Чакат асансьора

1. Не може да не ви се е случвало: стоят си няколко човека, чакат асансьора. И внезапно се появява някъв интелектуалец, който отново минава по всички копчета и пак ги натиска, баси! А те - натиснати, та дрънкат - светят, пищят - "натиснати смееее!", ама не, на тоя не му е достатъчно, иска пак.

2. Винаги съм се чудил, каква е мотивацията на този човек. Да не би да притежава някакво тайно знание, което му подсказва, че повторното натискане ускорява десетократно пристигането на асансьора. Или пък, дотам се е отнесъл в елитарността си, че ни смята за дебили, които чакат, но не са се сетили да натиснат копчето. И какво чакаме, глупаци такива, защо не сме го повикали!

3. Или пък, това е някакъв ужасно изнервен човек, когото шефът му /дребнав, никога не соаниран селфмейд/, току що е натиснал и леко поразмазал по луксозното бюро. И сега, офисният сапрофит си го връща на асансьора?

Шпионската литература

1. Някакъв американски писател на име Куентин Роуън публикувал шпионски роман, който критиците много похвалили и т.н. Всичко вървяло добре, докато не се разбрало, че текстът гъмжи от заемки, буквално преписани от стари шпионски романи от 70-те.

2. Като усетили, че се задава купон, блогъри и други лешояди издирили всичко написано от Роуън и видели, че пичът от 15 години публикува разкази фрашкани с пасажи от Греъм Грийн, Ивлин Уо и други, по-малко известни автори, дословно или с дискретна редакция.

3. После настанала тъга за Роуън. Издателството изтеглило романа от книжарниците, поискало си аванса обратно, приятелката му го напуснала, загубил си и работата. Опечаленият писател се преместил от Ню Йорк в Сиатъл при родителите си, откъдето пишел писма с извинения до всички писатели, чийто текстове е плагиатствал. До тези, които са живи.

4. Роуън не е трябвало да губи самообладание, а да каже, че това не е плагиат, а специално конструиран хипертекст, текст на текстовете, каталог на текстовете, Песен на песните, Дон Кихот по методиката на Пиер Менар/Борхес, деконструкция на суициден сюжет и други подобни чудеса. Обаче, този номер добре би вървял в Европа, особено във Франция, където нашите хора /Кръстева, Тодоров/ добре са поработили по въпроса. В Щатите пошло и банално си гледат копирайта и цакат интелектуалците, които не го спазват.

5. Хрумна ми, че имената на писателя също ни говорят. Историята напомня сценарий на Куентин Тарантино, а драматургията на Роуън е като скеч на мистър Бийн /Роуън Аткинсън/.

6. Статията в Нюйоркър:

http://www.newyorker.com/reporting/2012/02/13/120213fa_fact_widdicombe?currentPage=all

*на снимката: "...и едно непознато животно"

Вселената и Световното правителство

1. Някога имах пациент милиционер, простоват и безобиден човек, старшина, но беше създал нов модел на Вселената, който постоянно се опитваше да ми обясни. Човекът идваше при мен не за да се лекува /"Айнщайн нуждаел ли се е от лечение?"/, а за да му съдействам да се отнесат сериозно към космогонията му.

2. Аз обаче, към този момент, вече се бях сблъсквал с хора, създали различни, прекрасни в своята невъзможност системи, затова моментално го посъветвах да отиде в БАН - там са астрофизиците, акад. Бонев, тоя-оня, нека и те малко вкусят от всемирната скръб, мислех си. Но той беше ходил вече при тях. Някои го гонели веднага, други се мъчели да вникнат и накрая се отказвали, трети му казваха: "остави копие, ще се занимаем на катедрен съвет". 

"Интелигентни хора са, споделяше милиционерът, но после не се обаждат, та трябва пак да ходя да ги подсещам".

3. За този човек си спомних, след като попаднах на няколко конспирологични сайта и си мисля, че по-тежко налудни неща отдавна не съм чел. А имам възможност, дето се казва.

4. Открих следните особености:

- авторите имат сериозни проблеми с пълния член;

- често пишат с главни букви. Както казваше един човек по друг повод: "не пиша с Сaps lock, а с натиснат Shift, защото съм гневен". Тия са МНОГО гневни;

- мразят Щатите. Там са им тайните правителства, които ни управляват, оттам ни ръсят с алуминиеви нишки или тежки метали, за да умрем по-бързо и т н.

- яко продуктивни са /като всеки качествен параноик/;

- изживяват се като познавачи на историята, т.е. на някаква алтернативна версия, която обслужва параноидните им концепти.

Този вид знание съм срещал у хора, завършили военно училище и интоксицирани със странен микс от популярни исторически хипотези и отблъскващ патриотизъм до степен моментално да интерпретират всяка сензационнa теза, която някой им подхвърли.

- използват граматично време като на участници в събитията, например: "евреите тогава не спазиха заръката, която Бог им даде."

- винаги лъха патриотизъм на най-ниско ниво. В един сайт пишеше - "Влез, ако си българин". Влязох - пълен идиотизъм.

