Девет снимки от каньон Врабча

Един хумор, един стих и една притча

1. Хумор:
Казвам се Васко, варя туткал. Живеем на квартира с един кюрд - Азадат. Веднъж го почерпих с пушени кози тестиси от село, а той ми подаде малка триъгълна бухтичка. Попитах го: какво е това?

- Чпакмак - отговори той.

Отхапах едно парченце и го сдъвках. И наистина - аруп беттем, аннаръ кикереп усъръп жибердем'д? Окларга ятъм. Жундъй томле булдъ бу? Чпъчмак, мин чъни-чъни, шулай тумлъп-тамилп!
2. Притча:

Монах седял до градските врата с ученик и си циклели. Минал странник и попитал:

- Какви хора живеят в този град?

- А какви хора живеят там, откъдето идваш? - попитал монахът

- О, много лоши - казал странникът - зли, подли. Ужас!

- И тук са такива - отговорил монахът.

След време се задал друг човек и попитал:

- Какви хора живеят в този град?

- А какви са хората там, откъдето идваш?

- Прекрасни са, толкова са добри, че чак ми беше ми жал да напусна.

- И тук са такива - казал монахът.

Вечерта, ученикът попитал:

- Учителю, защо им казвате различни неща? Ебавате ли се с тях?

- Ама си и клетник - огорчено отбелязал учителят. - Пчелите летят към цветята, а мухите към лай**та. При хората е същото.
3. Стих:

Легна във ваната, 

помоли ме да я напълня с шампанско.

Нека поговорим за най-важното:
Ей, конче,

Утре ще участваш ли в състезанията?.

* на сн.: препъникамък

Партизанската литература

1. Колко е жалко, че изчезна цял един пласт от фикшъна, наречен "партизанска литература". Там си имаше своите достижения, своите терипратчети и изящни, афористични сюжети. Пример: партизаните нападат казарма на вътрешни войски /жандармерия/. Сварват ги по бели гащи, /ония, понеже олигофрени - ни караул сложили, ни дявол/. Взимат им оръжието, казват им кой е Маркс-Енгелс-Ленин-Сталин-Димитров, карат ги да обещаят, че няма повече да правят така /т.е., че ще подадат молба за напускане в РПУ-то/ и айде обратно в гората. Един жандармерист обърква психозата си със сатори и тръгва с партизаните. Чува глас: "*бах те в ченгето конформистко, стани фрилансер!"

2. Втори сюжет: политическа акция "Обир на мандра". Понеже на мандрата няма какво да и се обира - взимат колкото кашкавал могат да носят и go back в гората. През дългите летни вечери - кашкавал на корем, без хляб, докато на някого му се отвори язвата и хвърли топа.

3. На снимката виждаме плоча, отразила друг радостен сюжет. На 21.XII.1943 г. партизаните от отряд Антон Иванов, спрели теснолинейката Саранбей - Добринище и провели политическа акция. Да видим как е протекла тя. 

Вариант 1. 

Командирът: В името на народа, всички да слязат от влака!

Политкомисарят: Искам бързо, всеки да извади парите и ценностите, които носи и да ги сложи в този каскет! 

Командирът: Немедленно! За да не гушнете здравеца!

Политкомисарят: Всичко това го правим, за вашето бъдеще, за по-добър живот!

Обикновен партизанин: Другарю командир - там един помак нещо се опъва! Ще го застрелям.

Командирът: Естествено. После го пребъркай. Так лучше!

Вариант 2

Командирът: В името на народа, всички да слязат от влака!

Политкомисарят: Другари, надявам се, знаете кои са Маркс-Енгелс-Ленин-Сталин-Димитров?

Помаци: Балиго коя е, сигурно е добра жена.

Политкомисарят: Ех, другари! /очите-насълзени/. Та нали те се борят за да живеете по-добре вие! Лучше чтоб жили, сволочи.

Помаците: О!

Командирът /към политкомисаря, тихичко/: хайде, да дават портмонетата, че нямаме много време.

4. Сиктранзит, брат.

Чужденецът

1. За мен практически няма значение народността на събеседника ми. Когато ми каже "аз съм турчин/евреин/испанец", това не внася нищо ново в оня сегмент от аза ми, предназначен за общуване с живи хора и не променя стрелката на уреда ми, измерващ смислен или тъп човек стои срещу мене. Единствено - появява се едно допълнително любопитство /напр., мога да го питам за непознати и интересни реалии/.

2. Също така, не ми минава през акъла, да му кажа, че неговият език е в основата си български или, че там където сега живее, е било България преди незнам колко си столетия, съгласно учебника ми по история за 4-ти клас. Ама изобщо не ме интересува това. Ако той ми каже нещо подобно, ще си направя заключение, че срещу мен стои тъпанар и ако не съм вързан за него с верига и катинар, безшумно ще се отдалеча.

3. По същия начин, ако някой ми каже: "сега ще учат турски в училищата", ще си помисля - супер, поне някой ще знае един език вповече. Това лошо ли е? Сигурно ще се разпадне държавата? Че тя не се ли разпадна вече, но не по вавилонския модел?

4. Интересно, че ксенофобията дава висока корелация с хомофобията, която пък дава висока корелация с латентния хомосексуализъм. Интересни връзки, а? Хайде да не продължавам, че ако кажа национализмът с какво корелира, хахааа, супер просто.

