1. В "Препарирана акула за 12 милиона долара" /"The $12 Million Stuffed Shark"/ на Дон Томпсън има интересни наблюдения за продаваемостта на произведенията на изкуството. Очевидно, това са банални за всеки художник открития, но мене са интересни. И така:
- ярките цветове се продават по-добре от пастелните
- хоризонталните композиции се продават по-добре от вертикалните
- голо тяло е по-скъпо от облечено
- голо женско тяло е по-скъпо от голо мъжко тяло
- сюжетните платна се продават по-добре от пейзажите
- натюрморт с цветя е по-скъп от такъв с плодове
- розите са по-скъпи от хризантемите
- спокойната вода увеличава стойността, бурната вода я намалява
- корабокрушенията са още по-евтини
- картините с породисти кучета са по-скъпи от такива с безпородни
- състезателните коне са по-скъпи от впрегатните
- ако в картината присъства дивеч - колкото по-скъп е ловът му, толкова по-скъпа е картината, например - ловът на пъдпъдъци е три пъти по-скъп от лова на патици
- портрет на привлекателна жена или дете е по-скъпа от такъв на възрастна жена или несимпатичен мъж
- картини с крави никога не се продават на добра цена
Според Брет Харви, шеф на отдела за съвременно изкуство в "Кристи", картините могат да се разпределят по продаваемост и цветово, ето - от добра към лоша: червено-бяло-синьо-жълто-зелено-черно.
2. Ето че се оформи идеалната картина: хоризонтална композиция, ярки цветове, предпочитаме в червено, бяло, синьо, да не е пейзаж, да е спокойничко. Може ловна сцена с дивеч, /например лов на папагали - рядка птица/, с ловни кучета /от породата "акита" - всяко струва колкото гарсониера/. От близката гора да наднича красива гола жена, яхнала породист жребец. Вляво, /на средния план/ - спокойно езерце, красиво обрамчено с рози. Всичко това, в една разкошна позлатена рамка и сме готови за Сотбис.
*на сн. Оксана Сахарова. Музите на Алфонс Муха, порцелан.
