Формулата на страха

1. Tолкова ме кефи тази табела. Колко съм се затъжил за усещането, че някой се е загрижил за мен и моето настроение, но не човек от семейството ми, а някой непознат, случаен, недържавен, деперсонализиран и т.н. Колко ми е приятно да знам, че има страни, в които някой се е сетил да ми напомни да се усмихна преди да направя нещо, например, да му вляза в щата.

2. Примерно, карам си по шосето и виждам, как неминуемо ще вляза в Пазарджик. И там да пише: "Усмихни се, ти влизаш в Пазарджик!" Аха, ей са са го написали. Те нямат подобна конструкция в главите си. Техните родители не са я имали. Бабите им не са я имали. Прабабите им не са я имали. Приматите, от които са произлезли, не са я имали. Те са имали една друга: "Аууу, е са ни изяде реликтовия саблезъб тигър, мамицата му! Бегом в пещерата!" 

3. Някак си, преминавайки през пластовете култура и цивилизация, тази формула на страха се е видоизменила, но емоцията /страх/ и съответно смисълът е останал пак същия.

4. Това е заклинанието, което кара шофьора на софийското такси да не излезе да ти метне куфара в багажника, а само нечленоразделно да изръмжи. От друга страна, формулата "хайде сега, усмихни се, ако обичаш", кара нюйоркския /пакистански/ таксист да използва "добър ден",  "заповядайте", "дайте багажа" и т.н. 

5. Ще ми кажат: "абе ти поживей там, пък ще видиш, че не е толкова розово". Е за чий? Не съм си го и помислял. Там ще ми е ту готино, ту лошо, но винаги когато се върна домани /вкъщи, итал./, ще се изправям пред крайно стеснения избор да разказвам две, до пет стандартни истории, които, колкото и да украсявам с лични преживявания, пак си остават две до пет стандартни истории.

6. Ще се чувствам малко като изнасилен. Точно по същия начин ще се чувстват и моите слушатели.

7. Е, те малко са им проблемите, че и аз да им се хопна с моя. Жаме.

Хари Калахън - амер. фотограф

Хари Калахан(1912-1999)

Не мога да разбера защо толкова ме привлича.

Дегустирането

1. Като си пазарувахме за Нова година в една пловдивска Била, Борко каза:  "давай сега да купим и бира". 

Аз: "Ама нали знаеш, че си нося един бърбън". 

Той: "Да де, ще ти трябва значи и бира". 

Аз: "Ама аз вече не пия бърбъна с бира". 

Погледна ме с неразбиране, без задоволство. Знам обаче, че не ми мисли злото.

2. А то как стана. 

Попадам на един сайт за дегустация на уиски и чета.

Glenrothes 1969 42yo Men o'Quaich DT 44,7%, Distilled Jul 1969, bottled Dec 2011. Finished for 4 months in a fresh Sherry Octave #498841, 65 bts.

Цвят: кехлибар

Аромат на бонбон "Тофи", ментови бонбони, пълен комплект сухи плодове за компот, захаросано сладко от сливи, зелен босилек, леко влажна цепеница от смолисти борове, треви.

Тяло абсолютно гладко, копринено, пластично. Вкус на портокалово сладко върху леко загорял тост, глътка силен асам. Райска наслада. Достатъчно сух и сдържан. Дървесното влияние е силно, но не прекалено. Нотки на куантро и оранжада в задния план.

Послевкусът е с нота на презряло манго на фона на възсух въглен, малко тръпчив, чаен, плътен, постепенно отива към стафидената тема.

Потресаващо дълъг, с ярък край на сушена слива.

Това е шедьовър, великолепно доведен до съвършенство, изострен за четири месеца в свежа хересна октава, след 42 години в бърбънова бъчва. Тук липсва мегамощта на хересните чудовища, няма я взривната задименост на торфените фрикове, тук цари хармония. Великолепно! 96 бала.
3. О, какъв кеф! Нима бих могъл да почувствам нещо подобно и аз? Веднага тичам към десетлевовия си "Джим Гарет" /на снимката/, заклащам, вдъхвам и отпивам миниатюрна глътка. Да видим:
Цвят: хоросан - мазилка на стара селска съборетина.
Аромат: резенче пресен джинджифил, мазе на стара къща на ул. Криволак, дълбоко вдъхване в полупразна кутия цигари "555", парфюмена следа от отминаваща оперна певица, горещ асфалт пред "Икея", меки, гниещи водорасли на варненски плаж, бонбони "Дръвчета".
Тяло: добре загладена жетоба, твърдо, for upper midle class only.
Послевкусие: дълги, парливи докосвания по гърлото, сянка на вещер с мирис на тамян, трънлив храст презрял глог, добре темперирана печена чушка.
Къс край, умряла от студ кибритопродавачка и почти едновременно - парване от горещо кюмбе. Жълто паве пред Парламента, отиващо към нотки на домашен шнапс. Швепс тиква /на преден план/.

