Йосиф Бродски

"А я люблю безжизненные вещи, за кружевные очертанья их."

За технологиите

1. Интел се готвят да минат на 15нм технология /сега е 45нм/. Това означава, че чипът ще е съставен от около 45 въглеродни атома. И всичко това за какво? За да могат геймърите да чувстват миризмата на кръвта на убития враг, плейърите да събират цялата музика на света от 1962 досега, мобилките да имат възможност за мултиплен оргазъм, а блутута да ти го сложат директно в шийната област на гръбнака.
2. Колкото по-мощни стават технологиите, толкова по-бездарно ги използват хората.
Дано поне порното стане триизмерно, това донякъде би ме утешило.

Басейнът

1. Отивам вчера на басейн. 15.30, на рецепцията нова звезда - младо момиче на около 20, вежливо, готино, говори меко, отвръща на "добър ден" и на "благодаря" със съответните фрази. Чудесна е.
2. В съблекалнята - две момчета на около 16, единият лидер, другият - ученик. Лидерът: "Какво, не си взел сапун! Абе ти испанец ли си бе, пич? Да не вземе сапун!?"
Испанец- очевидно някаква шега за вътрешно ползване, защото не се сещам за подобна метафора за човек без сапун.
3. В басейна избирам средния коридор, той е за най-големите бързаци. Плувам много бавно, но в този коридор не смее да влезе никой, щото очакват, че някакви асове ще се цамбуркат там и затова обикновено съм сам. Обаче, двете момчета, които си носят плавници даже, смело влизат при мен. Аз си въртя обиколките, а те стоят до стената и си говорят. Решавам, че по някакъв начин им преча и ги питам защо не плуват. Единия ми казва, че са дошли да го учат на бътерфлай. Ама аз виждам, как никой никого на нищо не учи, само си лафят до ръба.
4. Към разговора се присъединява "учителят" и ме пита /малко високомерно/ мога ли го този стил. Казвам, че мога, ама не повече от 20 метра, после издъхвам. Оня ме поглежда с уважение и ми казва, че това хич не е малко. Аз му казвам, че не е и хич много.
5. Ученикът внезапно става компетентен и казва сериозно: "С бътерфлай се правят много добри гърди!"
Тези момчета са ми много симпатични. Питам ги: "Имате предвид женски?" Този словоред, както и проблема, който докосвам, ги обърква. Те не са сигурни, че са чули правилно.
-Какво?-пита единият.
-Женски ли гърди прави бътерфлаят? - повтарям невинно.
Те схващат майтапа, но не са склонни да го продължат.
Представям си, ако ме ухапе мухата ЦЦ и на 50 години започна да си развивам гърдите. Ехаааа!
6. Като изскачам навън, "ученикът" пак стои на ръба и тъжно ми споделя, че му се е схванал кракът. Ободрявам го, че в открито море това си е проблем, но в басейн винаги се хващаш за нещо и оживяваш. Абе, ставаме си приятели, това е.
7. На връщане, на паркинга пред къщи, докато давам заден, един пич се шмугва зад мен и едва не го нацелвам. Не е прав и е доста уплашен, поради което ме наругава мъжки. Възрастен човек с дама в бяло сако. Аз само се усмихвам нелепо. Той ме нарича "аджамия". Усмивката ми става още по-сърдечна. Аз - аджамия, това е жестоко! Сега ще накарам децата като ме видят да ми казват: "О, аджамийо!", вместо перверзния им навик да ме питат: "Как си, пич?"
8. Постоявам още малко за да им позволя да си отреагират чувствата. Дамата казва: "Като караш трябва да гледаш!"
Е, права е тя, аз никога не гледам като карам.
9. Но винаги слушам. Най-често Майлс Дейвис, албума DooBop. Как да им го обясниш.

