неделя, 18 март 2012 г.

Отровната торта


1. Сутринта, след дежурство, си купих вкусна тортичка от кварталния магазин и изядох голяма част от нея. Имаше малко особен вкус, но съм свикнал с долнокачествени ароматизатори, така че, не ме впечатли изобщо.
2. После дойде Роси и аз предложих да куса. Тя визуализира, че тортата ми е позеленяла, значи - развалена.
Колко е странно да чакаш смъртта, след като си се натъпкал с вкусна, но отровна торта. Засега се чувствам добре, затова реших да запълня с нещо полезно последните си часове /или минути?/.
3. Мога да свърша нещо дребно /едни пластинки да закрепя/ или нещо едро - да замажа дупката около тръбите, появила се след като съседката отгоре си реновира банята. Не е дупка, през която да мога да надзъртам /отгоре живее сексуална медсестра/, но е дупка, от която постоянно се рони мазилка.
4. Доколкото съм чувал, И.П. Павлов, върхов изследовател на кучешкото поведение, но провалил се тотално с човешкото, като усетил, че умира, извикал асистента си да записва как се случват нещата. "12.03 - започнаха да ми изстиват краката", диктувал той и т.н.,  докато  не ритнал камбанката.
5. Какви ли ще са първите признаци на моето пътешествие към Хадес? Кога ще дойде лодкарят или негов представител, да ме подкани да тръгваме? Дали първо ще ми изстинат краката? Дали ще развия компенсаторна свръхактивност или ще изпадна в тиха, дементна самовглъбеност? Толкова въпроси и все важни, а отговор - aucune rеponse /няма, фр./.

* на снимката.: р. Искър вчера.

Няма коментари:

Публикуване на коментар