Как работи референдумът

1. Стана ми много весело, като научих историята на Коморските острови. Те са четири и са се вместили между гиганта Мадагаскар и африканския бряг. Население: 750 000. Били са френска колония и всичко било окей, докато през 1976 не решили, че искат независимост, за да си направят ислямска република. "Няма лошо", казали французите и направили референдум. Три от островите били за независимост, а четвъртият - Майота - не искал и да чуе. Станал отвъдокеански френски департамент.

2. След като си отишли французите, коморците, които и така били склонни към съзерцателност,  спрели да бачкат тотално. Предпочитали по цели дни да седят и да гледат морето. Плажовете се напълнили с боклуци, туристите спрели да идват. На острова има едно шосе, което стои непокътнато от 40 години и поради това, е практически неизползваемо.

За тези години, коморците успели да направят 6 военни преврата и да убият 3-ма президенти.

3. Живеят в бидонвили, направени от ламарина и от всичко, което океанът изхвърли. Преди живеели в колиби от палмови листа - идеални за тамошните условия и климат, но проблемът бил, че два пъти годишно, трябва да реновираш покрива, което за тях се оказало непосилно. Част от туземците извадили късмет и заели малкото каменни къщи останали от французите, разбира се, без да се насилват да ги ремонтират.

4. Единствената нова сграда е джамията в столицата. Тъй като ги мързи да се молят по пет пъти дневно, те ползват джамията за спане денем, защото има килими и е много удобно.

5. Основната мечта на всеки коморец е да си купи лодка и да преплава нелегално до процъфтяващия Майота, където да остане завинаги. Разстоянието обаче е непосилно и повечето от тях се давят по пътя.

6. За да не се обидят, но главно, за да не умрат от глад, французите им дават някаква малка годишна лепта. Всичко останало се крепи на хуманитарната помощ, когато успеят да я изкрънкат отнякъде.

7. И все пак, властите на Коморите по едно време се обидили и обвинили Франция, че провежда колониална политика. "Жьо не па манж сис жур!", вероятно са казали те. Аз не знам какво им е отговорила Франция. Нещо много вежливо ще да е било, като ги познавам.

На снимката - Коморите, от: NG, Photograph by Jean du Boisberranger/Getty Images

Януари - фрагменти 1

1. Има една особеност, която съм забелязал в различните болници - лаборантките /тези, които взимат кръв/, винаги са на около 25 и са много секси. При по-внимателно проучване, се оказва, че всички са над петдесетгодишни. Какво става? Защо са толкова привлекателни? Що за дискрепанс, както казваше един колега? Много просто - работят с кръв и винаги имат възможност да пийнат глътка-две. Един път дневно е достатъчно, за да си винаги свеж и  млад.

2. Има едно върховито парче на моята любимка Таня-Мария, наречено Encanto meu /Viva Brasil 2000/. Започва с бас и ударни, на 5-ия такт се включва дискретно пиано и т.н. 

Басът изпълнява една остинатна фигура, толкова крива, че като я чуя изпадам в екстаз. Ефектът идва от това, че в привидно логичния мотив, басистът вкарва някакви хроматики или Господ знае какво и понеже е на ниските струни, чувстваш само вибрациите, но не самите тонове. Усещаш, че нещо не е наред и малко ти става тревожно. Думата за това усещане е "пленително".

3. Барон Мюнхаузен разказва на ловци: 

- Преди година, по тези места срещам елен. Вдигам пушката и разбирам, че нямам патрони. Нямам нищо в чантата, освен малко вишни. Зареждам вишнева костилка. Стрелям и го улучвам в челото. Еленът уплашен се скрива. 

А тази есен, като минавах из тези краища, срещам моя елен, а на главата му - разкошно вишнево дърво.

- Как, дървото е израстнало на главата му?

- Да, именно там.

- Хаха, още малко и ще кажете вишнева градина!

- Ако беше израстнала градина, щях да кажа градина. А след като беше дърво, защо да ви лъжа? Аз винаги казвам само истината.