* снимал съм изоставен басейн

Детско разказче с оптимизъм

1. Както често става и при хората, ако сред новородените подхвърлиш същество от друг вид, майката го приема като свое и си го отглежда по един великолепен начин /в моя случай - две кравки/.
2. Гледам по ТВ, на една котка и подхвърлили мишка и тя си я отглежда заедно с другите котенца. Лошото е, че котенцата постепенно порастват и в генетичната им програма има включен номер, наречен "лов на дребни гризачи". Мишцицата също е пораснала и вече се е научила да мърка доста сносно, но в нейния код има и "избягване на опасности свързани с котки". Сега как ще процедират, не знам.
3. Предполагам, че котетата възприемат сестра си Мишка като по-особен вид котка, а мишлето изобщо нямам идея как възприема мъркащите си сестри/братя.
4. Много е вероятно, сестра Мишка да се научи да лови мишки. Този феномен може да се нарече "еничарско поведение"TM. Както при всички подобни ситуации, с времето мишката ще се отличи като много професионален и жесток ловец на мишки.
5. Например, рано сутрин е, кварталните котки още си пият кафето, пушат си котешки цигарки, а Мишка вече профучава край тях с наръч убити мишки в уста. Това реже естетичното чувство на котките, а ние знаем, че те го имат в излишък.
6. Стига се до това, котките от квартала да предупредят сестра Мишка, да не се вживява толкова и да спре с такива гадории като инквизиране на пленени мишки и т.н.
7. Те и казват буквално следното: "Мишка, аре да спреш с тези простотии, защото ще те убием"/котките, ако не знаете, никога не използват звателен падеж, било им архаика/.
8. Сестра Мишка ще се замисли, предполагам.

* на снимката: миша дупка в изоставена селскостопанска сграда в с. Зелени град

Миризмите

1. Турците са абсолютно наясно с една висша сила - тази на миризмите. Нищо друго не може така директно да ти погали мозъка и да те потопи в сегашни или минали блянове, както мирисът на нещо познато или не толкова.
2. По улиците се носи възхитителна феерия от аромати - на тежки парфюми с розова и лавандулова нотка, на екзотични манджи от гостилниците, на невъзможна сладост от сладкарниците, на непознати миризми на ръба на неприятното и още и още.

Форд зад борда

На минаване от азиатската част към европейската, турчинът на ферибота ми посочи място за паркиране, което според мен заплашваше да осигури неприятности, както на мен, така и на персонала, свързани главно с ваденето на колата ми от дъното на Дарданелите. Но не, професионализмът си каза думата.

Троянско куче

Пред вратите на Троя сигурно знаеха, че отдавна вече няма кого да изненадат с кон, затова бяха сложили това нещо да пази. Както повечето хора тук и то не знаеше английски, затова установихме контакт с езика на тялото.

Гърция vs Турция

1. Добре, гърците някак си са успели да превърнат начина си на живот в туристически бизнес. Как да не ги харесвам - да направиш бранд от стила си на живот. Консистентни са пичовете.
2. Като всяко истинско удоволствие и това напомня змия захапала опашката си. Като всичко много готино, икономически издиша, т.е. - е за сметка на някого. Нормално е - всеки урок по стил /на живот/ е много скъпо нещо и се заплаща двойно - веднъж за преживяването и веднъж за възможността да ти се случи отново.
3. Протестантската обсесия за повторяемост на нещата върши добра работа - немските туристи искат пак и пак, и пак. Смятам, че ще ги спасят, тези непослушковци, за да продължат да ни демонстрират, че животът е кратък, а релаксът - вечен.
4. Въпреки това, ние с Роси променихме концепцията. Отиваме в Турция.

За последен път

1. Понякога, когато върша или говоря нещо, ме бодва въпросът дали това в момента не ми се случва за последен път. Например, говоря си с дядо ми и той ми обяснява значението на думата "гутаперча". Аз няма да го запомня и докато го слушам, си мисля: "дали не ми я обяснява за последен път? Ако е така, дали да не използвам да го попитам още неща? Дали да не запиша думите му по някакъв начин? Повторимо ли е това?"
2. Или пък, дакелът зловещо ми изръмжава, след като си позволявам да му направя забележка да не се тъпче с толкова много храна, защото не е овчарка. Това може да се повтори, но дали ще е същото?
3. Добре де, и двамата фигуранти отдавна са покойници, значи нищо свързано с тях не мога да повторя към настоящия момент. Излиза, че всичко казано и направено е било за последен път. Постоянно, във всеки един момент.
4. Ей, добре, че е паметта, баси.

