сряда, 10 август 2011 г.

Героят


1. Чета си Иван Касабов - "Граматика на семантиката" и нищичко не разбирам. Бих разбрал нещо, но паралелно си мисля за съвсем други неща.
2. Ето една асоциативна верига - какво сънувах снощи, в какво събитие ще участвам облечен в специален костюм и с усмивка, историята, разказана от леля ми, как да си включа новата машинка за подстригване в мрежата и как, ако бяха послушали Никола Тесла, сега електричеството щеше да е като интернета - безжично, етц. Абе, някак си не мога да се съсредоточа. Но си се взирам в книгата и това е. 
3. По едно време гледам - охо! - "Как се създават Героите". Подредено, по точки, както аз обичам. Браво, струваше си да я купя тази книга - има едни десетина страници, които са просто "Мечо Пух" на семантиката.
4. Обаче, колко интересен трип имат националните герои. Първоначално се увличат по някоя повече или по-малко утопична идея, после убиват критична маса хора /за идеята де/, после ги убиват тях. След това, биографията им се пренаписва, определени теми се табуират и накрая - готово - портретите им вече могат да кацнат в кабинетите на президентите, а децата тръгват да им поднасят цветя по избор - на датата на раждането или на смъртта им. Е, нацията започва да се съизмерва с тях и се задвижват всичките им шибани  патриотични и други консолидиращи процедури. Някои герои се появяват по тениските, обикновено графично и леко стилизирани, други стават футболни отбори, етц.
5. Нот фор ми, ще си чета Чехов.

Няма коментари:

Публикуване на коментар