Внезапно застигнат

1. Купих си от подлеза едно кебапче и едно кюфте, нося се към къщи, предвкусвайки самотен нискобюджетен пир, но по пътя, не щеш ли /в тунела!/ свирят пак ония музиканти, заради които ще поискам еутаназия и които съм опоетизирал вече веднъж. Приключиха с една отвратителна версия на "Смоук он дъ уотър" и започнаха "Бяла роза". Това ме обърка и като се прибрах, къде оставих месото, не усетих. Търсих го озверял около половин час и тъкмо започнах да се оглеждам за отрова и то се показа.

2. Абе тия музиканти, защо така свирят? На вид са около 30 годишни. Наследници на какво толкова ужасно са те, за да свирят така? Хайде, аз за себе си знам - наследник съм на тежко социалистическо минало, несвободен съм бил и няма как да не съм останал такъв, Партията и Политбюро са ме изтезавали  и прочее тъпотии. А те? Какви отровни буби са им влезли под кожата и сега прокарват неприятни тунели и отлагат личинките си там?

3. При едно чисто минало и настояще, най-вероятно контекстът е това, което ги кара да свирят така. Дали споменах, че кларинетиста им докато свири се криви по ужасен начин, напомнящ Булгаковския Полиграф Полиграфович с балалайката си.

4. Е добре де, какво толкова му е на контекста? Отваряме Фасмер, етимологичния: 

"кон" - от лат. "с", от руски "он" - "той", от староеврейски - "кон", в бълг. - калка от староевр.

"текст" - от лат. "тек" - единица за либидност, "ст" в славянската езикова група - суфикс - императивно междуметие за тишина, най-често се използва за табуиране значението на предишната дума. Получава се: кон, отричащ либидото си.

Ето - нищо толкова ужасно.

5. При Булгаков, първата дума, която произнесе кучето, след като стана човек беше "Абирвалг" - прочетена наобратно табела от магазин - "Главриба". 

В руския, това напомня звукоподражание при повръщане. Какво съвпадение - напоследък искам непрекъснато да повтарям "абирвалг". Нещо съм се натъжил, явно.

*на сн.: клони затискат трепереща твар