* на сн.: измислен катапулт в крепостта Кракра

Банско - гарата

В предвечерния час тичаме натам, за да успеем да се надрусаме с романтични усети

Траверси, осигуряващи мирис на гара - напоени с а/рома(н)тичните вещества /катран/

Камен небезопасно пресича коловоза на теснолинейката 

 Стар, морен локомотив си почива в гъсталака. Шеф дьо гарът ни вика да внимаваме, защото там имало змии. Има обаче и по-важни неща от змиите.

Е да, има змии. Но какви са стройни и красиви!

Почиващият опушен красавец - поглед отпред.

Якоруден архетип

1. Некви архетипни гравитации ме карат, на връщане от Банско, да мина да се отъркам о Якоруда. Баща ми е роден там, но аз практически не съм стъпвал. Пристигаме, пием кафе до едно оръдие в центъра, снимам се пред общината в летяща поза - такова ми е настроението. Откриваме някои смешни според нас гледки и неща. Хората ни оглеждат приветливо, атмосферата е симпатична.

2. В плод-зеленчука, Роси разговаря  с продавачката и казва, че баща ми Боян Хаджигеоргиев е оттук, а аз съм д-р Хаджигеоргиев, негов син.

- Да, казва тя, знам ги Хаджигеоргиеви, но д-р Хаджигеоргиев живее малко по-нагоре, до Емтела.

- Не, казвам. Живея си в София и няма никакъв Емтел до нас. Жената ме поглежда с нещо средно между недоверие и подозрение, че се ебавам с нея. Разбира се, знам за колегата-роднина, знам и за другите Хаджигеоргиеви, но не ги познавам, пък и не желая особено.

3. За разлика от доста хора, приемам, че срещите с роднини, почти не вредят на метаболизма, но само, ако са средно един път на 3 години /на поредното погребение/. По-честото общуване смятам за силно токсично. След това известно време си като отровен с тежки метали. Срещал съм аргументи от типа на: "явно си попаднал на лоши роднини, моите са прекрасни хора". Глупости, това да не съм го чул. Чудесни са ми роднините.
И така: предупредени сте.

1. Поиграх си на "модерн"

2. Стил

3. Улица Хаджи Алиш. Някаква загадъчна личност

4. I still remember the first time when we kissed. Първата целувка? Че кой не я помни

5. Детенце с ужасни очила пробягва в обедния зной

6. На площада - гаубица "Музейна" , не знам от коя война

7. Обичайната ми летяща поза, този път пред община Якоруда

8. Невъзможно яка манекенка на ул. Ленин

9. А ето го и самият Ленин. Нямам обяснение на кого му е притрябвал тук

10. Щастие, право и реверсивно

Плюс към минус

1. Като си мислех за ритуалите осигуряващи постепенност на прехода "Осана" - "Разпни Го" и се сетих за следната история. 

Веднъж една позната ни доведе на гости дъщеря си и нейният жених - италианец, намерила го по интернет и сега ще се женят. Момчето беше симпатично, леко инфантилно според мен и живееше в Северна Италия, което би трябвало да подсказва по-висок статус и т.н.

2. Майката е артистична натура, дъщеря на руснаци-бежанци от първата вълна /1917-1919/, като видя пианото, предложи да посвирим заедно /имам и няколко китари/. Речено-сторено. Посвирихме, не се получи кой знае какво и спряхме. Обаче, на мен внезапно ми се допя. Реших да изпея нещо универсално, еднакво добре прието от мултинационалната ни компания и най-вече от чужденчето. Въпреки че - всички сме чужденци на планетата Земя, а за Вселената - да не говорим.

3. Така или иначе, бодро и с изражение запях евъргрийна "Wenn die Soldaten/Durch die Stadt marschieren".

Пея си аз, стигам до края на припева /по-нататък не я знам, ако им хареса много, ще повторя отначало/. Обаче гледам: италианчето нещо се смръзна, младоженката ми прави тайнствени знаци, майката изследва някаква цепнатина в стената, какво става бе, хора? В главата ми бушуват обяснения. Знам, че не съм Гяуров, примирил съм се, но нали не сме в Щатсопера, нека се възхитим от искреността на изпълнението, а не от техниката и петоктавовия диапазон. Приличам ли ви на Има Сумак, баси? 

4. Или пък - хората знаят текста наизуст, не одобряват произношението ми и се нервират? Не. Разбра се после, че италианчето било комунистче и тази песен не я приемало, местният Стратег им я забранява, явно. Добре, ние уважаваме различността и т.н. Само че, "Вен ди золдатен" е старинна немска или австрийска народна песен, през 30-те превърната в хит от Марлен Дитрих, после използвана като военен марш в Хитлер-Джърмани. Текстът е абсолютно безобиден и дебилен както във всички маршове - войниците маршируват из града, девойките ги проследяват с влажен поглед и чувстват странно отмаляване ниско долу в корема. Нормална картинка, смесваща очакванията и фантазиите на лирическите герои в красив еротичен пълнеж.

5. Ето такива едни преходи от плюс към минус, знаете ли.

* на сн.: Здраво захващане. Свобода vs сигурност