4. Руснаците винаги са били майстори да произведат нещо, за което е ясно, че няма да работи по начина, който е предвиден или въобще няма да работи. Имахме например някога, едно кухненско кантарче - беличко, мери до 5кг. Показваше каквото си иска и когато си иска, т.е. хем беше използваемо, хем беше неизползваемо. Обаче имаше много поетично име: "Ленуца". Сега китайците процедират по подобен начин със симулациите си, но имената, които им слагат, не са толкова красиви, например: "Гоме-електроникс". Име, което за нищо не става.

* на снимката: Арменската кръчма в Пловдив поглед отвътре.

Фицкаралдо. Колосален филм

1. "Фицкаралдо" на Вернер Херцог, 1982 г., с Клаус Кински и Клаудия Кардинале. Кан за режисура. В продължение на 3 часа изследва любимата ми тема - правене на идеални жестове с нулева или /по-често/ отрицателна възвращаемост. 

2. Деветнадесети век, Амазония, Каучуковата треска. Фицкаралдо /Кински/ е ирландски заселник, почитател на операта и иска да покани Карузо да пее в някакво градче в джунглата. Подробност:  трябва първо да изкара малко пари. Тъй като основните места вече са приватизирани от каучуковите крале, пичът решава да тръгне с кораб по приток на Амазонка, да стигне до едни непроходими прагове, да пренесе кораба си през джунглата и да го пусне в друг приток, където никой още не е стъпвал и съответно, няма конкуренция. После ще забогатее, ще построи оперен театър някъде там и всички /и най-вече самият той/ ще се кефят.

3. За нас е ясно, че човек, искрено обичащ операта няма как да забогатее по дефиниция. 

Като всеки налуден проект и този катализира срещи на невъзможни и взаимноотричащи се герои и техните натрапливости, които поотделно може и да са градивни, но съчетани - най-често са разрушителни.

4. С помощта на крайречните племена, Фицкаралдо успява да пренесе кораба си по релси през джунглата в съседния приток. Индианците, които в началото показват трудно потискано желание да избият белите досадници /има си хас, Кински периодично ги озвучава с Карузо по грамофона си/, по-късно стават учудващо кооперативни. Това обаче, не е много добър признак, защото мотивацията им е твърде загадъчна.

5. Е добре, индианците решават, да принесат в жертва Кински и кораба му, за да снемат проклятието от мястото /то се оказва прокълнато, ама кой да се поинтересува!/. През нощта прерязват котвеното въже и корабът се понася към праговете, но по чудо остава невредим.

6. Финален кадър: Фицкаралдо е докарал музиканти. Оцелелият кораб бавно се носи по великата река. На борда му изпълняват Норма на Белини. Удивени туземци и прекрасната Клаудия им махат от брега.

7. Интересно, че прототипът на Кински - Карлос Фермин Фицкаралд Лопес, всъщност е бил един от най-жестоките и алчни завоеватели по тези места. Търсейки нови територии за добив на каучук, той прави куп географски открития и накрая изчезва безследно някъде по амазонските притоци през 1897 г., на 35 годишна възраст. Обичал ли е операта? Отде да знам.

на снимката: кадър, който ми се стори много изразителен.

Фотография и психиатрия - Робърт Бъргойнг

Robert Bourgoing, Angola, 1994, 2011

Angola: "raving mad"
http://www.bourgoing.com/blog/2011/05/fous-a-lier/

Това е местният лечител, който помага, колкото може.

++++++++++++++++++++++++++++

Превръзката на Едип

1. Омръзна ми да сънувам тези откровено едипови сънища. На три нормални /с пътешествия и мацки/, един едипов. Например: стоим с баща ми до някаква локва на улицата и той е с розова риза /демек - красив/, а аз току що съм се насрал и се чудя, дали ще мога да скрия този факт от него и от редките минувачи в този ранен следобед. Мисля, че това е прекалено.

2. Все пак, усетих полъха на тези сюжети, много преди да започнат да ми се присънват. Първият път, в който видях по тв реклама на дамска превръзка, разбрах, че идва лошото. Помня, че доста ме уплаши и името на производителя: "Always".

3. Дали някакъв закон влезе в сила или търговците екстремно изнагляха, но скоро такива реклами зачестиха. Мислех си, че поне тази, твърде интимна част на женската физиология, ще си остане табу и ще проблясва само в лимитирани серии просташки вицове в определен тип компании, в които не съм добре приет, но не! Оформиха се завършени истории и без да го желая, научих немислими подробности за крилца, специални попиващи слоеве, за някои прости, но ефективни жестове да си сложиш тампон, етц.