* Снимал съм фалос пред Етнографския музей в М. Търново

Часовникарят

1. Има един часовникар наблизо, понякога го посещавам. Слага ми батерийка, туй-онуй. Човекът е винаги строг с клиентите и пред него аз предпочитам ролята на объркана девойка.
2. Вероятно това го предразполага и той открехва за мен малко от удивителният свят на часовникарския бизнес. Историята, за съжаление е винаги една и съща. Очевидно преценява, че след като не съм горд наследник на голяма часовникарска фамилия, не съм достоен за разнообразие. Затова, винаги ме потапя в сироп от битова параноя с конспирологична оцветка.
3. - Този часовник е отварян! - многозначително ми съобщава той.
- Е да, за да му сложа батерийка, понякога ми го отварят.
Той ме поглежда както се гледа дребен, уродлив гном.
- Казвам, че е пипан механизмът!
Аз млъквам заинтригуван.
4. Тогава почва страшната история за това, как махали швейцарския механизъм и слагали вътре "китайски боклук"
5. Добре де, мисля си, за какво им е всичко това? Какво го правят после този механизъм? Слагат го в детско влакче, правят адска машина или го разтягат и използват за колажи в стил Дали?
6. Най-вероятно го пъхат в корпус от китайски часовник. После, като си купиш Брайтлинг за 25 кинта от Илиенци, си знаеш, че вътре всичко е швейцарско.
7. Никога не посмявам да попитам. Обикновено се съгласявам, че напоследък народът страшно се е изпедерастил и разговорът приключва с обичайната неудовлетвореност при незададени важни въпроси.

* снимал съм часовников механизъм в изоставеният лифт на Копитото

Пак уроци

1. Спрях да си купя контрабандни цигари пред едно заведение в Трън и някакъв старец ми се нахендри да го закарам до София. Беше доста променен, не чуваше и поради това викаше, а се опитваше и да поддържа разговор. Тъй като аз отказах да говоря, а той имаше въпроси към мен, използваше Роси за преводач.
2. Мразех го през по-голямата част от пътя, въпреки някои негови остроумни тези /напр., че преди е имало много комунисти, а сега на тяхно място са дошли много цигани/. Усилих радиото за да се заслуша и номерът в началото мина, но после започна да коментира всичко което чуе и аз пак се влоших.
3. Малко след средата обаче, старчокът направи пробив и аз внезапно го заобичах. Пуснаха Богдана Карадочева. Изпаднах в обичайното самосъжаление и срам от себе си, че някога ми се е налагало да слушам това.
4. Старецът каза: "О, това е джаз! Аз едно време свирех рокендрол на китара, но "другарите" ме преследваха заради това". Погледнах го с уважение и това май го вдъхнови.
5. "През шейсет и пета, изкрещя той, на Златните имаше един бар Лилия и в него стоеше единственият джубокс в курорта. Пускаш монета и слушаш нормална музика. Там ходехме ние, там! Знаеше ли го този бар?"
6. Точно в този момент почувствах, че изглежда го заобичвам. Шейсет и пета съм бил на 6 и може и да не съм посещавал бар Лилия редовно, обаче копелето така силно ме върна в моя си баровски период, че се чудех, дали да не скоча веднага да го разцелувам. Или просто да скоча нанякъде.
7. Слезе на Овча купел. Куцаше и беше силно прегърбен. Веднага хукна да пресича на червено, но някак си оцеля.
8. Добър урок - ако някой ти е антипатичен априори, опитай да заобичаш образа му от определен период. Останалото ще се нагласи само.