- винаги има масонска връзка. Тази дума явно ги пленява - масон-мезон-мейсън.

5. Ами, тежко е. Епично е, еpic shit е.

Балсамиране - Пирогов, Ленин и др.

1. Когато Пирогов умира, /23.11.1881/, става ясно, че е поискал да бъде балсамиран и положен в семейната гробница. За който не знае - известен руски хирург, един от първите въвел обезболяването в хирургията, дотогава - оперират ли те - болка! За балсамирането използват техники и химикали създадени от самия него. То става толкова сполучливо, че и досега, тялото му е в чудесен вид. И това, като се има предвид, че през Втората световна война /60 години по-късно/, немците пристигат в имението на Пирогов /с. Вишня, Украина/, безчинстват колкото могат, вадят трупа му и го меткат на бунището, където той престоява неопределено дълго.

2. След балсамирането на Ленин през 1923 и полагането му в мавзолей, сред народа се появяват различни митове. В един от тях, работниците от няколко завода споделяли, че нощем са виждали Ленин да се появява из цеховете и да завинтва някакви гайки и детайли. Това ставало, когато заводът е закъсал с плана. При друг мит, се казва, че ако някой се почувствал зле, гузен или виновен за нещо, трябвало да постои пред мавзолея 10-15 минути и ще е като нов, поради лечебното лениново въздействие.

3. Създателят на саркофага на Ленин е архитектът К. Мелников. Един от предложените варианти е представлявал кристал, а вътре се мъдри Ленин. Мелников, който е бил як авангардист, обяснил пред комисията, че иска да създаде алюзия със Спящата красавица. На снимката /фото: Арсениев/, може да се види каква симпатична къща-ателиенце си е построил в центъра на Москва. Сега мисля, че е музей.

4. Като става дума за музеи, изобщо не желая да параноясвам, /стигат ми и символните закачки в ежедневието/, обаче как да се отнеса към факта, че винаги като реша да посетя някакъв музей, той се оказва затворен. Ботаническата градина - попаднах там на четвъртия опит. След това опитвах отново и не стана. "Земята и хората" - никакъв шанс. Имаше табела, да не го посещавам преди 5 март. Предполагам, че още три пъти трябва да опитам и ще стане. Сега не смея да припаря и в Зоо-то. И там нещо ще измислят, знам. Примерно, че животните са се обадили в управата, че не искат да ме виждат. 

5. Омагьосани места са софийските музеи. Не стига, че няма пукната забележителност в този град, но и музеите те отперват.

Февруари - фрагменти 3

1. Търся в Ютуб "Следобедът на един фавн" на Дебюси. Не мога да слушам класика, но някои неща все пак мога. Пиша го на български, отде да знам как е "следобед" на френски. Излиза ми "Следобедът на един Годжи" в хиляди варианти. Това е някакъв тежък простак, който явно се представя за фавн или за Дебюси. Считам за неприемливо светът да е организиран така, че да ми излиза говно, вместо Дебюси. А той е точно така организиран, но уей. Ето затова се самоубиват хората - изведнъж, внезапно, ги докосва непоносимо, надчовешко и незаслужено несъответствие между очаквано и действителност и те не издържат. 

Но нека изсъхнат сълзите ми.

2. Преход ниско - високо. Лосев отново цепи мрака. От разговорите със секретаря му:

"Светът е наследник на три култури: европейската - това е личността, римската - империализма, гръцката - движението от материя към идея. Само в Европа съществува личност. Един немец обиколил света и едва когато се върнал в Европа и седнал да свири Бах, се почувствал у дома и разбрал, че само тук и никъде другаде не съществува личността. Европеецът, това е Бах: ясно начало, развитие, край. Историзмът идва от Израел. Там за пръв път са сформулирали, че всичко е създадено от Бог - единен, всемогъщ. Там е било положено началото на личността...

Младата японка, решила да стане проститутка, за да събере пари и после да създаде порядъчно семейство, сякаш не е имала предишен живот. Тук виждаме същото отсъствие на личност. Затова и японците толкова лесно са умирали на война.

Второто начало е Рим - империализма. Ние повече не можем да живеем без империализъм, все едно дали е социализъм или капитализъм. Цялата европейска държавност се крепи върху римското начало.

Третото начало е Гърция, това са идеите. Маркс казва: "идея, овладяла масите става материална сила". Тук виждаме чист идеализъм. Комунизмът се счита за материализъм, но настоява да дадем всичко за идеята.

/А. Ф. Лосев. Записи бесед. В. В. Бибихин, превод - левашки - мой/

http://lib.rus.ec/b/264119/read#r168

3. Изключително качествена мисъл на Бердяев, не знам от къде:

"Адът е необходим не за това лошите да бъдат наказани, а за това, човек да не бъде изнасилен от доброто".

4. Преход високо - ниско.

Кастинг за порно-актьори. Идва красив левент. Казват му:

- Вие сте подходящ за ролята, взимаме ви. Разкажете ни нещо за себе си.

- Знаете ли, аз не го вдигам. Ама хич.

- Е, защо дойдохте тогава?

- Помислих си, че може би ви трябва и отрицателен герой.

