Пак към любимото място - полуостров Пилио.
1. До Волос - интересно, но не прекалено. Спряхме да видим една крепост, която винаги ми е приковавала погледа.
2. Заедно с група поляци открихме, че вътре се влиза до 15ч., бяхме закъснели. Но пък - какъв изглед от хълма.
3. След Волос се започва катеренето по планината. Джипиесът се обърква и жената постоянно ни кара да направим обратен завой "при първа възможност". Хаха, тук всички завои са обратни - веднъж на така и веднага на онака. А какво иска тя всъщност? Нима не иска да видим това?
4. Ето ги любимите пилионски шосенца.
5. Гърците имат такава прекрасна митология с любов, внезапни забременявания, ужаси, смърт и безкрайни развлечения между роднини; чудя се как са се навили да минат към скучния, егоцентричен моносюжет на християнството.
6. Стигаме целта към 20.30. Цагарада /Tsagarada/ - голямо село на много нива, покрито с гъста гора /най-вече платани, страхотно дърво!/. Кратък обзор и тръгваме да си търсим стая.
7. Оглеждаме къщите и най-вече дворчетата им. Някоя от тези?
8. Честно казано, ето тук искам. О, това било Estiatorio /ресторант/, значи не става.
9. Чудно е на Пилио - никой не говори английски или немски - караш на невербални умения. Стопаните пробват с познатия номер - ако много повтаряш нещо на собствения си език, най-накрая, поне от учивост ще те разберат. Различавам думичката "ксенос" - чужденец, което ми припомня една история с Хисаря.
Веднъж, с един приятел - Ники и дъщерите му /с американски паспорти/, искахме на всяка цена да пренощуваме в поч. дом на БДЖ. Не защото бленувахме за среднощни гари и влакове-беглеци, а защото много ни хареса сградата, ето я, на снимката. Лелката попита имаме ли нещо общо с железниците. Не /винаги съм си мечтал да подкарам локомотив, но завърших друго/. Каза за 15 лева на човек, но като видя чужди паспорти, премаля, получи нистагъм и обясни, че за чужденките ще е по-скъпо. За да уточни колко, звъня някъде. Оттам и казаха: "не, лельо Хисарке /името е условно/, това беше при социализма, сега цените се изравниха". Та така, някак си.
10. Но да се върнем в настоящето. Първо искат по 65. О, казва Роси, ще намеря за по-малко. Да, след половин час намираме за 40. Попадаме на много красива собственичка-монолингва, градина с двойна палма, хортензии и мраморна богинка в двора, няма никого /нисък сезон/, щуро. Ето:
11. Стига бит, следва бийт.
Информация за архитекти: инфраструктурата в тези селца включва следните задължителни елементи: централно площадче, покрито изцяло от короната на свръхмощен клен, под него - не повече от сто масички със столове, отдясно църква, отляво кръчма. В по-големите села - втора кръчма под 90 градуса или /по-рядко/ паралелна с първата. В дъното - стълбички към горната земя /шосето/, отзад - стълбичка към долната земя /друга махала/.
Площадът на селцето Пинакатес
12. Кръчмата на същото
13. Ето каква е ситуацията
14. Тази къща да си я купи човек - кръглата стълба ме убива бавно.
Остава да ви покажа: плажовете, теснолинейката, още планински, нетуристически селца.
Извод: бих дал една заплата, ако това ще помогне да не ги закачат и обиждат. Просто са много готини.