* на снимката - горда птица в ез. Керкини, Гърция

Философия на стоматологията

1. Отидох на зъболекар. Разбира се, преди това дълго чаках спонтанно самоизлекуване и когато започна да ме боли цялата горна челюст, реших все пак да посетя споменатият специалист. Някак си, независимо от мен, в мозъкът ми, през цялото това време, кипеше сложна вътрешна борба.
2. Като начало, мисълта ми конструира две работни статистики. Първата обхващаше случаите, когато някой е ходил на зъболекар и след това е умрял. Втората - когато някой не е ходил на зъболекар и след това също е умрял. За мен стана очевидно, че втората група /т.е. умрелите без стоматологична помощ/, са доста повече, от умрелите с помощта на стоматолог. Това малко ме успокои, наистина.
3. По някое време даже имах някакво екзистенциално подхлъзване и ми блесна мисъл, че болката пречиства и възвишава, но аз веднага я отхвърлих. Бърбънът върши същата работа и то много по-психологически щадящо.
4. Малко след това, мозъкът ми започна да привлича факти от други области на науката. Спомних си, че съществува една йерархия на болката и тя действа на принципа, че по-висшата болка заглушава по-низшата. Зъбоболът, наистина е доста висша болка според географията на тялото, но дали е по-висша като духовност?
5. Позвъних на позната стоматоложка и се уговорих за посещение. Пред кабинета и имаше интересни табели:"Dental centre" и под нея - "Gynaecologist". Асоциирах с "vagina dentata" /хапеща вагина/ - един митологичен образ, пряко свързан с кастрационния страх. Вътрешно охладнял, влязох в кабинета.
6. Ако някой не си дава сметка: с възрастта човек все повече се затваря за простотиите на реалността и става все по-чувствителен към символите.

* пейка с мръснишки надпис на латински

Яйцеклетката

1. Колко е хубаво да си жена. Всеки месец, в определено време, организмът ти предлага да създаде дете. Наглася ти хормоните, почиства те, пуска ти прахосмукачка, избърсва праха, излъсква интериора.
2. А за яйцеклетката какви душевни грижи! Избърсва я, намазва я със специални кремове, да е красива, без бръчки и усмихната. Облича я с най-красивата и рокля, вързва и панделка в косите и я слага на табуретката, да седи и да чака. Много често я карат да разучи и някое стихотворение, да може да декламира като дойдат женихите сперматозоиди. Ако пък може да свири и на пиано!
3. Защото, след това, никак не е лошо да чуеш съседите да си споделят: "Абе на Иванови яйцеклетката много готина, бе!"
4. Аз не мога да си представя нищо по-оптимистично.

* снимал съм стена на селска къща в с. Забел - Трънско

Внезапна загуба на смисъл

1. Веднъж сутрин си вървя към работа и внезапно, ясно и отчетливо усещам как губя смисъла. Нищо, мисля си, ще повървя малко, ще намеря сламка, ще се хвана за нея и той ще се върне. И така си ходя и си изброявам смисли и нищо - празнота!
2. Но нали съм хитър, казвам си: "ще спра да търся, то е като съня, трябва да спреш да го искаш и той идва". Още не бях стигнал до работата и хоп! - появи се и внимателно се нагласи на мястото си. Точно толкова внезапно, както изчезна. Отдъхнах си.
3. Изглежда беше софтуерна грешка, знам ли.

*тази композиция направих в дърводелницата на Ники. Това са калъпи за шапки.

Блус и бира

Година от смъртта на Лес Пол. Реклама за бирa.

Интересен ефект

Понякога през деня откриваш някоя Америка и си доволен. После проверяваш за всеки случай - баси досадата, някой вече я е открил преди теб. Обаче, ако не те мързи, провери отново малко по-късно и ще видиш - всичко е наред, именно ти си я открил.
Това им е една основна грешка на всички, че не проверяват отново малко по-късно.

