Описания

1. Сашо е вече на три, но е крайно дискретен в изказа си. Като се опитам да си взема от неговите пуканки, той ми казва "ноу, ноу!" /Сашо е американски гражданин/ и ми сочи към кухнята, т.е. да си отида там откъдето съм дошъл. Няма много уважение това момче към ветераните.

2. Тия дни нещо ме боля гърбът и си влях малко Кетонал за да ми мине. Една колежка ме посъветва да добавя и Оксиконтин. Опа! Това е морфинов дериват, който би трябвало да ме обезболи. Е, от себе си мушнах и една ампула диазепам в коктейла. Почувствах се като истински наркоман. Болката почти не намаля, но усетих какво е декапитация. Хем те боли, хем главата ти е някак си отделена от тялото и не и пука какво става в него. А какви яки сънища започнаха! Едни сложни, развити сюжети, като започне една история, продължава цялата нощ, цикли без да спре и без да преминава в друга. На сутринта - абстиненция, както си му е редът - все едно са ме били по тялото с пръчки. Интересни усещания са това, не повтаряйте този експеримент в домашни условия.

3. Гледах два филма на един швед - Рой Андершон. Великолепно, особено "Вие, живите"/2007/. Ето монологът на един от героите:

"Аз съм психиатър от 27 години. Изхабен съм напълно. Година след година, слушайки пациенти, които не са удовлетворени от живота си, които искат да се забавляват, които искат аз да им помогна за това. Това износва, мога да ви кажа.

И моят живот съвсем не е много забавен. Хората искат толкова много. Това е изводът, до който съм стигнал след всичките тези години. Те искат да бъдат щастливи като същевременно са егоцентрични, себични и стиснати.

Е, бих искал да бъда честен. Бих искал да кажа, че те са просто зли, повечето от тях. Пропилявам часове наред в терапия, опитвайки се да направя злия щастлив. Няма смисъл.

Не можете да го направите. Престанал съм да го правя. Сега просто предписвам хапчета. Колкото по-силни, толкова по-добре. Това е положението."

Явно Андершон работи с перфектни консултанти.

* на сн.: кадър от филма

Дивата мисъл

1. Колко по-просто би било мъжете, вместо да обличат първичното си желание и необходимост да си мерят пишките, в сложни заобикалки и ритуали, да го правят директно. Срещат се двама познати на улицата и вместо да си показват кой е с по-лъскава и по-голяма кола, директно отиват в специална стая, там ги чака арбитър-фалометрист с еталонна линийка /стават грешки, знайш/, измерват пишоците, записват се в книгата /за похвали и оплаквания/ и се разотиват по живо, по здраво. Така е и по-честно.

2. Като става дума за митологично мислене, Бронислав Малиновски /да, онзи с "картата не е местността"/, има интересни наблюдения над жителите на Тробриандските острови /Нова Гвинея/. Те например, отричат каквато и да е връзка между половия акт и забременяването, като представят на антрополога солидни аргументи /1922/:

- казват му, че далеч не всеки полов акт води до зачеване - повечето не стигат до такива девиации.

- разказват му за жени "толкова грозни, че едва ли някой би правил секс с тях", но въпреки това те имат деца, а някои даже помного

- предоставят му и примери за жени, чиито мъже отсъствали дълго /година-две/ и въпреки това те забременявали и раждали

3. Всичко това води до интересни следствия. Тробрианците смятат, че децата имат роднинска връзка само с майката, бащата е просто мъж, живеещ с нея. Той участва в домакинството и в отглеждането на децата, но не е кръвен роднина. 

Собствеността на мъжа се наследява не от децата му, а от децата на сестра му - племенниците му. Докато е жив, той може само да подарява разни неща на синовете и дъщерите си, но истинските наследници - алчните племенници, следят тези подаръци, след смъртта му, да им бъдат предадени. Ако все пак, съпругът иска да даде нещо на племенниците си преживе, той може само да им го продаде.

4. Има обаче, едни правила, които Малиновски нарича компенсаторни механизми, явно целящи малко да омекотят презрителното отношение към бащинството.

В племенния социум е прието да се подчертава, че децата адски приличат на баща си и да се хвали тази прилика. Приликата с майката или с нейни роднини се счита за срамна и не се обсъжда. Да кажеш, че двама братя си приличат също е сериозна грешка - хората се обиждат. Възпитанието изисква да твърдиш, че всеки от тях е просто копие на бащата.

5. А за великолепния ритуал "кула" и други интригуващи неща за Малиновски - в текста на Орлин.

*на сн.: Ситуацията на Тробриандските острови днес. /фото: Ерик Лафорг/

Лудите управници

0. Винаги ми е било много приятно да изследвам биографиите на управници, които се държат и властват така, сякаш като деца редовно са ги удряли  с чук по главата.

