Градината

сряда, 9 октомври 2013 г.

Аведън и портретите му

Ричард Аведън /р. 1923г./ - изключителен фотограф, който трябва знае за него.

Между 1969 и 1973 г. Аведън прави серия портрети на неизлечимо болния си баща /на снимката вляво/. Когато баща му вижда портретите си, остава твърде недоволен и даже се обижда, че синът му го е хванал в толкова отблъскващ вид. По този повод, Аведън праща писмо до баща си, за да обясни как работи:

"Помниш ли твоя портрет, който стоеше на пианото вкъщи? Ти отиде да се снимаш в кварталното фото. Той беше толкова ретуширан, че цялото семейство се шегуваше, че са ти дали снимка на друг човек, това не си ти... Аз обаче, искам да правя по-различни снимки. Когато позираш пред камерата, ти се криеш зад чужда усмивка. А всъщност - си гладен и сърдит, защото си жив. Именно този глад за живот искам да покажа. Искам портретите ми да са толкова наситени, колкото са и самите хора /Аведън използва "intensity"/. Искам твоите емоции да влязат в мен, да минат през обектива на камерата и да излязат на снимката.

... Помниш ли, когато бях на девет години, ти ме учеше да карам колело. Беше облечен кой знае защо в делови костюм и падна от колелото. Досега помня израза на лицето ти, когато падна. И аз веднага те заснех с детското си апаратче "Брауни". Когато си нервиран или реагираш на нещо, в теб прозира животът."

Още два портрета, наистина впечатляващи:

Тенеси Уилямс, 1969

Бивш президент на САЩ Дуайт Айзенхауер

понеделник, 7 октомври 2013 г.

Тарантино и първообразите

1. Прииска ми се малко качествена веселба и си пуснах "Безславни копелдаци" на Тарантино. Получих си удоволствието. Особено когато по едно време, Хитлер излезе от киното и си поиска дъвка от един есесовец. Оказва се обаче, че подобна на Брад Питовата еврейска бойна група, е съществувала реално през 1943.

2. Това е отрядът "Некама" /"Отмъщение"/на Аба Ковнер. Ковнер /1918 - 1987/ е роден в Севастопол, 1926-та семейството се мести в Полша, през 1942 Аба се оказва във Вилнюското еврейско гето. През 1943 немците ликвидират гетото /как? - чрез разстрел и депортация в концлагери/, Аба избягва в гората и организира партизански отряд, състоящ се само от евреи.

3. Непосредствено в края на войната, Ковнер е начело на компактна група, поставила си за цел да унищожи всички нацисти на земята - успяват да убият около 400 човека. На 13 април 1946 г., отмъстителите пробват да отровят хляба на 12 000 немски военнопленници в лагера "Stalag 13", но им докарват само дрисък, т.е. смъртни случаи няма.

4. Не знам как, но целите на групата от разбираеми, по едно време плавно прерастват в налудни - те решават да унищожат шест милиона немци - по един за всеки убит евреин. За целта е желателно, да се отровят водопроводите на Хамбург, Мюнхен, Франкфурт и Нюрнберг. Ковнер заминава нелегално за Палестина и на връщане, с отрова в джоба, е арестуван от англичаните и лежи в затвор в Кайро. След освобождаването му отива в Палестина в кибуц, а по-късно, до смъртта си, е обществен деец и литератор в Израел.

5. Не знам дали Тарантино се е вдъхновявал от тази история или сценарият на "Копелдаците" си е чисто негова измислица, но това май няма значение.

*на сн.: вляво - Ковнер, вдясно - групата му

събота, 5 октомври 2013 г.

Алцхаймер и изкуство

1. Уилям Ътърмолън (William Utermohlen) /1933 - 2007/ е американски художник, на когото диагностицират болест на Алцхаймер през 1995. Научавайки това, очевидно като реакция на неприемане и съпротива, художникът започва серия от автопортрети, с които се опитва да илюстрира настъпващите промени. И така, почти до края.

2. Според невролозите-изкуствоведи /нещо като зъболекари-импресионисти/, разглеждайки хронологично картините, би трябвало да видим постепеннния разпад на формата, при съхранена колористика, което добре се връзвало с мозъчните промени при Алцхаймер.

3. За мен, да се правят такива корелации е адски тъпо. Популярно казано, при Алцхаймер страдат слепоочните дялове на мозъка. Лявата и дясната обаче вършат различни неща /функционална латерализация/. Едната е доминантна /за десноръките - лявата/ и там са: разбиране на реч, два вида памет /хипокамп/, обучаемост, разбиране на слухова и частично зрителна информация, емоционална стабилност и още хиляда неща.