* село Глоговица рано сутрин, мокро е всичко

Fender Tele vs Gibson LP

1. Разбирам професионалистите, които си купуват инструменти за хиляди долари - всяка работа трябва да се изпълнява с възможно най-добрите оръдия на труда.
2. Когато Уинтън Марсалис започва навсякъде да се появява със своя "Монет", куп млади келеши започват да претърсват джобовете на родителите си за да си доставят заветния лят мундщук, но това едва ли им помага много.
3. От друга страна, за професионалиста модата, т.е. външните ефекти са нещо вторично. Например, Ед Бикерт цял живот си свири джаза на Фендър Телекастер /а не както диктува традицията на Гибсън-Лес Пол/ и твърде добре му се получава.

Сними ме тук, сними ме там

1. За мен е очевидно, че човек обича най-много не Родината, след това Венетка и след това Лайнетка, а себе си. Нека не си правим илюзии - вижте снимките си в домашното /компютърно/ албумче.
2. За да избегнат обвиненията в нарцисизъм, хората прибягват до фон, напр. Айфеловата кула. Големи гещалтисти са хората, ей.
3. Ако снимат само кулата - безмислено, получава се стандартна, кофти картичка. Ако снимат само себе си до някоя сива стена - леле, колко се харесвам, аз съм едно прекрасно пъстро създание, което неутралният фон адски добре подчертава.
4. Най-добре е да се снимат в някое култово кафене. Ако посланието е "всеки ден изглеждам така и правя точно това" - супер, толкова е плитко и невярно, че веднага ми става симпатично.
5. Затова, най-обичам да се снимам качен отпред на дизелов локомотив. Така съм и направил, апропо. Хем съм аз, хем не е ясно защо.

* на снимката - емулирам вятърен двигател

Напръскан

1. Снощи в Метро /магазин е това/, докато Роси разглеждаше горчиците, от скука се напръсках с три вида парфюми от марката "Галерия" или "Галера" - два дамски и един мъжки. Накрая, за фиксиране на ефекта май си сложих и малко дезодорант. "Стрейт", мисля се казваше. И защо не, аз обичам хубавите и евтини миризми.
2. После като вървях получавах странно усещане, че някой ме следва. Поради облака от аромати, но е ясно, че това си бях само аз. Добре, че не се заблудих, да мисля, че ме следват четирима - две жени и двама мъже.
3. През нощта, противно на очакванията си, не сънувах еротични сюжети. А може и да съм сънувал, но нима това е най-важното?

За обувките

1. Влизам да си купя крем за обувки на пазара. Продавачът се оказва с концепция.
- Няма такова нещо като крем за обувки, обяснява ми той - има безцветна вакса, импрегнатор, боя, има вакси за кожа, за велур...
Чувствам, как разговора започва да става свръхестествен.
- Добре де, казвам, да опростим - искам нещо, с което да си намажа обувките и те да блеснат, но без да си променят цвета.
- От какво са направени обувките ви?
- Мисля, че са кожени - ето вижте.
- О! Това е най-лошата комбинация - тук има и кожа и набук и велур.
- О! Не е ли само кожа?
- Имах подобни, така че знам за какво говоря, казва той.
- Добре, а с какво да ги намажа?
- Де да знам, аз ги мажех с ето това - подава ми няква кутийка.
- Нали няма да им промени цвета?
- Не, казва, неутрална е.
В този момент влиза човек и пита:
- Имате ли някакви клечки за зъби?
- Някакви не, само най-качествените, отговаря пича.
- Абе я си..., тихо мълви клиента и напуска магазинчето.
2. Ето как е трябвало! А аз изтърпявам целият тежък интелигентски разговор.
3. В къщи си намазах обувките. Те веднага потъмняха и така си и останаха. Ахтунг! Специалисти ни дебнат отсякъде.

