1. Има две тези, които използвам, когато искам да си дам универсално, метаобяснение на човешкото поведение /"последното възможно обяснение", както би казал Фуко/. Те са:
а) всичко, което хората правят, в основата си е търсене на любов и б) същото, но вместо любов, слагам щастие.
Може би едното е отгоре и от него произлиза другото и после надолу по веригата, до конкретно поведение. Или са синоними на едно и също състояние.
2. Тези конструкти нямат практическа стойност, освен за да блеснеш в компания или пък, за психологически ребуси, например: изведете любовен мотив от ситуация на убийство с цел грабеж. Не е трудно.
3. Снимах една селска къща. Човекът е започнал да я строи, за да получи любов от близките си и признание от съседите, което би го направило щастлив. Стигайки до третия етаж, той разбира, че никое от децата му не иска да живее в това забито село, иронизират го, наричайки я "гимназия", етц. Не искат да идват и с приятели за купонясване. За какво им е? Нито басейн, нито връстници наоколо, само природа. Предпочитат си оупън еъра, клубовете, евтините хотелчета или палатки по морето - там е купонът.
4. Строежът е спрян, къщата е непокрита и се руши, както си му е редът - от покрива надолу. Реално погледнато, на човека му е достатъчна стаята на първия етаж вдясно. Живее си там и не е станал по-щастлив. Дано поне не е по-нещастен.