Недоминантната - триизмерното възприятие, разпознаване на предмети и лица, пространствена ориентация, перспективни възприятия, дежа-вю и още хиляда неща. Някои твърдят, че се уврежда повече дясната слепоочна област /т.е. недоминантна при деснорък човек/, но някак си, това не е доказано.

4. Картините.

До болестта

1996 г.

1997 г.

1998 г.

1999 г.

2000 г.

Тъжно, но няма повече.

сряда, 2 октомври 2013 г.

За глупаците и други идеи

1. В едно есе от 1987 г. професорът по икономика от Бъркли - Карло Сипола, формулира пет основни закона на човешката глупост:

- Винаги и неминуемо, всеки подценява количеството глупави индивиди циркулиращи наоколо

- Вероятността определено лице да е глупаво, не зависи от всички други характеристики на лицето

- Глупакът е човек, нанасящ вреда на друго лице или на група лица, не извличайки при това никаква полза за себе си, а често и вредящ на себе си

- Неглупавите хора винаги подценяват разрушителната сила на глупавите. В частност, неглупавите постоянно забравят, че при всякакви обстоятелства да си имаш работа или да се свързваш с глупаци е скъпо удоволствие и груба грешка.

- Глупакът е най-опасният тип личност
Нищо ново, но е приятно като разбереш, че мислите еднакво с уважаван икономист от Бъркли.

2. Едипов виц

Между две деца:

- Ти не вярваш ли, че има Дявол?

- Не вярвам. Той е като Дядо Коледа - всеки път се оказва преоблечен татко ми.

3. Грузински тост

Един падишах решил да инспектира градската тъмница. Като му отворили вратата на килията, видял там двайсетина затворника и ги попитал за какво са тук. Те веднага скочили и както си му е редът, започнали да обясняват, че са несправедливо наказани, защото не са извършили нищо незаконно. Само един се приближил и казал, че лежи в тъмницата за кражба.

- Този го освободете - казал падишахът. Не е хубаво крадец да е заедно с толкова честни хора, защото може да ги научи на лошо.

Да пием за честността, която ни дава свобода.
* на сн.: сезон лято-есен

събота, 28 септември 2013 г.

Девствениците в рая

1. Най-после разбрах какво да очаквам, по отношение на полагащите ми се девственици в рая, ако съм мюсюлманин и отида, та се взривя сред тълпа невинни хора от друга конфесия. В този клип, саудитският проповедник Мохамед Аш-Шанкити обяснява всичко подробно.

2. Пичът споделя /според английския превод, дословно/:

"В рая има четири типа жени. Първо - жените от този свят, попаднали в рая. Всяка от тях има седемдесет чернооки девственици. Вторият тип е чернооката девственица. Всяка от тях има по седемдесет момичета-прислужнички. Момичето-прислужница е третият тип. Извинявам се, в рая има само три типа жени. Ако сте били женени на този свят, в рая ще получите обратно жена си. Тя ще дойде със седемдесет чернооки девственици и с всяка от тях вие ще можете да се сношавате. И всяка девственица ще има седемдесет прислужнички. Колко жени ще получите! И това - минимум."

3. Това прекрасно обяснение, ми позволява да изведа важна математическа формула. Да предположим, че някой има една жена /както е при мен/. Отива той на джихад, самовзривява се там и, съобразно обещанията, отива в рая. Но понеже не е вчерашен, предварително си е изчислил по формулата

Jрай = (1+70d.70p).jбр = 4901

че там ще го чакат, скромно навели глави 4901 жени, с които ще му е разрешено /както вече споменах мимоходом/, да прави секс, плюс съпругата му /да я пита човек къде е тръгнала/.

Забележка: в тази формула Jрай е броят на жените очакващи го в рая, 70d - брой девственици /константа/ в рая, 70р - брой прислужнички в рая /константа/, jбр - брой съпруги преживе.

4. Аллах да ми е на помощ, ако съм объркал нещо.

Снабдени с този математически модел, можем да направим и други приятни изчисления. За по-любознателните, да видим, колко жени ще му кажат "Салам алейкум" в рая, ако преживе, мюсюлманинът се е обзавел с 4 съпруги. Заместваме jбр с 4 и получаваме 19604 жени.

5. Това е мъчително. Вероятно има мъже, които биха се зарадвали на такъв брой жени, но съм сигурен, че ни една съпруга няма да се разтресе в сърдечен смях като види 4900 /минимум/ чернооки хубавици, гледащи хищно нейния принц. Напротив, вероятно ще се огорчи.

6. Ето как, неусетно и с помощта на низшата математика се приближихме до корените на арабския тероризъм.

* на сн.: вариант на рай без девойките /до Байлово/

петък, 20 септември 2013 г.