1. Сев. Корея - Ким Чен Ир

Всички знаят, че като се родил Ким Чен Ир /в партизанска колиба навръх планината Пектусан/, на небето се появила двойна дъга, а до нея - нова звезда засияла ярко на небосвода. Между другото, на тази планина е слязъл и митичният Хванун - син на Небесния цар, основател на древна Корея.

В действителност - Ким Чен Ир се е родил в СССР, в село Вятское до китайската граница и баща му Ким Ир Сен - офицер в Червената армия го кръстил Юрий Ирсенович Ким.

Когато пък умрял, /2011/, стотици врани са литнали и дълго и жално са кръжали над мавзолея на бащата, за да му съобщят скръбната вест. Разказват също и за мечки, които се събудили от зимен сън за да тъжат и те. Не, не си измислям.

Между другото, когато две години след наследяването на властта от тате, Ким Чен Ир започнал да прави глупости в областта на икономиката и населението се приготвило да гладува, се разбрало, че мумията на бащата съвсем закратко е оживяла, предала е на сина си, че върви по верен път, след което пак е умряла за вечни времена. Както винаги в подобни случаи - има очевидци.

2. Камбоджа

Пол Пот е учил в Сорбоната, изгонили го за слаб успех и той се върнал в родината, адски изнервен и с идеята да отмъсти на всички дето много му се правят. Градските жители били евакуирани на село да работят на полето, всеки, който показвал и най-малък признак за образованост - например носел очила, бил репресиран или убит. Учители, лекари, инженери - всички на нивата, а още по-добре - в лагер. Останали живи само тотални аграрии или тези, които се престрували на такива.

3. Туркмения

Вечният президент на Туркмения, Сапармурат Ниязов /вечен, колко да е вечен - умира през 2006, инфаркт/. Пичът загубва родителите си много рано и в противоречие с източната култура, никой роднина не го взима при себе си, а го пращат в приют. Завършва в Ленинград, става партиен функционер и се връща в родната Туркмения, а след разпада на СССР и става пожизнен президент. Е тогава започва лудешкият вихър - забранява операта, балета, библиотеките, селските болници, златните зъби, свиренето с уста. Построява си куп позлатени паметници /имат много нефт/, написва графомански трактат /"Рухнама"/ и заставя всички да го изучават ежедневно. 

4. Абе правят си каквото си искат, огорчен съм страшно.

* на сн.: река Нишава при Пирот

Фрагм. от 1 май

1. Веднъж Лев Толстой посетил библиотеката, в която работел Николай Фьодоров - философът-лудетина /философия на общото дело,  възкресяване на всички живели до момента и т.н. супер идеи/. "Уф, че много книги, казал Толстой - да вземе да ги изгори човек ли, що ли?"

Фьодоров реагирал с усмивка: "Вече седемдесет години живея, такъв идиот не бях срещал".

2. Веднъж Циолковски видял деца, които се забавлявали, давейки коте. Спасил го, прибрал го вкъщи. Там то се включило в серия от експерименти - било въртяно в ръчната центрофуга на учения, симулирайки космически полет. След въртенето, котето хукнало да бяга, но за радост на инвестигейтъра - по права линия. Циолковски си записал, че условията на космически полет /центрофугата/, очевидно не са пагубни за живите същества. Преди това опитал с хлебарки - също не било пагубно.

3. В севернокорейски учебник /по история?/ за малките класове, се разказва, че сегашния лидер Ким Чен Ун се научил да кара кола на три години. На девет пък, бил първи в яхтена регата, побеждавайки президент на чужда компания. А баща му, /Ким Чен Ир/ играл за пръв път в живота си на боулинг и спечелил 300 точки от 300 възможни, а като играл голф /пак за пръв път в живота си/, "установил световен рекорд".

4. Циганин с каруца влиза в селото:

- Хора, въглища ви докарах!

Умореният кон се обръща:

- Ах, копеленце, ти ли ги докара!

*на сн.: конструкция до Красновски минерални бани

Светилище "Гарваново гнездо"

1. По пътя Красново - Хисаря. Твърде интересно местенце. От шосето се изкачваме догоре за 20 минути

2. Прекрасен монофалус

3. Пръстите на Один

4. Ракетната площадка. Ясно е какво са правили траките, вероятно с помощта на екстратерестрии

5. Главният бог Дрис

6. Стоунхенджова /кромлех/ група

7. Самият гарван Дрисон

8. Самата Роси на надморска височина 0644

9. Самият аз - правя се

Филмов преразказ

0. Да разказваш филм е тъпа история, но като не мога да го гледам, поне да споделя какво намерих за него. Филмът е "Джеки в женското царство" /2014, Франция, реж. Риад Сатуф/