Игрички с GPS

Взех от един колега GPS за кола, да си поиграя. Настроих го да ме доведе от работа до вкъщи /4км/. Хладен женски глас веднага ми предложи маршрут, който аз избягвам. Когато разбра, че няма да я послушам, жената каза: "Преизчисляване" и обидено млъкна. После явно преглътна обидата и някак неутрално ме поведе по моя си път. Но не това е важното. Стана ми приятно от факта, че в моя чест, някъде там горе, са се задействали някакви спътници и то не един а пет! Заради мен! Някак си съм ги бъзнал и те са задвижили старите си телеса, мърморейки: "Уф, Сашо пък сега какво ще иска?". И т.н.
Доколкото в момента нямам възможност да полетя в космоса /не съм в отпуск/, това явно е единственият начин да се почувствам космонавт. И за какво ми е? Моите мечти са в съвсем друга сфера.

Диспластичен хирург

Омръзна ми, навсякъде в Сф гледам билборди, на които некъв тип с вид на относително скъп презерватив твърди: "Красотата е симетрия".
Не копеле, красотата е лека асиметрия и нещо неподдаващо се на описание. Затова, по-добре си мълчи. Нали не говорим за къщи.

Баба енд внуче

В тролея, баба поучава внуче:
- Трябва повече да ядеш, ако искаш да пораснеш голям.
Внучето я удостоява с меланхоличен поглед.
Тя пак:
- Трябва всичко да си изяждаш, виж се какъв си малък!
Внукът пак оставя тази декларация без коментар.
Бабата ъгейн:
- Трябва повече да се храниш, защото ще си останеш момиче!
Внукът я поглежда видимо заинтригуван.

Варианти за позитивиране

1. Mисля, че не сте зъл човек, но сте малко ограничен. Не владеете достатъчно добре писмения език и стила, но предполагам, че помагате на хората по някакъв друг начин.

2. Бих отбелязал, че на моменти интелигентността ви странно изтънява и отдолу проблясва известна тъповатост, но на фона на една толкова изтънчена чувствителност, този ефект е трудно да бъде забелязан.

3. Ще ми се да разбера, защо когато ми разказвате нещо, вкарвате толкова много подробности, че накрая всички забравяме за какво става дума? Предполагам, че това се дължи на една много богата асоциативност и отлично ориентиране в пространството?

4. Признавам, че ме пленява умението ви да избягвате от отговорност, защото това винаги е съпроводено с много креативност в ежедневието.

Два филма

1. Гледах два филма: "Отвращение" на Роман Полански и "Down by law" на Джармуш. Колко е готино европейското кино все пак - разказва история, но всичко става някак си вътрешно, чрез намеци и знаци за изживяванията на героя, външен показ - не, в никакъв случай. И най-важното - бааааавно.
2. Американецът е разказал перфектно историята си, но с непрекъснато активно действие, някак си моторно, а не психично. Прекалено динамично.
Няма мъдрост и няма открития в една такава динамика.
3. Е, трудно ще сравним Катрин Деньов с Том Уейтс. Бих искал Том Уейтс само да музицира, а Деньов само да играе.

Witz

- Бабо, какви са тия "хора с хуманитарен тип мислене?"
- Даже не знам как да ти го обясня, детето ми. Преди ги наричаха "тъпанари".
+++++++++++++++++
Шофьорите на Камази гледат пътните знаци единствено от чисто любопитство.

Гробищен нощен живот

Гробищата на изоставените села са най-интересното и важно място.
1. След като животът е напуснал селото, той се е пренесъл на гробището. То е станало агората /трансвестия I/, сега събитията се развиват там, а не на селският мегдан.
2. Има една особеност. Средностатистическият гробищен обитател се пробужда за живот нощем, /светещи скелети, души на умрели, песоглавци, върколаци, самодиви и т.н./. Значи: животът от дневен е станал нощен /трансвестия II/.
3. От естествен, животът се е преобразувал в свръхестествен /трансвестия III/.
4. И така: в гробищата на изоставените села кипи як нощен, свръхестествен живот. Ако някой има смелост да се поразходи там след 22, ще се увери със собствените си очи. Аз - не. Никога не ме е привличал особено нощният живот с големи групи.
5. Съвет: Да се чете повече М. Елиаде.