Фрагменти от септември-2

1. На снимката - Пирин. Газя в една река търсейки интересен ракурс. Внезапно, в кадъра влиза семейство от Варна. Как познах, че са от Варна? - Лесно. Жената периодично се провикваше: "Ойларипи, кой ма щипи!"

2. Мишката забелязала, че стопанинът слага капан за мишки в хамбара. Отишла и се оплакала на змията, след това на кокошката, след това на овцата, а накрая и на кравата.

- Мислиш ли, че много ни интересуват тъпите ти проблеми, мрънкало! - отговорили тези животни. - Изобщо не е наша грижа това - добавили те.

Случило се така, че в капана за мишки се хванала змията. Тя така се вбесила от несистемното събитие, че дори успяла да ухапе стопанката преди да умре. Стопанинът веднага заклал кокошката, защото няма по-добро средство при отравяне, от кокоши бульон. Жената ставала все по-зле. Стопанинът заклал овцата да нагости множеството приятели, дошли на свиждане на болната страдалка. Жената все пак умряла. Стопанинът заклал кравата за да направи помен както подобава, а не да се стиска.

Мишката замислено наблюдавала случилото се.

3. Едни деца играят хаджилък, но по система, различна от тези в детството ми. Искам да ги питам за правилата, но ми е неудобно. Така и ще си остана - без въпрос, без отговор.

4. Гледах някакъв стар руски филм. Потъва пътнически кораб, спасяват всички пътници. Един от тях, работещ в бетонов възел, вследствие на преживения шок, влезе в състояние на множествена личност, назова се с друго име и твърдеше, че е ядрен физик-теоретик. Жена му беше съкрушена. "Теоретик!", повтаряше тя през плач.

събота, 14 септември 2013 г.

Фрагменти от септември

1. Тутанкамон, като бил малък, страшно се дразнел, когато му викали: "Тутанкамон, къмон!" Той затова и умрял съвсем млад.

Това е Хармс.

2. Интересно живеят и художниците. Joho the Blog разказва, как един път, през лятото на 1874, Мане дошъл на гости при Моне и моментално нарисувал картината "Семейство Моне в градината си в Аржантьой". Моне не му останал длъжен и тутакси нарисувал картината "Мане рисува в градината на Моне"

Не щеш ли, след малко при тях наминал Реноар, за по една грапа. Като видял какво се е случило, веднага поискал назаем от Моне бои, платно и четки, и нарисувал картината "Мадам Моне и синът и". После всички си стиснали ръцете и влезли в трапезарията да вечерят.

3. От разговор с познати, научих следното. Шведите ходели да работят в Норвегия. А в Швеция предпочитали да работят поляците. В Полша пък, обичали да идват на работа румънците. А в Румъния, пристигали да работят главно молдованци. А в Молдавия, никой не идвал да работи. Значи - молдованците и норвежците не пипват нищо и тези страни би трябвало адски да си приличат. Това не е Хармс.

* на сн.: Мане "Семейство Моне в градината си в Аржантьой"

понеделник, 9 септември 2013 г.

Деконструкция на парен локомотив

Имах кораб в плановете си, но не стана. Прибегнах до стар локомотив на гара Банско.

1. Самият локомотив, от серията 504.76, синтетичен изглед

2. Започва деконструкцията. Трима любопитковци

3. Ето как системата пречи

4. По-стар модел ролкови кънки

5. Всеки влак до 13 атмосфери си има личен медалион за идентификация в случай на злополука

6. Слабост са ми грижливо затворените капачета

7. Още едно

8. ЖП модул за развеселяване на пътниците

9. Пухче- светлинен отражател /усилва осветеността до 1400 лумена/

10. Глава на хамелеон, в момент на смяна на цвят /в степени на сивото/

11. Шест кубически метра воден стълб

12. Запорен кран

13. Слагам малко въглища и потегляме

14. Винаги като тръгваш занякъде, има поне един изпращач. Обикновено жена в бяло

петък, 6 септември 2013 г.

Кафе-машина от новите

1. Колко странно се променят технологиите. Изгоря ни кафе-машината. В първия момент я насочих към кофата за боклук, но после, в пристъп на грандомания, реших да я поправя. Защо да не мога, разсъждавах - все някой ги поправя, защо това да не съм аз. Бяха ми казали, че тия, които са без помпа /напр. моята/, са много по-прости от ония с помпа, където се работи с колосални налягания и там по-добре да не се пъхам.

2. Така или иначе - отворих машинката, включих я в мрежата и взех нежно да я гъделичкам с любимия си инструмент - фазомерът, с който без страх интимнича с електричеството. Докоснах ред контакти, но никъде не светна. Ехе, помислих си - ясно! Не прави контакт.