1. Народнодемократична република Бабун, е матриархат, в който управляват жените, а мъжете са в подчинено положение - носят фереджета и се женят когато ги откупи роднина. Управлява Генералша Бабуна, а властта се наследява по женска линия. Бедният Джеки е влюбен в дъщерята на Бабуна, /полковничка/ и нощем мастурбира под покрития и с воал портрет. Възпитава го самотна майка, бащата е починал при оргазъм, като зачевал Джеки. По-големият му брат проституира, едновременно печатайки листовки с призиви за защита правата на мъжете. Без да иска, Джеки издава брат си на властите и за награда получава покана за Всебабунския бал, където Главната полковничка ще си избира "ездач"; в Бабун се изповядва култ към Белия кон - на герба на републиката е изобразен двуглав кон.

2. След смъртта на майка си /Джеки лъскал ботушите и, мастурбирайки както обикновено и ботушите толкова се полирали, че майка му се подхлъзнала и си счупила врата/, детето попада при роднини, сред други двама братовчеди, мечтаещи за Полковничката. Всички искат Джеки по-бързо да се ожени за да им се махне от главата.

3. Заедно с брат си, който тайно доставя в двореца ряпа /в Бабун всички се хранят с каша, произведена от витаминизирани лайна, а натуралните продукти са забранени/, Джеки прониква в двореца преоблечен като жена и Полковничката много го харесва, наистина само като е облечен в женски дрехи, но пак е нещо.

4. Мъжете междувременно възстават, начело с големия брат на Джеки и вече почти превземат двореца, когато се разбира, че Полковничката собственоръчно е удушила майка си - Генералшата, взела е властта и обявява реформи: на момчетата е разрешено да ходят на училище, ще бъдат построени оранжерии за ряпа и т.н. На фона на тази нечувана демократизация, народът веднага обиква новата си ръководителка, а злобните братовчеди се мазнят на Джеки. 

5. Накрая, новата Генералша се показва с Джеки на балкона на двореца и двамата захвърлят дрехите си - оказват се с членове, а нежният им съюз, съответно еднополов. От тълпата се донася старчески глас: "Развратници!" и филмът свършва.

* на сн.: кадър от филма

Питай!

1. Проблемът е, че не питат. Пишат статии, дисертации, правят наука, губят време, пари и енергия и накрая получават резултати, които можех да им предскажа още в началото. Е, щом трябва експеримент и статистика, спиране няма.

2. Същото прави и Милтън Рокич /Rokeach/ през 1959г. Той бил социален психолог и всичко хубаво, но решил да открие нов начин за повлияване налудностите на шизофренно болните по пътя на логиката. Че така не става, е известно на всеки практикуващ психиатър, примерно от осемнайсти век насам, но Рокич бил практикуващ психолог, както някъде вече споменах.

3. Той предложил много красива хипотеза. Ако един шизофрен е убеден, че е Наполеон и го срещнат с друг такъв със същото предположение, това би разклатило убежденията поне на единия и би довело до терапевтичен успех. Ако пък не стане, ще имаме нов поглед върху заболяването.

4. В Мичиган, където пичът работел, имало около 25 000 хоспитализирани болни /това е преди деинституционализацията, сега сигурно са 250, останалите са обхванати от доболнични мрежи/. За съжаление, сред тях нямало ни един Наполеон, но Рокич намерил трима, които считали, че са Христос. Уговорил се да ги съберат в болницата на гр. Ипсиланти - Мичиган. Наблюдавал ги три години /1959 - 61/, през което време всячески се опитвал да ги разубеди, че са Исуси. Предполагам, Рокич е разчитал те да си кажат: "ОК, аз съм Исус, но тия двамата тука твърдят същото за себе си. Хайде двама, бих го преглътнал, но трима! Да не би пък аз нещо да греша?"

5. Естествено, клетите хорица не си помислили нищо такова. Всеки от тях успешно рационализирал факта, че някакъв неприятник-учен го насилва да си говори с двама странни типа, твърдящи очевидни глупости - че са Христоси.

Първият /псевдоним Клайд Бенсън/ решил, че тия двамата не са живи хора, а мъртви тела, управлявани от зловещи роботи. Вторият /псевдоним Лиън Габор/ нарекъл другите двама "по-малките инструментално-оголени богове", а себе си - "истински Супербог". Третият /псевдоним Джозеф Кесъл/ почти оправдал очакванията на Рокич, само че обърнати на 180 градуса. Той твърдял: "Аз съм истинският Христос, а тези двамата са психично болни, които вие сте докарали за да им се отворят очите и да разберат, че не са никакви Исусовци.

6. Всичко това, Милтън Рокич описал в книгата "Тримата Христосовци от Ипсиланти". Поне се е изкефил.

* фото: Вивиан Майер