Здравей, пържоло!

1. На път към Хисаря, спряхме на един Шел за да мушна две вредни баници /тесто/ с половинка вредна кола /кока/. Кафето също много им харесвам на бензиностанциите. На първо място ми е ОМВкафе, после Лукойлкафе, накрая Шелкафе. Вкусно ми е, явно слагат много глутамат и още някакви тежки елементи. Супите на ОМВ - прелест. Дълбокозамразени, с много консервант, траят месеци - чудно вкусни са ми и те.

2. До нас седнаха двама умерени местни мутрафони, бяха дошли с един от онези джипове Мерцедес, които наричат "дойче катафалкен". Пиеха някаква енергетична бълвоч в красиви зелени бутилчици и което ме уби - освен витамини, пишеше, че съдържа и колаген. Гледах охранените им червендалести ликове и си представях, как колагена фино опъва мрачните им физиономии, докарвайки ги до една небивала одухотвореност.

3. В Хисаря надлъж и нашир кръстосваха четвъртити рускини. Кралици на нискобюджетния туризъм, те преброждаха кичерийниците и нивга не излязоха с празни ръце. Две от тях седнаха до нас в кръчмата и в противовес на нашта цаца с бирка, си поръчаха по 50 коняк Плиска и пържола. Дълго уточняваха гарнитурата - келнерът беше от поколението, което не държи да чете Достоевски в оригинал, но все пак се разбраха. Асоциирах гнусно - представих си се свит в стомаха на едната рускиня. Отгоре ми се излива коняк Плиска. Аз, като всеки възпитан французин, очаквам и шоколад. Вместо това - гръм от ясно небе - здравей, пържоло! - пляс по главата. Какъв точно е този живот, месир?

* През нощта, около развалините имах мистично преживяване. На снимката съм го показал, колкото можал.

Екзорсизъм, избори, пица

1. Научавам от Slate, за съжаление твърде късно, че на пети т.м. в Рим е минала годишната конференция на екзорсистите. На нея, преподобният Цезар Трукуй /от Швейцария/, споделя неприятни преживявания на отиване, със Swissair. "Работата е там, мълви огорчения отец, че в самолета зад мен седяха две лесбийки. Много скоро, аз почувствах присъствието на Сатаната". Негово преподобие започнал интензивно да се моли наум, опитвайки се да изгони злия дух. Тогава, едната от жените демонично изръмжала и го ударила по главата с шоколад /в швейцарски самолет сме, можеше и с крава, недай си Боже/. Попитали екзорсиста как е усетил, че жената е обладана от Дявола.

"Ако някога сте чули ръмженето на дявола, никога няма да го забравите. Това е същото като с аромата на пица Маргарита - никога не се забравя". Чудя се, какво толкова Цезар е намерил в този модел пица, по-скоро бих препоръчал на височайшия "Бианко поло", но той си знае.

2. За аржентинеца, да ходи или да не ходи на избори е тъп въпрос. От 1914 г., гласуването там е задължително за всички граждани от 18 до 70 г. А ако не искаш? Има начини. Единият е, да се разболееш и да си извадиш медицинско. Другият, по-творчески начин, е да се отдалечиш на 500+ километра от избирателния си участък и да вземеш бележка от полицията, използвайки хитро съответния закон. Обикновено на избори в Аржентина гласуват около 80%. Ако някой не е гласувал и няма уважителна причина, глобата е около 60 долара.

* на сн.: Ловецът на пеперуди /фото: Черное озеро/

Поетизъм

1. Имам един много готин приятел в Бургас, който спомням си, ако надушеше, че майка му се кани да ходи на концерт на Недялко Йорданов /там пеят с един арменец/, моментално и даваше двайсет кинта, с условието да не ходи никъде. За тогава, това си бяха пари, както и за сега. Веднъж, обаче, тя го беше издебнала и отиде на поезията. Той разбра твърде късно, скара и се, известно време и се сърди, но на майка как да се сърдиш?

2. Към Недялко Йорданов съм неутрален, т.е. избягвам срещи с него, но към Тоника - ух! - пасивно-агресивен съм, както би казала една позната психоложка, понастоящем разсърдена. Особено обичам, като карам дълго из републиката и за да не заспя на някой завой, да пея тонически песни с измислени адхок текстове. Стилът го хващам лесно: "момче, здравей, бе - на пясъка ли си, къде си - налей ми нещо, де - как е хавата? - абе зле ли ти е, то и аз ще повърна - да не емигрира бе, к'во стана? - аз те срещнах, ама ти така се пудреше - или не ме позна ли? - вследствие бургаска вечер ли? - чаймалко, че вятър ме подгони по площада" etc.

Някои мои тоник-текстове са доста добри, макар и крайно черногледи. От бърнаута е, иначе съм позитивист - знам пози.

* на сн.: Костенец, непосредствено до водопада

Депресия, Челентано, Кеч 22, луфт в разбирателството ни

1. Учудващо е, колко много хора си мечтаят, вместо да погледнат към проблемите си психологически, да се опитват да ги редефинират като химически, т.е. да се натъпчат с лекарства. Става бързо, лесно и евтино. Не е задълго, но то пък и животът не е задълго. Това го приемам, дразни ме, когато подхождат така и към децата си. Посланието е: докторе, минете проблема като болест /най-често си умират за думата "депресия"/, натъпчете го с лекарства, че да мирясаме. Че иначе си ейбълмейч - ще трябва да се опитваме да си говорим с него.

2. Челентано казал на журналистите, че сегашният му образ е изцяло плод на естетичната хирургия. Попитали го, как е изглеждал преди. Той извадил и им показал снимка на Ален Делон.