3. Оттук нататък се почувствах като едно време в Гърция - науча някоя дълга, двусмислена фраза на гръцки от разговорника, кажа я в захаропластиката /сладкарницата/ с произношение, което съм приел за подходящо и се оглеждам в тревожно очакване. Те ме взимат за екзотичен островен Зорбас и ми отговарят адски подробно на чисто димотики. И тук аз, на лош английски им казвам, че нищичко не им разбирам. Те чаткат, че са били измамени и ме намразват. Освен това, стават и по-неуслужливи.

4. Така и с машината - аз я изследвам по общоприетия начин, тя ми дава отговор на непознат език. Хвърлих я. Новата, която си купихме за скромна сума, иска по друго обгрижване, съотв. по-друг стил на живот. Стоиш пред контролното табло, следиш индикаторите /ниво на течността, налягане в централния контур, степен на екстракция, температура/ и превключваш различни модули по определена схема. А като заработи и помпата, разбираш, че ще полетиш. До Лисабон, чартър.

* на сн.: фунийка за водата на стар модел кафемашина

сряда, 4 септември 2013 г.

Еко-жените

1. При жените след 45, забелязвам два типа поведение /увлечения/, които са ми по-малко симпатични от останалите четиридесет и два:

а) на едни им се събужда желанието за здравословен начин на живот, еко-храни, диети и т.н., очевидно заемащ мястото на детронирания нормален начин на живот.

б) на други им се появяват и пробиват лечителски интенции, обикновено без съпътстващите дадености и ценз.

А тъй като лечителството винаги е свързано с прорицателство /главният въпрос на страдащия е "ще ме бъде ли?"/, "значи - смятай", както се изразява една позната.

2. Смятам: сериозните хормонални промени в женския организъм, водят до поява на всякви инсайти, просветления, провиждания, етц. Или обратно - появилите се прозрения, водят до промяна на поведението, което води до промяна на хормоналния фон, което докарва още прозрения и тази мъка ескалира до не знам кога? Но цялата прелест на психологията е в това, че нещо, което си видял като причина, след секунда го виждаш следствие; съответно, като въртим картинката на 90, 180 или 360 градуса, според настроението си - все някой ще е прав. Вж. Булгаков,/М&М/: "Днес си официално лице , а утре, току-поглеж - станал си неофициално."

3. "Видя ли", казвам на такива хора - като не завърши навреме медицина, плащай сега неумерени суми за курсове по хомеопластика, увод в демонологията, фалосни констелации, хлипащо дишане и цялата тая парамедицинска кабала."

4. Махам сексизма. Трябва да отбележа, че при мъжете в петдесетте им, стават още по-монстроидни промени, но не толкова вълшебно-чудотворни и затова, леко ми простеят. Даже не и леко.

*на сн.: част от човешко тяло, /Банско - някакъв музей/

събота, 31 август 2013 г.

Теснолинейката

1.От време на време, когато съвсем се втвърдя от ежедневието, поисквам да ми е романтично. Ако обичайните средства /хероин, електрод в хипоталамуса/ не помогнат, се качвам на теснолинейката от Велинград до Добринище и след седем часа /три натам, час почивка и три обратно/, съм като нов.

2. Влакът беше полупразен, както обикновено. Вагоните бяха сменени с нови, спрямо последния път. Видяхме следните по-интересни пътници:

а) Спяща бабичка-пътешественица. Едни цигани поискаха да седнат до нея. Тя им каза, че идва чак от Враца и няма да стане. Циганите не схванаха логиката и отминаха.

б) Старчок с таблоид и кОличка от 0.5, внимаваше къде сяда, за да не му духа.

в) Помакиня в розов анцуг с момченце и двамата с много красиви сини очи.

г) Доста едричка кондукторка, която обясни на едни пътници, че в Банско ходи само за джаз-фестивала, иначе - прекалено много туристи имало.

д) Петдесетгодишна пантера с алкохолен фациес, за съжаление, блокиращ всякаква еротика

е) Възрастна двойка рентиери - добре облечени свободни туристи, със скъпи раници

Малко снимки за да схванете духа.

Новите вагончета-вогончета

Композицийката мъжествено преодолява огромните скални разломи

Цветино. Кондукторката слиза да поседне на пейка, чакаме разминаване с обратния влак

Ето двамата красавци в благородно съревнование, кой с повече вагончета или там каквото си мерят влаковете

После тръгват едни тунели, двайсетина на брой

Любимата ми гара - Аврамови колиби, сега - Аврамово, за да не се излагаме. Обикновено я подават като "най-високата на Б. полуостров." Кой знае, не и личи - нито капка гордост, животът си тече без патос.