* на сн.: замислено куче в района на бул. Ц. Борис 3

Февруари - фрагменти 2

1. Мисля, че когато не става дума за физически закони, на човек трябва да му се казва само това, което би му било приятно да чуе. Например, ако те попитат: "Извинявай, първият на Кирхоф, за затворена електрическа верига ли беше или за отворена?", ти не можеш да му отговориш "О, това е толкова готин закон, че ми е все едно за каква верига е; хиляди пъти по-симпатичен ми е от Омовия, който, разбира се, е за затворена". Трябва да кажеш: "За добро или за лошо, Първият на Кирхоф гласи: алгебричната сума на всички токове в даден възел на една верига е равна на нула".

2. Ако обаче ти кажат: "я виж, написах това стихотворение преди две минути, нали не е зле?" и ти го погледнеш, и видиш, че става само за преди разстрел и то, за да не се мъчиш, а не за украса на сетния ти миг? И решаваш да си честен, и казваш каквото си си помислил: "Това стихотворение, бих го прочел само преди разстрел и то за да ми ускори смъртта". И какво, казал си истината? Нищо подобно, като малък злобен кастрат, ти си казал какво мислиш в този момент от личната ти действителност. Винаги ще се намерят легиони хора, които ще го харесат и такива, които няма да го харесат. Така че, направил си нещо, което да развали настроението на събеседника ти, да стане той тъжен и да те намрази. Добър резултат, а?

3. Когато Дзьосу видял, как един монах почтително се поклонил на Буда, той го шамаросал.

- Нима това, което направих не е похвално? - попитал ученикът натъжен

- О, похвално е, казал учителят, но по-добре да минем без похвалности.

По Судзуки

* на снимката: в кухнята от страната на прозореца.

Чичо Томовата колиба

1. Тринадесетата поправка към Конституцията на САЩ забранява робството през декември 1865. Дотогава, ако си негър и искаш свобода, трябва да избягаш в някой северен щат, където ще те третират като човек и няма да те закачат. Е, ще трябва да внимаваш да не минаваш по тротоар за бели и други дребни грижи, но като цяло - пей сърце блус, пей /sing heart blues, sing/.
2. В периода на прехода, през август 1865, някой си полковник П. Х. Андерсън, робовладелец от Тенеси, пише на бившия си роб Джордън Андерсън, предлагайки му да се върне да си работи отново във фермата. Робът, който вече е в Охайо и се чувства отлично, диктува на журналист от «New York Daily Tribune» следният отговор.
3. «Дейтън, Охайо, 7 август 1865
До бившия ми господар, полковник П. Х. Андерсън, Биг Спринг, Тенеси

Сър,
Получих вашето писмо и се зарадвах, че не сте забравили Джордън и че искате да се върна при вас, като ми обещавате нещо повече от друг път.

Аз често се тревожех за вас. Мислех, че янките /т.е. армията на Севера, б.м./ отдавна са ви обесили, за това, че укривахте в дома си войници от армията на Южняците.
Въпреки, че дважди стреляхте по мен преди да избягам от вас, аз не бих искал да пострадате и се радвам, че сте още жив. Би било чудесно да се върна в добрата стара къща и да видя отново мис Мери и мис Марта, Алън, Естер и Грийн.

Мислех да ви посетя още като работех в болницата Нашвил, но един съсед ми каза, че Хенри смятал да ме застреля при първа удобна възможност.

Бих искал да знам по-подробно, какво предлагате. Тук живея добре, получавам 25 долара месечно, плюс храна и облекло, имам уютен дом. Манди и викат мисис Андерсън, а децата ходят на училище. Понякога за нас говорят: "Тия черните са били роби в Тенеси". Децата се обиждат, но аз им казвам, че да си собственост на полковник Андерсън, не се считаше за срамно.
Сега, ако напишете каква заплата смятате да ми плащате, ще ми бъде по-лесно да реша, има ли смисъл да се връщам. А за освобождаването, което ми обещавате, няма нужда, защото получих документите си през 1864 от началника на Нашвилската военна полиция.
Аз вярно ви служих в продължение на тридесет и две години, а Манди - двайсет и пет. Ако вземем по 25 долара месечно за мен и по два долара седмично за Манди, ще се получи заплата 11 680 долара. Добавете и процент за времето, през което не сме получавали заплата, извадете разходите за дрехи, за три лекарски прегледа за мен и за вадене на зъб на Манди и ще получите сумата, която ни се полага.
Парите можете да изпратите с "Адамс Експрес" на името на В. Уинтър, Дейтън, Охайо.
Ако не ни платите за праведния труд в миналото, ние няма да можем да повярваме на обещанията ви за в бъдеще. Тук, аз получавам заплатата си всяка събота, а в Тенеси нямаше изобщо ден за заплата и към негрите се отнасяха като към животни.

P.S. Предайте поздрави на Джордж Картър, както и благодарности за това, че ви взе пистолета, когато стреляхте по мен.

Вашият стар слуга,
Джордън Андерсън.
++++++++++++++++++++++
на сн.: Стадион Раковски. Бягащ първо към, после от.