1. В процеса на психотерапията, клиентът постепенно се лишава от илюзиите за себе си и за отношенията си със света, т.е. получава серия от големи и малки инсайти . Това е прекрасно и мъчително изживяване - да научаваш за себе си все по-неприятни и гадни неща.
2. Ако в една успешна терапия, терапевтът овладее гордостта и терапевтичния си хъс, той ще трябва да признае, че хубавият инсайт винаги донася и хубава депресия. Степента и честотата на тези депресивни състояния могат да се използват като критерии за успешността на терапията. Клиентът е много затънал? - значи получава много ефективна терапия.
3. Получава се следният парадокс - най-успешната терапия очевидно трябва да завършва със самоубийство. Както навсякъде - много добре не е на добре. Хубаво е, терапевтът да не е много кадърен, тогава ще носи реална полза на хората.
4. Когато споделям неприятното си наблюдение с някой колега, той ме гледа странно. Звезди мои, чуйте гласа на разума.
* на снимката: Защо дойде? И ти ли чакаш трамвай?
Da , prav si! Kato bqhme mladi psihiatri,davahme vsi4ko ot sebe si za da razviem i podobrim psihoterapevti4nite si umeniq .Tvurde egoisti4no i samocelno !Sega ot visotata na natrupaniq opit se vru6tame obratno kum po-prosti4kite ne6ta .Moge bi tova ozna4ava 4e sme razbrali pove4e za 4ove4nostta !
ОтговорИзтриване