3. Винаги, когато поискат да участвам в някаква налудна комисия или някакво полубезумно обсъждане с колеги, се опитвам да се скрия, но ако не мога, мобилизирам резоньорския си ресурс /прочее, доста мощен/ и попътно, за утешение, си спомням пасаж от "Параграфа". Ето този:

"Всъщност имаше много офицерски клубове, за построяването на които Йосарян не беше помагал, но той бе най-горд с клуба на Пианоза. Този клуб представляваше здрав и сложен паметник на неговата непоколебимост. Йосарян ни веднъж не отиде да помага, докато не го свършиха. След това ходеше често, тъй като много му харесваше голямата, хубава, проточена, покрита с шинди сграда. Беше действително великолепна постройка и Йосарян тръпнеше, дълбоко развълнуван от постижението, винаги щом го погледнеше и си помислеше, че не е взел никакво участие в този строеж".

4. И за един весел уикенд, реплика на спортния ни министър от колекцията ми:

"Моля ви много мъжки да слушате и онова, което ви взривява, защото то мен не ме взривява, но мен ме притиска и затова е луфтът в разбирателството ни." /от 15.05.2014/

* снимка: Ян Саудек "Читател на Достоевски" /2000/

Тагването, Кафка, etc.

1. Както разбирам, тагването /добре де, чекинването/ е измислено за да покажеш чрез смартфона си, някои неща на другите. Например, че докато те се тъпчат в 204 за да се приберат домани /вкъщи, итал./, ти, като един извънреден финяга, замислено се разхождаш из готическия квартал на Барселона и се опитваш да си припомниш, кои сексуални грехове се опрощаваха с бичуване, според канона на Буркхард, а кои - само с пост и молитва. И все такива:
- Х в 17.30 беше в Бари;
- Y в 18.30 беше в Бурано;
- Z в 19.30 кацна на Шарлероа;

2. Завиждам им, няма да крия. А нямаше ли да е много по-интересно, приятелите ми да се тагват така:
- в 17.30 X беше в изоставена уранова мина на о-в Корсика,
- в 18.30 Y беше в кашерна кланица в Петах Тиква - Израел,
- в 23.40 Z беше в старото вуду-гробище на Хезълхърст-Мисисипи.
Ама пък, с такива приятели лесно ли щеше да ми е? За завиждане ли щях да съм?

3. Един циганин е откраднал маратонки, хванали са го, съответно, бива съден. Делата се отлагат непрекъснато - постоянно не се явява ту обвиняем, ту свидетел, ту адвокат болен. Експертите обаче се явяват винаги - психиатър, невролог и УНГ прекъсват работа, отиват в съда, изчакват съдията да отложи делото и пак се връщат по работните си места, да си продължат. За явяването им, на експертите се присъжда по 20 кинта хонорар, които те не могат да вземат, защото ще забогатеят и ще почнат да вършат глупости, а и защото трябва да се поддържа държавата, иначе как. При неявяване, има реална възможност съдът да глоби всеки от тях по около 100 кинта /плащаш си ги от джоба/.
4. Виждаме една перфектно работеща кафкианска структура. Нито капка възмущение, не мрънкам, просто се кефя. Освен това: те на мен кафка и аз на тях кафка. Е, те са по-силни,  съответно, аз получавам повече кафка, знам.
5. Последното изречение в "Процесът". Не е ли време да го научите вече:
"- Като куче! - каза той така, като че ли този позор щеше да го надживее".

* на сн.: желирано блато в Южния парк

Древна Гърция, vocal fry, прегръдка, сифилис

1. В Древна Гърция имали такова важно понятие като "арете" - нещо като добродетел, доблест, превъзходство и т.н. придобивано с известни усилия или без такива - чрез подходящо възпитание. За по-лесно натрупване на арете, съществувала и хубава традиция - да послъгваш, украсяваш и преувеличаваш преживяванията си. Древните гърци особено обичали да фантазират за пътешествията си. Нямали никакъв проблем да опишат два-три несъществуващи града, някое абсурдно племе или ужасен огнедишащ звяр.

2. Например, някой си Мегастен /350 г. пр. Хр./ посетил Индия и в трактата си "Индика" описал растението памук. Според него, то било дърво, на което растели специален вид овце. Те били свързани с дървото чрез пъпна връв и се хранели с тревата, растяща наоколо. Когато тя свършела и овцете, и растението умирали.

3. Търсех информация за модата на гърлено говорене сред младите американки /нарича се "vocal fry epidemic"/, но се разсеях и попаднах на "Cultural Misunderstandings: The French-American Experience" на Реймънд Керъл /рецензия/. Интересно наблюдение: когато приятели американци се прегръщат за здрасти, прегръдката винаги завършва с потупване по гърба, за да се маркира, че жестът не е еротичен. Когато тя казвала това на американските си студенти, те отричали, но по-късно, след "самопроверка" идвали да и споделят, че е права.

4. Французите наричали сифилиса "италианска болест", италианците - "испанска болест", испанците - "хаитянска болест", англичаните и турците - "френска болест", руснаците - "полска болест", индийците и японците - "португалска болест". Никой не щял да си признае, както разбирам.

* на сн.: чиниите на Аделина

Цигарени клипове

През 90-те цигарената марка "Parisienne" поръчала едноминутни рекламни клипове на следните режисьори: Дейвид Линч, Роман Полански, Брадър Коен /двама/, Жан-Люк Годар и Кустурица. Ето ги тук.
Бонуси: Реклама на трактори на Андрей Кончаловски и реклама на Prada на Полански

Линч

Полански

Коен

Годар

Кустурица


Бонуси
Кончаловски - трактори

Полански - Prada с Бен Кингсли