петък, 28 декември 2012 г.

Приказка за мравки


1. По едно време, като имахме мравки в кухнята и бяха надушили кондензираното мляко, което си слагам в кафето, и веднага бяха организирали експедиция към него. Авангардът на колоната - петдесет специално обучени мравки-разузнавачи, лежеше вътре мъртъв, но останалите мравки-бойци и мравки-шерпи, усвояваха млекцето по най-добър начин, предполагам.
2. Взех силна лупа /300 пъти увеличение, модел Льовенхук-Цайс/ и реших да разгледам как процедират. Понеже е гъста, лепкава течност, както и очаквах, всяка мравка-шерп, носеше със себе си малко, плетено от миниатюрни сламчици контейнерче и със специална дървена лъжичка сипваше вътре от млякото. Мравките-бойци тъкмо се бяха строили и се оттегляха, защото не съзираха пряка опасност за мравешкия живот. Друга група мравки-погребалки, вадеха трупчетата на загиналите в млякото мравки-разузнавачи и на специални носилчици ги отнасяха да ги погребват някъде.
3. Мравка-мениджър стоеше на ръба на кутията и извикваше някакви команди на шерпите, за да не настане объркване. Периодично някоя мравка-шерп падаше в млякото, но веднага отнякъде се появяваха две мравки-спасителки /винаги по две!/, които измъкваха пострадалата и я отнасяха очевидно в лазарета, на малка седяща количка.
4. Имаше и четири мравки-охрана, наблюдаващи за опасност /ако внезапно реша да прибера кутията в хладилника/. Това, което малко ме огорчи, е че имаше и две мравки-надзирателки, въоръжени с малки пушчици, които отвреме-навреме навикваха шерпите да не се разсейват. Значи и при тях има принуда, не всичко е толкова идеално.
5. Изчаках да попълнят запасите си и тъй като явно смятаха да прелеят и отнесат цялото ми мляко в мравуняка си, им намекнах да привършват, чрез щадяща техногенна катастрофа - разклатих леко кутията. Дадоха четири нови жертви, видях как се засуетиха, някой даде команда, вероятно за оттегляне, охраната насочи пушчиците си към мен, което искрено ме разсмя, защото имах  в себе си дезодорант и запалка, за евентуален асиметричен удар.
6. Все пак, всичко приключи мирно, без заплахи от тяхна страна, наредиха се в стройна колона и напуснаха консервата. 
7. Обичам щастливите краища, но за да настъпят те, винаги е необходим намек отвън, както съм забелязал. Добронамерен намек.

* на сн.: една от изключителните мравешки снимки на Андрей Павлов

Няма коментари:

Публикуване на коментар