* на снимката: Гробището на с. Вукан, заснето в 18.07 ч.

Полезни фрази за туристите в Холандия

1. Къде мога да видя картини на Петер Брьогел-старши?
Ваар кан ик де схилдерейн ван Петер Брейхел дер оуде бекейкен?

2. Сигурен ли сте, че това не е твърде голяма доза за начинаещ?
Бент ю зекер дат дезе дозис фоор ен бехинелинг нийт феел ис?

3. Забелязвали ли сте, какви смешни пръсти имат хората на ръцете си?
Хебт ю октемеркт велке де менсен белахелейке фингер оп де ханген хебен?

4. Къде /кой, защо/ съм?
Ваар /ви, ваарфоор/ бен ик?

5. Струва ми се, че сега земята ще се разтвори и оттам ще наизлязат демони и ще ми отнемат паспорта и обратния билет.
Хет комт мей фоор дат де хронд сплетен хаат ейт де сплеет демонен зюлен клаутерен ен хет паспоорт ен хет ретурбилеет мей зюлен отнеемен.

6. Занесете ме в хотела, само че внимателно.
Бренхт ю мей наар хет хотел алеен, фоорзихтих.

/от интернет/

Как снимат будистите

1. Има три будистки начина да снимаш. Всъщност, това е един и същ начин, но на различните етапи изглежда различно.
2. Отначало снимаш без да махаш капачката на обектива. По половин час на ден. Снимаш приятели и красиви пейзажи. Когато се появи мисълта, че нещо наистина трябва да се заснеме, ти я осъзнаваш моментално, като по този начин я неутрализираш. В началото ще имаш сривове и ще махаш капачката, но постепенно ще свикнеш. Главното е, да не възниква чувство за вина, когато не можеш да се сдържиш. През това минават всички, даже ламите.
3. След това започваш да снимаш без капачка на обектива, но и без батерии.
4. И най накрая! Започваш да снимаш без камера. Това всъщност е главната техника, останалите две са само подготовка.

/от LiveJournal, M. Полубояринов/

Изоставените села

1. Най-обичам да навлизам в изоставените селца при залез. Не само, защото това е "golden hour" - най-доброто време за снимане. Просто цари една особена притихналост, нещо се очаква от някого, след малко ще се стъмни и ще стане малко зловещо, ще започне обичайната локална война със страховете ми и т.н. Привиждат ти се разни неща, причуват ти се разни звуци, ехааа.
2. Също така обичам денят да е делник, за да няма пришълци по вилите, които неминуемо изкривяват пространството на случващото се.
3. Ако спазя тези две прости условия, веднага се появяват /всъщност, цъфват/ две дежурни баби-дружки на входа на селото, които питат: "Вие откъде сте?"
4. Обичат точните отговори за да ме нагласят в бабешката си топонимия и да се успокоят или да се разтревожат мъничко.

* изоставено училище в с. Реяновци

Игра с думи

Дяд Омраз
Дя, доколе? Да!
Дядо Коле? Да!

За паметта /Ashby/

1. За наблюдател, притежаващ цялата необходима информация е излишно позоваването на миналото и следователно, няма необходимост от съществуването на памет. Демонът на Лаплас няма нужда от памет.
2. Понятието памет се използува от наблюдателя за да запълни празнината, причинена от невъзможността за наблюдение на системата.
3. Колкото по-малко променливи са достъпни за наблюдателя, толкова повече, той ще е принуден да се съобразява с влиянието на минали събития върху поведението на системата.

* снимал съм проекция на щорите на тавана нощем

Хемингуей

В "Острови на течението" на Хемингуей има един персонаж, ветеран от войната, който си е загубил окото. Правителството му е дало три изкуствени очи - нормално, леко кръвясало и съвсем червено и полузатворено - за да може да ги сменя според стадиите на напиването си.
Харесвам Хемингуей.