4. Казвах си: разбирам, в един фалоцентричен свят няма кой да се спре гаврата с жените, ще трябва да го приема и да се правя, че нищо не се е случило. Обаче, не след дълго подпукаха и мъжете и то, по още по-гаден начин - простатата и дъщеря и - ерекцията. 

5. Наглите клипмейкъри ловко театрализираха клиниката на простатита /жанр: докудрама/ и мъжете се оказаха не по-малки рекламни жертви, с честите им позиви за уриниране и невъзможност да вдигнат самолета, както се споменаваше в една особено тъпа реклама.

6. Окей, пичове - победихте срама, всичко на показ. Обаче: няма срам - няма оргазъм. Разбирайте го както си искате. Някак си така.

На сн.: намерих подходяща натура за Пазолини

На Коледа

1. - И все пак, аз по-иначе си представях живота си като пенсионер, споделя баща ми /на 78 е/, с чаша Джеймисън в ръка. - Смятах, че ще седя на люлеещ се стол и захапал пура ще гледам в далечината.

- Люлеещ се стол може да се купи, казва Роси - и не е много скъп.

- Пура мога да ти купя от павилиона на площада, казвам аз. Мога да ти купя много скъпа пура.

- И къде ще ми го сложите стола с пурата? - пита баща ми. 

Питието го хваща лесно и освен неправомерни желания, той започва да излъчва и лека агресия.

- На балкона, сигурно, къде още.

- Като пенсионер - пояснява баща ми - аз си представях, че седя в имението си в Англия. На люлеещ се стол, захапал пура.

2. Никога не сме имали имение в чужбина. Даже не е ставало дума за това. И изведнъж - Англия! Някакви подобия на имения - да, но такова като в "Мой ласковый нежный зверь" например, не. Е, и с крепостните селяни винаги сме били зле. 

3. Не, тия коледни събирания на роднини накрая ще ме унищожат. Хем си казвам: позитивирай бе, задник! Положително има нещо хубаво в това девойките да бягат около теб с весели шеги, а техните бойфрендове да се заиграват с телефоните си, на фона на неспиращите конфабулации на стария моряк /баща ми/.

4. Е, това са чудесата на Коледа, няма други. И тия мазни, банални късметчета, леле, леле.

На снимката: Доротея и Бояна ще литват.

Паранормална зона Панчарево /репортаж/

Мястото е известно като зона с чести паранормални събития. В едно ранно декемврийско утро се насочих натам за проверка и контрол.

По тъмно регистрирах тайнствен кораб - отдели се от кея и отплава в неизвестна посока.

Неидентифицирани подводни обекти /НПО/

С малко служебно кану на NG стигнах до прочутите Трипластови брегове. Вижда се -  отдолу цимент, в средата - мрамор, отгоре - варовик. Мраморът е силно радиоактивен.

Стеснението на Хопър. Вдясно - част от полуразрушената военноезерна база.

Коварните Източни плитчини. Тук са изчезнали доста кораби и даже, по едно време мястото се е наричало Панчаревският триъгълник. После се установило, че става дума за плаващи пясъци. Корабите /в мъгла и с неопитен капитан/ засядат в плитчината и после бавно и мъчително изчезват в пясъка. Жителите в околността и досега се стряскат нощем от кошмарни възгласи: "Помощ, потъваме в Небитието!" и др. подобни, но по-рядко.

Пасаж толстолоби, с които езерото е известно по света.

Селяните са запалили тръстиките, за да спрат влизането на голямотонажни кораби в езерото по канал Искър. Те смятат, че това е екологична катастрофа.

И вероятно са прави, ето последствията от Голямата Панчаревска суша /1989 г./, в резултат на неправилна мелиорация.

Тайнствени вуду знаци на скалите. Легендата разказва, че това са лоцмански знаци от античното корабоплаване.

 Мистичен знак "четворка" описан от пътешествениците. Появява се на някои кадри без човешка намеса.

  Античен механизъм /късен елинизъм/ за акостиране на шхуни. Под закрила на МК /Рашидов/.

++++++++++++++++++++=