Февруари - фрагменти 1

1. Ами не знам, твърдят, че общество ни е кофти, но то било такова, каквито са неговите членове. Обаче дали се сеща някой, че аз и още някои хора, които познавам, са много по-качествени отколкото е самото общество. Е как да си обясня това? Да не би да сме прекалено малко?

2. Ако се усмихвате на обществени места, съгласно приетия у нас модел, най-вероятно ще ви вземат за идиот. Ставате нормален и разпознаваем, ако си сложите мрачна физиономия, а още по-добре - гримаса на недоволство, раздразнение и агресия.

3. Всички са чували/чели класиката на Дейл Карнеги "Как да печелим приятели и да влияем на другите" (1936), но не всеки знае, че има втори том - "Как да се избавим от приятелите, спечелени със съветите от предишната ми книга" (1938).

4. Вероятностната природа на езика, според мен е едно от най-прекрасните му свойства - говорим каквото си искаме и ни разбират както си искат. Пълна свобода на волята - всяко изказване е непредсказуемо, а взети заедно се подреждат в неописуемо интересни вериги със своите си закономерности.

5. Дайън Арбъс, известна амер. фотографка: "нито една снимка не съм заснела така както искам. Винаги стават или по-добри, или по-лоши".

* На снимката: даже извънземните започнаха да паркират където си искат.

Джулия Фулъртон-Батън, майки и дъщери

Джулия Фулъртон - Батън - много интересна немско-английска фотографка.
Особено ме впечатли проектът и "Майки и дъщери". Мрачно, но някак истинско. /20 снимки/

Красивите жени

1. Като ми кажат колко била красива Марлен Дитрих и се хващам за пистолета. Физиономия, тип "подай ми камшика да те нашляпам" не мога да нарека красива.

2. Грета Гарбо е малко по-хубавичка, но пак ще се въздържа от изказвания. Е, ако дойде на рождения ми ден, няма да я върна от вратата, но не повече.

3. Мерилин ми прилича на онези мои колеги, които дълго време са посещавали групи, например за "личностов растеж" или друг подобен растеж. Излизат оттам красиви и стройни, но напълно промити.

4. Фрида Кало ми е много симпатична с поведението си и с това, че е влюбила в себе си одъртяващия Троцки, но не бих желал да я срещна нощем, на тъмна улица. Ще се уплаша здравата. Нейна картина също не бих си купил. Ако ще е сюр, по-добре Де Кирико или Танги, в краен случай.

5. Абе, всичко е въпрос на вкус. Също така, много зависи от обстановката.

* На снимката: Ив Танги /фото: Ман Рей/

В казиното

1. Ако правилно разбирам, повечето социални конфликти възникват поради грешното схващане, че някой е длъжен някому. Гражданите смятат, че управляващите са длъжни да се грижат за тях, да ги пазят, да ги приспиват вечер с приказка и проч. Творците смятат, че трябва да им изгонят търговците от храма и да им дотират сериите от шедьоври. Потребителите на Мтел смятат, че мтеловците нямат право да си измислят произволни суми, които да добавят към сметките им и т.н.

2. "Ако искаш гаранции, купи си тостер", съветва Клинт Истуд в един филм. Това е депресиращо. В такива случаи ми олеква малко, като се сетя за метафората с казиното.

3. Там някои просто ходят между масите и зяпат без да залагат. В този случай, не губиш нищо, освен малко време. Можеш и да поиграеш, ако искаш. Много е вероятно да загубиш, но пък и да спечелиш. И в двата случая, не е необходимо да купуваш на крупието цветя и бонбони, нито той на теб - това няма да повлияе на събитията по никакъв начин.

4. Третата страна - самото казино. То е така организирано, че винаги да е на печалба. Това е несправедливо, но дали ще играеш или не, е въпрос на личен избор.

5. Обаче, има интересна подробност - казиното те обича винаги - и като губиш, и като печелиш, по различни причини. Единственият случай, в който казиното не те харесва, е когато не играеш. Баси чудото - досущ като в живота – той те обича независимо дали си печелун или си загубан! Само играй, молим.

6. Грешките започват когато нещо те стегне шала /”Обединени цветове на Бенетон”, цвят бордо/ и ти си кажеш: „ще взема да избацам едно възмутено писмо против нещо си /чалгата, закона за водите, миризмата на кисело зеле във входа и т.н./”. От гледна точка на казиното – живот, ти си насочил пистолет към главата на крупието и му викаш: „Копеленце, от теб искам само едно: да ми подбереш печеливша комбинация карти”.

7. Е, викат охраната да те разкара и те внасят в някакъв списък там. Ако това ти е развлечение – има и други казина, какво толкова.

8. Знам ли, може би така и трябва. Но ми се струва малко еднообразно.

на снимката: Кастория, супермаркет "Любов". Обичам гърците.