Слънчогледи и луногледи

1. Слънчогледите са сравнително просто устроени: в питата има светлинен датчик, който е свързан с малко мускулче в основата и. Датчикът е настроен на дължина на вълната 4500нм /т.е. на слънчева светлина/. В момента, в който я улови, той предава слаб импулс на мускула, който се свива и така, растението следи слънцето. След залез, датчикът спира импулсите си и мускулът, останал без стимулация се отпуска - резултатът е тъжно наведени слънчогледови глави в мрака.
Плодът се нарича слънчогледови семки. От тях се произвежда олиото /това вероятно го знаят всички/.
2. Има обаче и една лунна разновидност на това растение, т. наречените луногледи. Механизмът е същият, но датчиците са настроени на лунната светлина - 2250нм. Растението следи луната 3 седмици от месеца и стои наведено при новолуние /1 седмица/. През деня, също, разбира се стои наведено. Плодът се нарича луногледови семки. От него се произвежда лунолио - това малко хора го знаят.

* на снимката - прототипи на описаните растения, с. Глоговица. Жълтото - слънчоглед, бялото - луноглед.

В. Пелевин, цитат

"Тук при мен наистина се появи един човек, който се интересуваше как да продаде душата си на дявола. Някакъв щабскапитан Овечкин. Той, между другото, изпълни целият ритуал много внимателно. В резултат на това нито получи много пари, нито пък безсмъртие. Единствения ефект беше, че в полковата документация вместо "Овечкин", се появи с фамилията "Козлов"."

В. Пелевин "Чапаев и пустотата"

Психарски филм с деца

1. Поканих Доротея /22/ да гледаме един психарски филм /"Телохранителят" на Куросава/ в Одеон. Тя попита разтревожено: "Да не е стар?" "Да, казах, от 1961 е". "О, стари филми аз не гледам, поясни тя. Даже приятелките ми се чудят понякога - "защо не искаш да отидем на кино?", питали те. "Защото сигурно ще искате да гледаме стар филм", казвала им тя.
2. Приятелките и се опитвали да я водят на филми от 2007, т.е. стари филми. Тя дори добави, че и стари книги не обича. Аз се посмях от сърце. Тя поясни, че говори за книжното тяло. Обичала книгата да е нова и ако може с твърди корици.
3. Бояна /20/, от своя страна, каза, че щом искам, ще дойде на кино, но също попита колко стар е филмът. Казах и. Тя каза: "добре, нямам нищо против да погледам малко стари филми".
4. Как ли си представят "стар филм". Дали го мислят като ням, черно бял, с надписи и музикален съпровод с пиано на живо в салона? Или с бледи цветове, лош звук /не е Долби!/ и непознати актьори - неамериканци.
5. Най-вероятно си мислят, че става дума за някакъв ранен Шварценегер, от времето на първия Терминатор, когато той беше от лошите. Или някаква подобна кривина.
6. Старият филм не може да не предложи някоя неприятна изненада. Те изглежда не искат изненади.


Деца

Лозе и черешова градина към него

Някъде до края на 70-те имахме 2 декара лозе около Варна. То е било 10, но народната власт /да и го начукам/ отнела 8. До лозето имаше черешово-вишнева градина, от която баба ми и леля ми варяха нечовешки количества сладко. Бонтонът изискваше плодовете да са без костилки и те се трудеха неуморно, махайки ги с безопасни игли.
След това, като си похапвах сладко, за мен беше изключително важно да открия костилка вътре. Това не беше никак лесно, но наградата си струваше. Когато това станеше, аз доволно обявявах находката си. Баба ми адски се впечатляваше и мисля, че малко даже се срамуваше. Но несъмнено големият удар бе, когато открия две костилки в бурканчето. Тогава баба ми викаше на помощ леля ми и двете дълго и искрено се възмущаваха. Мисля, че това беше тяхната представа за висша несправедливост. Сега е различно.