четвъртък, 14 юли 2011 г.

Джармуш и щастието

1. Някъде видях следната мисъл: "Който не се връща към местата, където е бил щастлив е глупак". Божичко, каква заблуда, помислих си - че можеш да се върнеш обратно към позлатените от залеза райски градини и да се почувстваш щастлив. О, не, не можеш. Най-много да пророниш скъпа мъжка сълза или нежно женско "хлип-хлип-хлип".
2. Има един филм на Джармуш - "Прекършени цветя". Като оставим настрана патетичното заглавие, това е почти единственият му "нормален" филм, който разглежда точно този проблем - невъзможният опит да се върнеш обратно в рая, откъдето си бил изгонен, след тежък гаф. Правиш един кошмарен трип по старите явки и какво да видиш - местата не са същите, хората не са същите и най-лошото - ти не си същия. Е, облаците по небето и те са различни, но това е по-малък проблем. 
Обаче има едно нещо, което е константно - мирисите, но това едва ли е достатъчно за да те направи щастлив.
3. Мисля, че накрая състоянието на главния герой бе предадено неземно готино и достоверно /Бил Мъри, все пак, нали!/ - самотен, тъжен, объркан, почти халюциниращ. И в никакъв случай не щастлив.
4. Така че, ако някой има нужда от девиз на тема щастие, правилната формулировка е: "Който се връща към местата, където е бил щастлив е глупак".
5. Възможно ли е да не съм прав?

PS Отварям Уикипедията и установявам, че филмът е "комедийна драма". Баси, цялата уикипедия е една комедийна драма, но нейсе.

* на снимката: РД на Далай Лама.

Няма коментари:

Публикуване на коментар