сряда, 16 юли 2014 г.

Кафкиански подходи

1. Като почина баща ми, отидох да му спра мобилния. Той и така рядко ми звънеше, а оттатък - едва ли щеше да звъни по-често. Не може, казаха в офиса, трябва с един месец предизвестие и една такса още да платите. Хора, той напоследък беше зле, но би било тъпо да идвам при вас и да казвам: "струва ми се, че му остава около месец, Мобиловци, маркесини мои чудесни, дайте да пуснем една хроника за предизвестена смърт." А, не, не може, с предизвестие, повтори девойката и тутакси си нагласи оня поглед - на измамена от брачна агенция.
2. Понеже малко настоях за връщане към здравия смисъл, момичето реши да опита с другия корпоративен сценарий, наречен "Липсващ телефон". Легендата е, че някога Мобиловците сурнали на баща ми два стационарни телефона /освен мобилния/, ако обичам да ги върна. Ама не мога, казвам, посъветвах го веднага да ги метне в близката кофа за боклук и по всяка вероятност го е направил. Той много ме слушаше за технически съвети, въпреки, че самият беше инженер. 
Абе, нищо не постигнах.
3. Тогава реших да попитам нещо по-веселичко, в края на краищата животът продължава или както е казал Булгаков: "защо да пропадат котлетите "Де воляй?"
Попитах я, онзи радиотелескоп на балкона дали могат да дойдат да ми го демонтират. Защото, казах с весела заядливост - и него сте му го фичнали без да му обясните защо му е чиния, с която може да се ловят сигнали на разумен живот от космоса. В края на краищата, баща ми никога не е бил увлечен по астрономията, едва ли ви е поискал сам високочестотния антенен дипол, който се мъдри на балкона.
Ааа, чинията си е ваша, каза девойката - можете да я правите каквото решите. О, значи мога да я срежа с флекс, така че да изтрещи долу на асфалта, заедно със свръхточната китайска електроника, вградена в нея? 
Мълчи момичето. Мълчи младото и сърце.

*на сн.: към Хисаря

Няма коментари:

Публикуване на коментар