "Нелюбов" на Звягинцев е мрачен по един неприятен за мен начин. В този смисъл, по-светло мрачнея със "Завръщане" от 2003-та

2. "Билбордите" са ми твърде фентъзи, прекалено гратифициращ полусъзнаваните ми желания за локална справедливост (като не може глобална) и накрая - да си дойдем на думата - талион форевър

3. "Смъртта на Сталин" - когато да те убият става толкова достъпно, че чак ти e весело. Бушеми - върховит

4. "Макмафия" - криминалнообразователен сериал за особеностите на бизнеса с руснаци в Англия, не че не се досещаме, но дали не е вредно за здравето да се говори за това?

5. Край, за март ми се изчерпа стратегическият запас от пуканки

Вселените

1. От три дена преследвам мистичен зелен кълвач из Южния парк и няма и няма. Какво го преследвам - търся го - казаха ми, че там живее, без уточнения. После се стъмни и взех някакъв екзотичен автобус да ме приближи малко до вкъщи, щото отмалях, баси. Полупразен, вътре красива жена чете книга, някакви тинейджъри тичат по дължина, както разбирам, да видели дали няма задръствания. На спирката - две адски тънкокраки момичета стават отнякъде и се насочват да слизат. Красивата затваря книгата си и аз виждам малко от заглавието: "Последната любов на..." Страхотно, а?

2. Посъветваха ме за една книга, в която трима астрономи разискват възможност/невъзможност за пътуване във времето и др. (Welcome to the Universe: An Astrophysical Tour на Tyson, Strauss & Gott). Изтеглих я в някакъв идиотски формат "epub", конвертирах я в крив PDF, да я прегледам. Много хубаво обясняват парадокса на дядото, там го наричат "Парадокс на бабата". Става дума, че ако попадна в миналото и случайно превиша пределите на неизбежна отбрана и убия баба си, преди да е родила майка ми, тя няма да я роди, съответно и аз няма да се родя и няма да мога да извърша тази простотия (да превиша онези неща). Но аз съм жив, следователно баба ми е жива, родила е майка ми, а тя - мен, т.е. при това положение не мога да убия бабата (да превиша ония) и да искам.

3. Едното от решенията било Евъретовият модел за множествените вселени - в една от тях не е имало WW2, в друга никой не е стъпвал на луната, в трета съм аз, но без камера, в четвърта има зелен кълвач, но му се кефи Роси, а аз липсвам и т.н. Тъжно. И кой ще ми даде да избирам и да си ги нагласявам (никонът, кълвачът, Роси и някои други неща да са заедно)? Не, нека си остане тази, с криптокълвач, полупразен рейс, хубавица четяща за последната любов и др.

* на сн.: Зелен кълвач от интернет (by Jan Sevcik, Naturefoto cz)